Наелектризиране на половете или Антистатик романтика
Ива Свещарова и Вили Прагер говорят за това, което те правят по любов – Фестивала за съвременен танц и пърформънс „Антистатик”, който започва в София на 12 май със своето десето – романтично – издание.
Кратка история на едно романтично начало:
Ива: Тази година е десетото издание на фестивала. Връщайки се десет години назад, не мога да забравя защо се появи този фестивал – появи се защото в страната нямаше нещо подобно, което да позволява да се показват нови артистични практики, да се канят и правят представления, които отварят дискусии и те карат да мислиш върху съвременни, актуални и наболели проблеми през призмата на неконвенционалния танц и пърформанс. И ние като артисти се чувствахме ощетени, че живеем в такава среда, в която не получаваме някакъв импулс или провокация, докато гледаме какво се случва извън пределите на тази държава.
Вили: В началото ние само се опитвахме да донаваксаме това, което виждахме възможно да се случва в европейски контекст, всичко, което правехме изглеждаше авангардно, странно и чудно. Имаше период, в който много малко чуждестранни продукции се представяха на българска сцена, и затова ние искахме да направим нещо, за да може това да се поправи и да се случва регулярно.
От друга страна, в България и двамата сме завършили едно екпериментално училище, което за всеки от нас означаваше промяна на живота. Става въпрос за школата на Николай Георгиев, който е полски възпитаник и преподаваше неща, които коренно се различават от изучаваното в НАТФИЗ. Освен това, което ни преподаваше, той, а и целият колектив около него, много ни насърчаваше да следим това, което се случва в Европа, да излизаме извън границите си и така постепенно, чрез различни уъркшопи и стипендии, попаднахме в Австрия, Германия и други държави, което промени нашия мироглед към нещата. Видяхме, че има и нещо друго, някакво движение, липса на статичност в изкуството, което постепенно ни променяше.
Ива: При мен беше малко странно стечение на обстоятелствата, защото получих предложение да участвам в една частна театрална трупа в Португалия, която изцяло работеше по методологията на Гротовски. По тази методология също работеше и Николай Георгиев, но повече с първите периоди на Гротовски, докато трупата в Португалия се съсредоточаваше върху последния му период и изследванията, които е правил в Италия. За съжаление в България тази традиция почти не съществува. Дори литература, преведена на български трудно може да бъде намерена. Така че тези четири години, които прекарах в тази частна трупа също много промениха моето мислене върху театъра и провокираха желание да търся и други възможности да се изразявам.
Консервативна съпруга или лоша любовница е българската сцена?
Вили: За мен до голяма степен консервативността на българската сцена е свързана с този постсоцреализъм, който продължава да блика отвсякъде, което се дължи и на това, че политически след 89-та година нещата не са се променили.
Това, разбира се, е оправдание, но не е обяснение. В Румъния например нещата са различни, но тук става въпрос и за политическо решение. В Румъния, ако не се лъжа, от дванадесет или петнадесет години има Национален център за съвременнен танц и пърформанс. Това е решение на държавата, тя е готова да подпомага по-авангардни форми на изкуство, макар че от днешна гледна точка дори „авангардност” е остаряло понятие, но да речем – други практики.
Ива: Николай Георгиев още от самото начало се стремеше да ни накара да мислим върху това, което правим и създаваме и да бъдем критични. Когато си инжектиран да бъдеш критичен по този начин, ти започваш да наблюдаваш каква е средата и как ти си позициониран в нея. Анализирайки случващото се, ти започваш да искаш да видиш как може да позиционираш твоята артистична работа извън рамките на местния контекст. По този начин търсиш много повече възможности и сравняваш къде си.
Платонично или плътско, тяло и текст или антитяло и антитекст?
Ива: Какво всъщност е въвременният танц е много сложно да се дефинира точно. Има различни определения, които се опитват да дадат дефиниции, но всички автори в това поле, интегрират в техните представления различни естетики. В едно танцово представление може да има много текст, музика, движение, мултимедия и всички тези компоненти дават възможност да се дискутира и проблематизира едно и също нещо по различен начин. Така че съвременният танц моделира една тема не само чрез движението.
Любовни отношения или стоково-парични?
Вили: С развитието на фестивала започнахме да каним много международни участници. За съжаление получаваме много малко подкрепа от българска страна, за разлика от международните институции и организации, които имат и желание, и готовност да подпомагат този тип култура, въпреки че нашите преговори и разговори са били например с дипломати и политици, защото спонсори са ни Гьоте Институт, Израелското посолство и пр.
Ива: От друга страна, за десет години мога да кажа, че публиката определено променя своя облик. От една статична група тя се превръща във все по-разширяващ се кръг. Изненадващо за нас, възрастовата група е основно около 30 и 45 години. Според мен липсва точно най-младата публика, хората между 18 и 30 години. Те сякаш са някак невидими от време на време. Проблемът е, че в последните години се затвърди едно много проблематично усещане за изкуството, което по някакъв начин е комерсиално, насочено към шоуто. Това формира и едно проблематично разбиране и вкус за това какво е изкуството.
Вили: Да, това е една тенденция телевизионното шоу да се премества на тази сцена. Има много пространства, които са подходящи, но не изкючваме и класическите сцени, които предлагат добро оборудване и са отворени за алтернативното изкуство.
Ива: В други държави пространства като Народния театър показват много експериментални продукции и хора, които предпочитат класически театър, също гледат такива представления. Мисли се как да има финансова стабилност и инструменти за държавните театри, но няма никаква политика и структура как да се развива един артистичен сектор. Считам, че става въпрос за сътрудничество по отношение на новата методология за субсидиране на държавните театри и развитието на алтернативното изкуство.
Меланхолия, екзотичност или травматично влечение?
Вили: За нас темата за меланхолията по социализма не е интересна.
Ива: В литературата има автори, които се връщат към тази проблематика и се опитват да осветлят това време, да предизвикат дискусии относно това какво в действителност е било. Но в българския съвременен танц и пърфроманс почти няма такива продукции.
Мотото ни тази година е десето романтично издание. Това е, защото, въпреки всички трудности, през които сме минали, и тази година ще има фестивал и ние ще празнуваме десет години. Има много романтика, през която сме преминали през това време, а и решихме по повод десетото издание да погледнем по-розово на света. От друга страна, изданието тази година позволява да се проблематизира въпроса по какъв начин съвременните артисти разбират романтичното, което е толкова ефимерно и трудно за дефиниране. Как то вече се превръща в продукт и за продаване, как идеята за романтичността започва да върви ръка за ръка с комерсиализацията, а представата за романтика се деконструира. С представленията в програмата на това издание разглеждаме тази тема, някои от тях абсолютно директно, като представлението „Романтичен следобед” на немските хореографи Верена Билингер и Себастиан Шулц. Те се захващат с най-основното и човешко нещо, което се случва между хората – целувката, и я превръщат в една абсолютна машина на целуване на сцената между всички изпълнители и в същото време търсят начин да предизвикат една реална, истинска емоция, което би трябвало да се случва при този акт.
Вили: Имаме и прекрасното френско представление на Кевин Джиий – „Райски места”. Хората там са голи, но тук няма нищо брутално, става въпрос за естетика и за красота, която обаче не е клишираната красота на разсъблеченото идеално тяло.
Ива: Не случайно представлението се казва „Райски места”. С него можем да преосмислим как в едно особено пространство имаме шанса да се усетим като в някакъв рай. На сцената тези тела – като живи статуи – много бавно променят формата си и реално създават усещането за преструктуриране на пространството. Има едно романтично усещане за спокойствие и красота.
Естетизация или деестeтизация?
Вили: Във фестивала е включено и представлението на Магдалена Хованиец, което се казва „Светилище” . Тя показва тази деестетизация, или по-точно – излизане от клишето, и създава усещането за едно съвсем различно общуване.
Ива: Телата и изпълнителите в съвременния танц могат да бъдат наистина много различни. Например във фестивала преди години на два пъти е вземал участие един изпълнител – Михаел Турински, хореограф, танцьор и философ, който има физическо заболяване. Ние винаги сме мислили как да включим тази тема, защото тук говорим за едно тяло, което пресъздава света, инкорпорира го по съвсем различен начин. Без да виждаш на сцената, че се оплаква или иска съжаление, а по-скоро това е тяло, което може да създава изкуство.
Нашият свят не е свят на идеалното, а на болното тяло, но все пак този път, въпреки всичко и заедно с всичко, темата ще бъде романтична.
Интервю: Марианна Георгиева
Антистатик 2017 се организира от: Брейн Стор Проджект, Асоциация Информбюро и Център за култура и дебат "Червената къща".
Антистатик 2017 се реализира в партньорство с:
Календар на културните събития на Столична община 2017
Театроскоп, в рамките на FranceDanse Orient-Express, (Театроскоп е програма, лансирана от Френския институт, Министерството на културата и комуникацията и Министерството на външните работи и международното развитие на Франция)
Nationales Performance Netz (NPN) – Фонд за международно разпространение на танцови проекти със средства на Федералното министерство за култура и медии по решение на немския парламент, Германия
Министерство на културата на РБ България
INTPA - Международна мрежа за танц и пърформанс - Танцквартир Виена, Австрия, финансирана от Австрийското правителство
Посолство на Израел в България
Платформа Aerowaves, подкрепена от програма „Творческа Европа" и представлявана в България от Derida Dance Center
НДК и ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс, в рамките на програма "Мигриращо тяло", финансирана от СП "Култура" на СО за 2017
Младежки театър "Николай Бинев"
Медийни партньори на фестивала са телевизия Bulgaria ON AIR; Портал за култура, изкуство и общество „Култура"; лайфстайл платформата Vibes.bg; медийна компания „Нетинфо” и vesti.bg; интернет портал dir.bg и онлайн пространство за култура https://impressio.dir.bg; уеб списание Madame Bulgaria.