Разрешеното траурно облекло за деня е строго определено: черни официални панталони, черни затворени обувки, черна официална риза или блуза с дълги ръкави и черни аксесоари. Изключение правят хората, които предпочетат да носят униформите си: ученици, военни, медицински сестри, полицаи, т.н. Столицата на югоизточна Азия е потънала в траурни краски, въпреки тюркоазеното небе и тучната тропическа зеленина.

Конституцията на Кралство Тайланд:

„Кралят е въздигнат на позиция на почитаемо поклонение и той е неприкосновен. Никой няма право да накърнява Краля с обвинения или действия.“

Качваме се в раздрънкан и полупразен автобус, който се очаква да ни закара до центъра на траурните поклонения. Движим се бързо, прословутите задръствания в Бангкок сякаш никога не са съществували. Всички магазини покрай нас са затворени, улиците са пусти. Спираме на светофар. Изневиделица рояк усмихнати хора, облечени в черно, протягат през прозорците на автобуса ръце пълни с бутилки с вода, дребни сладки и закуски. Не разбирам какво се случва, не мога да откажа, взимам и се усмихвам объркано. След няколко минути спираме отново. Повече усмихнати хора ни обграждат. Някои от тях се качват в автобуса с подноси с храна и вода. Улиците в близост до церемонията са изпълнени с хора, които в унисон изглежда, че са репетирали всяко свое действие, поглед, сълза и усмивка.

Тханакорн Сирипаибун, 27-годишен работник, бе заплашен през 2015 година от 37-годишна присъда за споделяне на саркастични снимки на Тонгдаенг, кучето на Краля.

Слизаме в човешки мравуняк, в непосредствена близост до митичната улица Као Сан и реката Чао Прая. Хора, много хора, по азиатски много хора, облечени в черно, сноват сякаш в транс. Доброволци обслужват маси отрупани с храна и вода с грижа за хилядите опечалени, докато други раздават ветрила, портрети на Краля, мокри кърпички, шапки. Щедростта и траура проникват във всяко кътче на метрополиса и човешката душа. Раздаването на продоволствия и помощта за опечалените носи добра карма. Тайландците изглежда ги е грижа повече за техните съграждани в настоящия живот, отколкото бъдещи обещания за по-добро прераждане.

Дни преди кремацията на баща си, Крал Рама X, Маха Вачиралонгкорн, прехвърли над 500 млн. долара от кралския инвестиционен фонд в собствените си сметки.     

Приближаваме се към историческия център на Бангкок, който се е превърнал в сцена, на която се разиграва най-голямата пиеса в съвременната история на Тайланд. Хора в траур сноват из кокетните улици, други, които са чакали с часове церемонията, спят изтощени по тротоарите. Тълпи са скупчени пред телевизори, изнесени на самите сокаци, и с трепет наблюдават церемонията, която се предава на живо. Хилядите, които проснати по очи посрещат помпозната процесия, са чакали дни наред по улиците. Става ясно, че достъпът до тази час на тайландската вселена е невъзможен. Търсим храм, в който да отдадем почит на Рама IX. Навсякъде опашките от търпеливи опечалени са непонятно дълги, усукани и неподвижни. Търпението на тайландците е почти съизмеримо с щедростта и тъгата им.

Изпълняването на траура е всепоглъщащо и неизбежно. Успяваме да достигнем един от хилядите олтари, на които се отдава почит с поднасяне на малките хартиени цветя. Хореографията на личния жест е строго контролирана от военни и скаути, под бащинския поглед на самия Рама IX. Кралските портрети са неизбежни. Траурът е извършен и изигран, без да запълва празното пространство оставено в душите на милионите поданици.