pexels-photo.jpg
Кристиян Енчев

Стихотворение

 когато думите изгладнеят
 чудовищата са само сенки
 в малък театър на движението
 колкото кибритена кутия
 
 колко сенки се събират
 във фосфора на кибритена клечка
 
 миризмата на изгоряло
 изисква брояч на силата на обонянието
 силата на вкуса
 се мръщи при подобни
 нелепи
 безконтактни
 импровизации
 
 гладките ръбове
 плашат с без-ос-ност-та си
 всяка блестяща дръжка на врата
 печели точки за страховитост
 крайността се изчерпва
 с безпокойството от мисълта
 че утре започва от днес
 нож и каторга
 са две неверни от буквализъм решения
 
 спокойствието идва с примирителното
 изяждане на шепа ябълкови семки
 със съзнателното им обричане
 на храносмилателна редукция
 до полезни от Менделеев насам елементи
 за едно досадно влачещо се тяло
 по деликатно
 потрепваща чат-пат
 планета