Матю Леснър е от онези независими режисьори, които са толкова независими, че буквално си правят каквoто си искат, а накрая им дават и награди. За клипа „Knocky Nine Doors Hey Today“, видеото от който по-късно е подложено и под песента на „Neverest”на група „Hey Champ”, Леснър вероятно не е получил награда.

Леко пошлата му заигравка с  порно актрисите, делфините и получилата се между тях химера, всъщност едва ли и заслужава награда. Показва обаче, че за Леснър химерата, телесното и размитите граници между животинско и човешко, са тема.

Тази тема няколко години по-късно все пак му носи наградата на публиката от фестивала „Сънданс“ за филма „Chapel Perilous” (“Гибелният параклис“) (2014). Филмът се колебае между почти непрофесионалното заснемане, играта от натура и непрестанното вменяване на чувство на неудобство у гледащия. Идеята е доста проста, но поднесена с нужната ирония, хумор и отново с онова ясно изразено смущение, тя превръща краткия филм в оригинална лента. Той се фокусира върху идеята, че човешката природа (разбирана в чисто биологичен смисъл) все още е тъмна Индия за нас и колкото повече се опитваме да я разбираме и да взаимодействаме с нея, толкова по-голяма е вероятността от нея да изскочи някой лъв или нещо с рога, както се оказва в този случай.

Естествено изкушаваща за някого може да се окаже и една интерпретация, захласнато гравитираща около мистичната страна на нещата, около отключването на определени душевни преживявания и честоти, които във филма рефлектират върху физиологията на героя по силата на художествената алегория. Чрез заглавието си филмът дори предизвиква да бъде четен през религиозното и, ако не сме достатъчно внимателни, може и да не забележим как лукаво ни се подиграва.

Ироничният и снизходително комичният начин, по който е поднесено всичко, но най-вече начинът, по който Леснър е решил да изобрази квазирелигиозните черти на героя си (не съвсем пътуващ търговец и не свъсвам проповедник) и неговата не-точно-религия, не-точно-корпорация, идват да покажат че тук мистиката е по-скоро рекламен трик. Че всъщност мистика няма,  а става дума за реални, веществени неща, не за връщане към първичната душа в стил Терънс Макена или Кастанеда. Че генетичният ни код и заложената в него информация тепърва ще стават обект на човешката дейност и ако се бъзикаме с нея, можем накрая да се окажем с рога.

Иначе да, Леснър е луд – не яде храна от микровълнови печки и т.н.