Интервюто на Юлия Петрова с Диана Драганова-Щир е по повод изложбата на плакати и рисунки на художника Стефан Десподов, състояла се в Националната галерия между 27 юли и 10 септември 2017 г.

Изложбата на Стефан Десподов гостува в Националната галерия, след като тя вече е била представяна в Художествената галерия в Кюстендил. Поводът не е годишнина или някаква специална дата, свързана с автора, но тъй като Националната галерия в последните години не е представяла някои от по-известните автори на плакати, това е добра причина изложбата да гостува.

Тя преминава с изключително голям успех в Кюстендил. Ние всички знаем, че това е родният град на Стефан Десподов, неговата съпруга прави огромно дарение от постери на галерията, а нейният директор Валентин Господинов решава да организира изложбата.

След като ние от Националната галерия видяхме изложбата в Кюстендил, решихме, че тя задължително трябва да присъства в залите на Националната галерия. Това е една изложба, която представя автора изключително цялостно, в столицата може би за първи път може да се види Стефан Десподов веднъж като познатия плакатист от Народния театър и останалите театри в страната и втори път – можем да видим едни малко познати композиции, които са свободни.

Те са изключително интересни, поне за мен и за специалистите, тъй като ние познаваме Стефан Десподов наистина в друга светлина, така че тези малки камерни работи са един много приятен акцент и си заслужава да им бъде обърнато внимание.

Ние показваме четири много ранни работи на Стефан Десподов от 76-та и 78-ма година – тушови рисунки, в които много ясно се вижда как той е тръгнал като че ли с шарж, скеч в неговите фигури и композиции, така че са също един много интересен акцент.

Друга светлина към автора дават няколко витрини, в които ние сме поставили списания, за които той е сътрудничил, това са издания, които в момента не могат да се намерят, освен може би в някои антиквариати.

Те са предоставени от приятели на Стефан Десподов – Румен Леонидов, Владимир Левчев и други. Това са наистина интересни, много ценни архивни материали, в които можем да видим и другото лице на Стефан Десподов.

Той започва творческия си път като художествен директор в издателство „Техника”, след това сътрудничи във вестник „Народна култура”, от 1989 г. работи в независимото списание „Глас”, в „Литературен вестник”, така че това са наистина интересни, запазени архивни материали, които показват и другото лице на Стефан Десподов.

Изложбата в Националната художествена галерия, представя пълно Стефан Десподов, но тя все пак е селектирана и не е цялостна, не идва цяла от Кюстендил, тъй като там залите са големи и е разположена в цялата галерия.

Ние направихме една малка селекция - това са една част от плакатите, работите на Националната галерия са само четири, участват четири работи от Градската галерия, от галерия „Възраждане” – Пловдив, така че могат да се видят едни наистина много добре подбрани творби на Стефан Десподов.

Стефан Десподов е художник плакатист и е познат като такъв, така че ние тук сме заложили основната линия, по която можем да усетим автора. Една от залите на Националната галерия е изцяло с плакатите, които той е създавал за Народния театър „Иван Вазов“, той с малки прекъсвания винаги е бил плакатист там, така че ние сме посочили едни от най-знаковите му плакати в Народния театър. Това са „Каквато ти ме искаш” , „Човекът, който прави дъжд”, „Хъшове”, „Сако от велур”, „Посещение на старата дама” .

Отделили сме и няколко зали за плакати, които той е създавал за други театри – имаме една зала за Сатиричния театър „Алеко Константинов”, и една много малка зала, в която са подбрани плакати му за различни театри в страната – това са Драматичен театър „Константин Величков” в Пазарджик, Драматичен театър – Сливен, Драматичен театър – Хасково.

Ние всички знаем, че той е с изключително фино чувство за хумор, за стил, за представяне на една абсурдна ситуация, затова може би е трудно да се говори за плакатите на Стефан Десподов, неговите изображения говорят сами за себе си, тяхното обяснение е в малко в повече, ако в действителност не ги виждаме.