За поезията отново настъпват тежки времена. Окована в догми, безмилостно тъпкана от идеологически чизми, просякиня пред портите на посредствеността, безсрамно дамгосвана от ментори и мастити псевдоавторитети, натъпкана в розовите калъпи на безсмъртния Април, подпухваща в кръчмите на безвремието, давеща се в блатата на цинизма и дребнавото живуркане, тя успя в един кратък миг да изскочи, разкъсвайки себе си, концентрира се в свръхвремеви вик, в дива светкавица на словото, остави подире си дъх на озон и потъна отново, изтикана в порутените и полупусти предградия на културата.
Днес тя отново е отвън – в подземията на паметта ни, зъзне безпризорно едно ничие, вече почти анонимно пространство, стене под тежкия валяк на вестникарщината. Естествено, не само тя, но като че ли тъкмо тя е най-уязвимата. Защото поезията е и най-непригодна за масова консумация, защото в реалните условия на конкуренция и комерсиализация на културата правото на публичност се определя не от духовния ръст, а от тиража, и чрез него мнозинството, за което четенето е само времеубийствен акт, потъпква безпардонно малцинството, за което четенето е духовно приключение. Радостен факт е, че тъй бързо се народиха една сюрия частни, кооперативни, дружествени и какви ли не издателства. Тъжен факт е, че всички те мислят по един и същи начин, и дори нещо по-лошо: че са принудени да мислят по един и същи начин от жестоките и изкуствено наложени цени в сферата на книгопечатането. От този начин на мислене или по-скоро пресмятане неизменно следва, че е по-добре да издаваш Вики Баум, отколкото Томас Елиът.
В резултата: НИКОЙ НЕ ПЕЧАТА ПОЕЗИЯ. Окрантавелият български Пегас издъхва на празни ясли. Заглавия на стихосбирки падат като гнили круши от издателските планове. Пример: „Български писател” връща стихосбирката на Георги Рупчев; стихосбирката на Иван Теофилов е оставена да чака „по-добри времена”.
Всеки знае, че времената не са добри, че в тях доминира въпросът за оцеляването ни като нация. Може би – да ги преживеем без поезия? А защо не и без култура?
Поне за нас това не е възможно. Независимо дали ще се запази традиционният за нацията ни висок ценностен статус, независимо от това дали „широките народни маси” искат да четат стихове, или не, поезията не може да изчезне така, както са изчезнали динозаврите – поради неприспособимост. Нейното съществуване не се изчерпва само в създаване и разпространяване на текстове – тя е и начин на живот, един от пътищата за духовно проникване в света, универсална, свръхсетивна форма на общуване, най-чувствителното сетиво за ритъма и дисонансите в обществения организъм, везната, която противостои на рационалността в трудното равновесие на човешкия дух, третото око на човека, вгледано в бъдещето. Поезията не може да изчезне. Но може да бъде принудена да води подземно съществуване.
Това е унижение за едно демократично общество, каквото претендираме да станем. Естествено е цар Бизнес да предявява своите претенции. Но не е естествено хората, които произвеждат духовни продукти, да са лишени от чувство за благороден риск, да не са способни да поемат някои насъщни загуби срещу лесните печалби. При това не става дума за кой знае какво: един тъп роман изяжда хартията на трийсетина стихосбирки.
Алманах „МОСТ”, единственото периодично издание за поезия у нас, не може да остане безчувствен към комерсиалния геноцид срещу поетичното слово. Естествено, ние не сме тъй наивни да вярваме, че някой ще ни помогне, ако не си помогнем сами. Ето защо ние обявяваме учредяването на
чиято дейност да гарантира, поне доколкото е възможно, просъществуването на поезията в публичното пространство.
СВОБОДНО ПОЕТИЧНО ОБЩЕСТВО ще бъде форма на съпричастност и съществуване на всички онези, за които поезията е съдба, пространство за духовни контакти, общество от съмишленици, генератор на поетични проекти и опитно поле за поетични експерименти.
СВОБОДНО ПОЕТИЧНО ОБЩЕСТВО ще организира поетични спектакли, ще изпробва нови форми на контакт с публиката, ще провокира интерес към битие на стиха, ще организира поетически чергарства, ще маркира нова духовна топография на страната ни, отбелязвайки духовно наситените точки от нея, ще търси синтез между поезията и другите изкуства.
СВОБОДНО ПОЕТИЧНО ОБЩЕСТВО вижда своята главна задача в създаване и гарантиране на публичното пространство за поезия през тежките години, които ни очакват. С тази цел Свободно поетично общество ще учреди фондация, занимаваща се предимно с книгоиздателска дейност и спазваща строго принципите на пълна безкористност. Нито нашите редактори, нито избираните от тях автори ще получават какъвто и да било хонорар, тъй като за нас поезията не е професия, а призвание, и като такова не трябва да бъде свързвано с материални интереси. Всички доходи от продажби на книги ще се връщат обратно в касите на фондацията, за да покрият поне част разходите по тяхното отпечатване. Естествено, Свободно поетично общество се нуждае от спонсориране и от облекчения в договорните отношения при набавянето на хартия и заплащането на печатарските услуги. Ето защо ние се обръщаме с молба за спонсориране към: Министерство на културата, Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите, Фондация „Отворено общество”, всички държавни, кооперативни и частни фирми и организации, които са достатъчно мъдри да прозрат, че най-голям морален кредит носят инвестициите в културата, всички български книгопечатници и производители на хартия, всички творчески фондации у нас и в чужбина, към всички, за които е скъп българският стих, които са съпричастни към оцеляването на българското поетично слово. Свободно поетично общество ще направи и всичко възможно, за да постигне контакти с други сродни общества и да провокира интереса към българската поезия в чужбина. Не можем да не отбележим, че поезията е една от малкото сфери, в които сме равни с другите и имаме какво да покажем.
Накрая искаме да подчертаем, че Свободно поетично общество е наистина свободно от всякакви политически пристрастия, от всякакви кариеристични амбиции и административни апетити, че ние нямаме никакво намерение да създаваме поетични канони, но нямаме и намерение да се поставяме в услуга на графомански амбиции; че нашата книгоиздателска дейност ще бъде определяна единствено от формиран на доброволни начала издателски съвет, чиито членове ще могат да гарантират със своя авторитет, честност и професионализъм невъзможността полето на поетическото слово да бъде обсебено от плевели. Издания на Свободно поетично общество ще обхващат всички свързани с поезията текстове, включително критика и есеистика; ще се стремим също така да коригираме откъслечната и едностранчива карта на света, достъпна за българския читател. Ние вярваме в перспективите пред нашата общност и се надяваме, че с нашите безкористни усилия ще постигнем частица от онази свобода, която дължим пред паметта на духовните ни предци и която е тъй насъщна днес, утре и винаги.
Текстът е публикуван за първи път в алманах за експериментална поезия „Мост”, година 2 (1990), брой 3.