Интервю с гръцкия писател Димитрис Нолас:
"В детайла става осезаема красотата на света"
Димитрис Нолас е роден през 1940 г. в с. Адриани, Драмска област. Автор е на десет романа и сборници с разкази и новели, от които „Нежна кожа“ получава Държавната награда за разказ за 1983 г., „Гробница край морето“ – Държавната награда за роман за 1993 г. и „Мътните прозорци“ – Наградата за разказ на списание „Диавазо“ през 1996 г.
Превеждан е на множество езици.
Сборник разкази от Димитрис Нолас под заглавие „Не вземай със себе си нищо“ е издаден на български в превод на Яна Букова (Стигмати, 2010).
След една от срещите му със софийска и пловдивска публика благодарение на Яна Букова успяхме да зададем няколко въпроса на Димитрис.
Вече сте имали няколко срещи с българската публика и литература през вашата книга и при гостуванията си тук. Какви са основите прилики и разлики между двете културни среди?
Забелязвам и в двете страни най-вече у младите хора желанието да се дистанцират от културния си корен. Също една тъжна прилика е това шеметно увлечение по материалните неща. Питам се дали епохата, в която живеем, сама по себе си не е двигателят за тази трансформация, която така или иначе не се случва единствено в България и Гърция.
Една разлика която, за щастие, не престава да съществува, е, че водите на Черно море продължават да имат различен цвят от водите на Егея.
Изграждате повествованието върху детайла, защо той се оказва решаващ за писането ви?
Наистина в детайла става осезаема красотата на света. Върху детайла се гради връзката ни с другия. Както и стойността на един човек. Вероятно и на едни текст.
Световно в литературата властва романът, разказът като форма сякаш остава на заден план. Вие как избирате в каква дреха да облечете историята?
Мисля, че самата история определя и изисква “дрехата си”... Трудно ми е де си представя петнадесет различни герои да се побират и да играят някоя важна роля в няколкото кратки страници на разказите, които аз пиша. От друга страна цял един свят може да бъде изнесен на плещите на един единствен характер, чийто живот, страдания и приключения да градят многобройните страници на една романова вселена.
Какво е да си писател в момента на "малък" език и "малка" литература, но със забележителна история и контекст?
По никакъв начин не ми влияе, че пиша на език, който някой би определил като “малък”. Хич не ме е грижа! Достатъчно ми е, че Слава Богу мога все още да пиша и да черпя радост от това. Ако мярката за оценяване в съвременния свят е количествена, защо да ме касае мен?
Какво мислите за семинарите по творческо писане, съществува ли опасност за уеднаквяването на стиловете и изискванията или пък напротив - талантът се открива и шлифова по-лесно?
Това че семинарите по творческо писане не дават някакъв съществен резултат не означава, че създават и някаква опасност. “Уеднаквяването на стилове и изисквания”, за което споменавате, така или иначе съществува вече от десетилетия във вестникарските текстове и в телевизионните фабули, с които се хранят и към които имат зависимост милиони хора всекидневно.
От какво имат нужда балканските писатели? От превод, от реклама, от какво…
От упорство в работата си и от любов към човека, който ги чете.
