Митология на риса

 

сури скали високи планини остър блясък сенчести гори

змията си съблича кожата  и преди времето лази

 

под шепите ми е територията и аз я пазя будно

змията преди времето лази и си сменя кожата

 

месечината ми е посестрима ледено се прегръщаме

змията преди времето лази с огън скрит в зъбите

 

моят огън е нейния мраз преобърнат на полет

змията добива крила и става змей хвърля огън

 

кръвта ми става огън свредел рови в черния камък

змеят лети над територията която пази хвърля огън

 

от черния камък излиза един малък бог и ме възвишава

змеят изпепелява всичко и се оттегля  с подгорени крила

 

малкият бог ме слага до себе си едно езеро трепери будно

на змеят му изгасва огъня в зъбите и пак става змия

 

моят огъм ме извисява във вид на светлина която пръска

змията си съблича кожата и преди времето лази

 

покривам територията с моите шепи и будно я пазя

змийската риза по острите канари  побелява и гние

 

Сури скали високи планини остър блясък сенчести гори

 

 

 

сури карпи високи планини остар сjаj сенчести гори
змиjата jа соблекува кожата и пред времето лази

под шепите ми е териториjата и jа чувам будно
змиjата пред времето лази и jа менува кожата

месечината ми е посестрима се прегрнуваме ледно
змиjата пред времето лази со огнот в заби скриен

моjот оган е неjзиниот мраз преобратен во лет
змиjата добива крилjа и станува змеj рига оган

крвта ми станува огнен сврдел рие во црниот камен
змеjот лета над териториjата што jа чува рига оган

од црниот камен излегува еден мал бог и ме возвишува
змеjот пеплосува сѐ и се повлекува со подгорени крилjа

малиот бог ме седнува до себе едно езеро трепери будно
на змеjот му згаснува огнот в заби и пак станува змиjа

моjот оган ме извишува во облик на светлина што прска
змиjата jа соблекува своjата кожа и пред времето лази

териториjата jа покривам со моите шепи и будно jа чувам
кошулата змиска врз острите спили побелува и гние

сури карпи високи планини остар сjаj сенчести гори

Изгубеният свитък

 

своя изгубен свитък

по слънчевия гръбнак

на галичица търся

 

среща ме рисът

моят изчезнал предтеча

с две мълнии-слънца

ме претворява в дъх

 

колкото да ми каже

 

че и свитъкът

с неговото родословие

е станал пепел в някакъв

каменен саркофаг

 

 

 

загубениот си свиток
по сончевиот ‘рбет
на галичица го барам

ме среќава рисот
моjот исчезнат предок
со две молњи-сонца
ме претвора во дах

колку да ми каже

дека и свитокот
со неговиот родопис
е пепел во некоj
каменен саркофаг

Съобщението на риса

 

рисът като езика

огласява своето съобщение

 

отваря езика

и от него излиза

едно малко слънце

с което си играе

с което се преобръща

на мълния и на сянка

и скача върху плътта

която въстава против кръвта

земята против водата

а огънят против небето

 

 

рисот како и jазикот
jа гласи своjата порака

— го отвора jазикот
и од него излегува
едно мало сонце
со кое си игра
со кое се преобратува
во молња и во сенка
и рипа врз месото
што се буни против крвта
земjата против водата
а огнот против небото.

Трети канон за свободата

 

Откъде идва свободата?

От огнените крила на ангелите.

Откъде идват ангелите?

От синьото и от нищото.

 

Какво е синьото и какво нищото?

Първото е невинното и чистото.

Второто е онова, което се опложда.

Второто е онова, което се унищожава.

 

Откъде идва свободата?

От входа във вътрешното.

Кой го е създал вътрешното?

Не знам, небето знае всичко.

 

 

Од каде доаѓа слободата?
Од огнените крилjа на ангелите.
Од каде доаѓаат ангелите?
Од синото и од ништото.

Што е синото а што ништото?
Првото е невиното и чистото.
Второто е она што оплодува сѐ.
Второто е она што уништува сѐ.

Од каде доаѓа слободата?
Од влезот во внатрешното.
Коj го создал внатрешното?
Не знам, небото знае сѐ.

Пети доклад: Накрая, изчезваме

 

Накрая, изчезваме

Минаваме по мост

а след нас се губи неговият лък

Сбогом тъмни домове

с влажни мазета

с оковани мигове на спокойствие

Отсега ще ни няма

На големия глобус

ще остане една черна дупка

от която директно се влиза

в  Inferno

В кръга на старите историци

картите на моята страна

им изгарят в ръцете

ронят се в ситни сажди

които вятърът ще издухва

незнайно къде

ще има друг наследник

на нашите тъмни домове

 

Доклад на рисът:

 

Вече ни няма.

Наследниците са други.

 

 

Конечно, исчезнуваме
Поминуваме по мост
а по нас се губи неговиот лак
Збогумте темни домови
со влажни подруми
со оковани мигови на спокоj
Отсега ќе нѐ нема
На големиот глобус
ќе остане една црна дупка
од коjа директно се влегува
во Inferno
Во кругот на старите историчари
мапите од моjата земjа
им согоруваат в раце
се ронат во ситни саѓи
кои ќе ги одува ветрот
незнаjно каде
Ќе има друг наследник
на нашите темни домови

Извештаj на рисот:

Веќе нѐ нема.
Наследниците се други.

Рисът умира по свой начин

 

рисът умира по свой начин:

гледа звездите и забравя

че и те гледат към него.

 

преобръща се на пространство

по-високо от цялата вселена.

 

там гори заветен огън.

изригват от звездни прозорци

езиците на абсолютния змей.

 

рисът е обратно небе

за което не знаем нищо

 

 

рисот умира на своj начин:
гледа во ѕвездите и заборава
дека и тие гледаат низ него.

се преобратува во простор

повисок од целата вселена.

таму гори заветен оган.
ригаат од ѕвездените окна
jазиците на апсолутниот змеj.

рисот е обратно небо
за кое не знаеме ништо

Останаха само знаци

 

останаха само знаци

от златните звезди

върху нощните листа

 

смъртен студен дъх

ред и съвършена мяра

 

вкаменен вятър ги е отгледал

ноктите по върховете —

записите на вековете:

 

— зная миналите войни

бъдещите предусещам

 

 

останаа само знаци
од златните ѕвезди
врз ноќните лисjа

смртен студен здив
ред и совршена мера

скаменет ветер ги зачувал
канџите по врвовите —
записите на вековите:

— ги знам минатите воjни
идните ги слутам