Урок номер 1: има спомени, които принадлежат на миналото; понякога тъгата ще струи отвсякъде; бебетата са пресен космос; ще виждаш символи – невинаги ще ги разгадаваш; някои поколения са по-садистични от други; няма как без да говориш да те чуват; ако не ги запишеш, има неща, които остават трайно невидими или изчезват; някои белези имат способността да се разпукват в рани отново; животът не е чист жанр; Нарака е будисткият ад, нашите мисли са нашият ад; има периоди, в които човечеството изпада в колективна амнезия; познанието е отдалеченост от себе си; не е важно къде си, а кога си; някои хора ще срещаш във всички животи; има чувства, на които дължиш оп ределено количество тъга; има двойки, в които единият е късметлия и е видимо кой; за определени места имаш чувството, че не си плакал достатъчно; докато душата ти е жива си способен да възклицаваш, да се  радваш, да се вълнуваш; някои човеци имат липса на ген за емпатия; съществуват истории без завършек и завършеци, на които не им се полага история…