Бригите Нерлих
Хибриди и химери: митология, история и наука
Публикуваме превод на части от излязлата през тази година статия на проф. Нерлих, целият текст можете да намерите тук.
Наскоро бяха публикувани две изследвания на тема човешки и други видове химери, едното в списание „Cell” – “ Междувидов химеризъм в плурипотентните стволови клетки”, а другото в списание „Nature” със заглавие: „Междувидовата органогенеза генерира функциониращи Панкреатични острови на Лангерханс”. Първата предизвика лека бъркотия във вестниците. Около 70 статии предадоха този възможен научен пробив във всички англоезични издания (периода 26 – 30 януари 2017 г.). В много от тях беше използвана фразата „хибриди между прасета и хора”. Малка част от тях прибягваха до образа на чудовището (12) и, разбира се, до този на Франкенщайн, но броят на вторите беше едва две. В заглавията се споменаваха ембриони на полухора-полупрасета, това всъщност бяха отгласи от по-ранни заглавия по темата, появявали се през началото на 90-те години, като например следното заглавие от „Дейли Мейл" от 12 януари 1993 г. – „Франкенщайнски хибриди на полухора, полуживотни”. Надеждата е, че тези хибриди в далечното бъдеще ще ни осигуряват органи за трансплантация, а страхът се крие това, че те ще размият най-свещената граница между животните и хората.
Горе-долу по същото време, когато в научните списания се дискутираха тези въпроси, Ейми Хинтерберг публикува интересно социокултурно изследване върху регулациите на химерите. В него се посочва колкото трудни са те с оглед на това, че ясните граници между хората и животните непрестанно се предефинират. В текста също се споменава, че дискусията около химерите и хибридите между хора и животни в исторически план се развива от дълго време. (стр. 5). В този текст ще се опитам да изследвам част от историческите предпоставки по темата, защото те обогатяват с информация настоящите дискусии, разбирания и заблуди.
Хибриди и химери
National GeographicЕмбрион на прасе, инжектиран с човешки клетки.
В началото е важно да се дефинира разликата между хибрид и химера (или по-скоро да се покаже как двете концепции се сливат). Следва списък с всички възможни хибридни ембриони между хора и животни, предоставен от BBC през 2014 г. (по-детайлна информация може да бъде открита в този доклад на Академията по медицинска наука от 2011 г.). По всичко изглежда, че „хибрид” е събирателен термин, отнасящ се до различни смесвания между човешко и нечовешко:
Цитоплазмени хибридни ембриони – ембриони, създадени чрез подмяна на клетъчните ядра, при която са използвани животински яйцеклетки.
Хибридни ембриони – създадени чрез смесване на човешки сперматозоид и животинска яйцеклетка или обратното.
Ембриони на човешки химери – човешки ембриони, към които в ранна фаза на развитие са добавени животински клетки.
Ембриони на животински химери – животински ембриони, към които в ранна фаза на развитие са добавени човешки клетки (именно около тях в момента се вдига най-много шум).
Трансгенетични човешки ембриони – човешки ембриони, към които в ранна фаза на развитие са добавени животински гени.
Научните изследвания на тема човешко-животински хибриди и химери имат дълга история. Върховата си точка те достигат в периода 2004-2005 г, когато „британското правителство започна обществен дебат на тема предложения за бъдещи промени в Закона за човешкото оплождане и ембриология. Резултатите бяха публикувани през март 2006 г.“ (BioCentre).
Сега, десетилетие по-късно, изглежда дискусията започва отново. Но преди пак да заговорим за хибридите и химерите, е добре да добием по-ясна представа за тяхната същност – не само в научен, но и в исторически контекст, защото това може да окаже влияние върху начина, по който мислим за тях.
Хибридите в исторически план
Хендрик Голциус (1558-1617) - "Падането на Пантеона" из серия картини, посветени на теми от "Метаморфози" на Овидий.
Идеята за хибридите е древна. Понятието произлиза от латинската дума “hybrida”, която била използвана за потомството на домашно прасе и дива свиня, като и за римски войници от смесен произход (Хорации, „Сатири“ 1.7). Първата употреба на английски датира от 1601 г. в превод на съчинения от Плиний Стари дело на Филимон Холънд.
Художествените претворявания на „хибридите” са стари колкото човечеството. Съставни същества, форми между човешкия и животинския свят, са честно срещана тема още от зората на изобразителното изкуство. В средните векове хибридите красят полетата на илюстрираните ръкописи, „заемайки граничното пространство, където свещеното среща светското и профанното”.
Хибридите винаги са били неизменна част от митологията, легендите и мисленето: Овидий описва преплитането на божественото, човешкото и животинското тяло в своите „Метаморфози”, а съществата от древногръцката митология обикновено са представяни като хибриди или чудовища, сред които са минотавърът (смесица между човек и бик), кентаврите (наполовина коне, наполовина хора) и химерата (лъв, коза и змия), но и много други. Всъщност химерата представлявала огнедишащо женско чудовище с лъвска глава, тяло на коза и опашка на влечуго.
Нека прескоча напред във времето! Преди да го направя обаче, искам да се позова на водещия автор в статията, публикувана в сп. “Cell”, който прави директна връзка между настоящите изследвания: „според изявения учен Джун Ву от института „Салк” е достатъчно да погледнем към митологичните химери от друг ъгъл – като например хибридите между хора и птици, които познаваме като ангели, за да получим различна перспектива. В древни времена химерите са били асоциирани с Бог, нашите предци са смятали, че те са покровители на хората.” Естествено едно подобно разбиране може да ни предпази от асоциации с Франкенщайн, но и от научни криввания в тази посока.
Хибридите в науката
В края на ХVIII век терминът започнал да се употребява като определение за потомството на два различни един от друг животински или растителни вида, като по този начин започва да изпълнява известна роля в научното мислене.
През XVIII и началото на XIX век хибридите все още били преимуществено възприемани като извращения на природните закони. Повечето хора смятали, че всички видове са създадени от Бог и са „поставени в рамки, които не могат да бъдат нарушавани”. Карл Линей ( „бащата” на таксономията при растенията) започва да прокарва идеята, че някои видове може да са се зародили като хибриди. Той започнал да осъвременява своите креационистични възгледи, които изповядвал през 1737 г., за да се насочи към написването на труда си „Философия на ботаниката” през 1751 г. За мнозина теорията на Линей била атака срещу разбиранията за естествения ред. Неколцина ботаници се опитали да оспорят идеята за съществуването на хибридите, изхождайки от разбиранията си за втвърдеността на видовете, "демонстрирайки" същинските разлики между хибридите и истинските видове (Олби, 1966).
(…)
През 19 век хибридите започнали да навлизат в научните дебати около естеството на еволюцията. В своя труд „Произход на видовете” Чарлз Дарвин отделя глава, озаглавена „Хибридизъм”, в която се опитва да оцени еволюционното значение на хибридите, но и да разглежда основните разлики между видовете и техните разновидности като произволни и случайни по природа (Дарвин, 1859, глава IX). Дарвин създава революционната си теория като отказва да възприеме линията на ботаници като Гюртнер, чието основно желание било да поставят ясна граница между видовете и техните вариации.
През 1866 г. Грегор Мендел публикува съчинение върху хибридизацията на растенията („Изследвания върху растителните хибриди”), в което изхожда от някои от идеите на Дарвин. Все пак, въпреки отдадеността си към предарвинистичното разбиране за еволюцията, Мендел така и не достига до момент, в който да направи категорични заключения за ролята на хибридите по отношение на произхода на видовете (Клег, 1977).
Терминът „химера” също има дълга история, но тук искам да посоча само, че той за първи път е бил използват в научен смисъл през 1907 г. от Ханс Винклер в контекста на растителната селекция: „Организъм (най-често растение), в което тъкани от генетично различен състав съсъществуват като резултат от присаждане, мутация или някакъв друг процес”.
Хибридите и новата генетика
Последната фаза в развитието на представата за хибридността се случи в контекста на появата на генното инженерство. Ключовата разлика между днешните хибриди и тези от XIX и ХХ век се корени в това, че в дискурса на съвременността те се възприемат като „дизайнерски”, „направени”, или „произведени” по изкуствен път видове, а не като появилите се по „органичен” начин чрез „естествения” процес на селективно отглеждане или присаждане. В наши дни учените могат да създават хибриди, химери и трансгенетични същества, които многократно да надхвърлят и най-смелите мечти на Гюртнер, Дарвин, Мендел или Винцер. Нещо повече – докато експериментите на традиционните ботаници били трудоемки и отнемали много време, днешните генетици могат чисто теоретично да създават хибриди и химери почти мигновено, използвайки технологията CRISPR, например.
Скоро след създаването (клонирането) на овцата Доли и медийната истерия около това, през 1998 г. във в. „Индипендънт” излиза статия, чиято основна тема са хибридите. Заглавието е „Спират създаването на хибриди между хора и животни”, кулминацията идва с цитат от Томас Мъри – директор на Центъра по биоетика към университет „Кейс Уестърн Резърф” в Охайо, САЩ: „Ако сложим човешки ген в животно, дори и гените да са 2 или 3, някои хора може да се притеснят, но това все още не означава, че се създава личност. Когато обаче голяма част от клетките се окажат човешки... става наистина проблематично. Тогава се налага си зададем много сложни въпроси за това кое ни прави хора.”
Това са въпросите, които ще занимават учените, правистите и медиите през идните години. Къде е границата между човек и животно? Кога в развитието на хибридизацията трябва да започнем да се притесняваме, че прекрачваме морална граница, кога ще настъпи моментът да се обърнем назад?
И за да сложа край на този дълъг текст, искам да се върна към историята, но този път на литературата, за да покажа, че дебатът около създаването на хибриди и химери е край нас от много отдавна и ще продължи да е така в бъдеще. Както и самите автори на сензационната статия, цитирана в началото на този текст, признават - в момента сме много, много далеч от създаването и отглеждането на хибриди между хора и животни, които да бъдат използвани за донори на органи.
Дългата традиция на дискусиите около хибридите
Чарлз Робърт Лесли (1794 - 1859), гравюра "Пертида, Флоризел и Поликсен".
Когато хората оспорват ползата и еуфорията около създаването на хибриди и химери между хора и животни, много често се позовават на романа „Франкенщайн” на Мери Шели или на „Островът на доктор Моро” на Хърбърт Уелс. И двете произведения извикват в съзнанието призрака на чудовището. Аз обаче искам да обърна внимание на част от пиесата на Уилям Шекспир „Зимна приказка” (1623), която е много по-рядко цитирана, но въпреки това, струва ми се, предлага поле за една много по-балансирана дискусия около хибридите:
(Цитатът е по: Уилям Шекспир. Съчинения в 8 тома,1976 г. Превод: Валери Петров - бел. пр.)
ПЕРДИТА
ПОЛИКСЕН
ПЕРДИТА
ПОЛИКСЕН
ПЕРДИТА
Така е.
ПОЛИКСЕН
ПЕРДИТА
Този диалог резюмира двете страни на спора около генното инженерство, хибридите и химерите, пред който сме изправени днес. От едната страна е Поликсен, който защитава и възхваля намесите в природата, а от другата е Пертида, която осъжда хибридните растения като „незакони деца на Природата”. Интересното в случая е че аргументът в защита на хибридите е представен като равен, ако не и доминиращ над аргумента против.
(...)