17579998_10212499835753939_1390267945_n.jpg
Димитър Радев

Аспарух

Илюстрация: Татяна Димова


Това, което се набиваше на очи в него от детските ни години, беше разстоянието между двата му предни зъба, това – във външния му вид. Имаше нещо крайно дразнещо и тъжно в тези разделени зъби – като две сърдити братчета. Иначе беше най-нормален, среден ръст, дори по-нисък от стандартите, средно телосложение, черна буйна коса и момчешка прическа като на Мартин Гор от „Депеш Мод”. Веднъж дойде изрусен на нашите срещи на театралната група. Понеже толкова харесваше Гор и искаше да му подражава, дори се беше накъдрил с ролките на майка си. Това не го помня вече, някой ми го беше разказал, аз тогава съм бил болен и не ходих един месец в театралното училище. Казваха, че майката на Мартин Гор била подсъдима за нанасяне на тежки телесни повреди на трима моряци. Нещо я подкачили в една пицария и тя ги понабила, както си му е редът - с бухалки и бокс, носела ги в колата за подобни случаи. Мартин Гор, от солидарност с нея, си подстригал косата и я боядисал в нейния цвят, докато траело делото. Оправдали я. Това са пълни измислици, разбира се, на отявлени врагове на „Депеш Мод”, може и да е бил някакъв драматичен монолог за кандидатстване във филмовата академия или просто записано бълнуване на дете при пълнолуние. Но тази история за майката я разправяха по друг повод, Аспарух си падаше малко садист и всички в театралното училище разправяха, че това с подстрижката и косата май си е малко вярно. Подражанието имало и други невидими следи в душата на подражаващия. Тогава за първи път чух думата “мимезис”. Въведение на Аристотел в културната история, каза баткото, който учеше в хуманитарната гимназия във Варна и тъкмо му бяха преподали урока върху “Поетиката”. Този батко, ако не се лъжа, пак беше Аспарух.

Като тийнейджъри ходехме по екскурзии с театралното училище и ни настаняваха в стаи по трима-четирима. Веднъж се бяхме събрали в стаята на Мишката и играехме карти. Мишката беше дребен и не толкова умен, че да си помни репликите и често получаваше по някой шамар преди представление, за да не забрави и малкото, което му даваха да изрече на сцената. Той имаше една крилата фраза, с която всички го помнехме: “Внимание, блондин!”, беше от някаква модерна пиеса, в която Мишката играеше призрак, който се явява да напомни на едно прасенце как като малко не си е яло витамините и затова не е пораснало. Всъщност репликата беше: “Внимание, витамин!”, но Мишката веднъж се беше изцепил на представление в една детска градина с дълбок и прочувствен глас - “Внимание, блондин”! След това Аспарух му съдра сценичния костюм, защото си мислел, че му се подиграва.

Но това, което помня най-живо, е онази случка в стаята на Мишката. Ние играем карти. Влиза Аспарух и казва: “Сега ще играем по-интересна игра!”

Това е истинска подготовка за казармата. Лоши пророци се оказаха, по-късно никой от нас, които присъствахме в тази стая, не отиде в казарма. Всички ни приеха като донаборници в университета, дори и Мишката, и отървахме кожите.

Та, влиза Аспарух и казва: „Кой от вас знае какво е противогаз?” Мишката вдига ръка. Аспарух казва: „Който предложи, той и заложи”. Тогава Мишката се оказа в ролята на новобранец, ние останалите – в ролята на старшините и лейтенантите. Аспарух беше генералът. Сигурно го беше режисирал този етюд много отдавна, някъде след случката с блондина. Всички за час време приехме ролите, които ни беше раздал Аспарух. Когато издаваше заповеди, Аспарух изтегляше устни напред и се облизваше, сякаш опитва супа, без да усетя, моите бърни също се подвеждаха по неговите.

Мишката трябваше да изпълни сложно съчетание от коремни преси, лицеви опори, дишане в чорап, събличане пред строя и проверка на гениталиите, всичко това се правело пред военна комисия, за да те обявят за годен.

При проверката на гениталиите трябваше да се стреля с вода със спринцовка. Това било залегнало в програмите за следващите пет години. Това беше изпълнено от някой от старшините.

Тогава Петър се разплака и военната комисия се разтури, защото някои от момичетата от съседната стая бяха чули рева на Петър и заудряха по вратата. Мислеха, че репетираме нова пиеса, без да им кажем.

Мишката напусна след няколко месеца театралното училище, щял да кандидатства в гимназия и нямал време за актьорско майсторство.

По-късно, след 20 години, една приятелка ми разправя как Аспарух я поканил на гости у тях, пуснал й видео, в което той кара мотор. Гледали половин час и той казал: “Виж каква диря остава след мотора ми. Виж следите от гумите”.