В тази галерия сме подбрали израз на човешкото спрямо природата. Илюстрации от книгата на Робърт Джон Торнтън - "Temple of Flora" (1807), както и такива от "Art forms of nature" (1904) на Ернст Хекел, заедно със снимки на Джулияна Илиева, родена през 1998 година.
Визуалният материал е придружен от цитати, извадени от книгата "Тайният живот на растенията" на Питър Томпинс и Кристофър Бърд. Принципът е привидно случаен, усещането, че едно растение те наблюдава...
Растенията според твърдението на Франсе́ имат стремеж: те могат да се насочват и търсят онова, което желаят, по начини толкова загадъчни, колкото най-фантастичните творения на готическата литература.
По повърхността на всеки лист се движат милиони устни, които поглъщат въглероден двуокис и отделят кислород. Общо двадесет и пет милиона квадратни мили листна повърхност ежедневно участват в това чудо на фотосинтезата, давайки кислород и храна на хора и животни.
Догмата на Аристотел, че растенията имат душа, но не и сетива, се поддържа през цялото средновековие, чак до осемнадесети век, когато Карл фон Линей, праотец на съвременната ботаника, заявява, че растенията се отличават от животните и хората само защото са лишени от движение.
Представа оборена от големия ботаник на деветнадесети век Чарлз Дарвин, който доказва, че всяко ластарче притежава способност да се движи самостоятелно. По думите на Дарвин растенията „постигат и проявяват тази способност само когато е необходимо.“
Дали е само подражание или съвпадение това, че растенията като орхидея Trichoceros parviflorus развива венчелистчета, които толкова точно наподобяват женската на определен вид мухи, че мъжката при опит да се съедини с нея опрашва орхидеята?
Дали е чиста случайност, че цветята, които растат през нощта, са бели, за да привличат по-добре нощните пеперуди, като излъчват в здрача по-силен аромат, или че смрадливата лилия излъчва мирис на мърша в райони, където има много мухи?
Докато цветята, опрашвани от вятъра, не хвърлят напусто енергия, за да се правят на красиви, ароматни и привлекателни за насекомите, а остават относително непривлекателни?
Няколко минути Бакстър размишлява, след което измисля още по-лоша заплаха: да изгори листа, към който са прикрепени скачени електроди. Моментално – щом си представя пламъка, преди още да отиде за кибрит, графиката рязко променя вида си – писецът прави дълъг замах нагоре.
Аз неволно се усмихнах и се оставих да бъда едно с растението.
За Вогел няма съмнение, че растенията хранят определена неприязън към някои хора или по-точно към онова, което тези хора мислят.
„Ами какво ще кажете за секса?“ За всеобща изненада растението се оживява, пишещото устройство рязко започва да осцилира по картата.
Това навежда на мисълта, че може би разговорът за секс задвижва сексуална енергия в атмосферата, каквато е открил и описал д-р Вилхелм Райх под термина „оргон“, и че древните ритуали за плодородие, при които хората общували сексуално в току-що засетите ниви, може би наистина са стимулирали растежа на растенията.
Най-странният екперимент, който Чарлз Дарвин е извършвал с растение, било да седи пред своята Mimosa pudica, или „не-ме-докосвай“, и да свири на своя фагот, в достатъчна близост, за да следи дали може да раздвижи нейните перести листа.
През 1950 г., когато професор Джулиън Хъксли, биолог и внук на Томас Хенри Хъксли, брат на писателя Олдъс Хъксли, е на посещение у Т. С. Сингх, шеф на катедра по ботаника, той заварва домакина си да изучава под микроскоп живия поток на протоплазмата в клетките на Hydrillaverticillata, водно растение от азиатски произход с дълги, прозрачни листа.
Запознат с експериментите на Дарвин и Пфефер, Хъксли е споходен от идеята, че може би увеличението ще е достатъчно, за да види домакинът му дали процесът на клетъчно движение се влияе от звука.
Бог Кришна, осмият и върховен аватар и въплъщение на индуското божество Вишну, се слави с това, че подтиква растежа с омайна музика и е омагьосал зеленината във Вриндаван, град на бреговете на река Ямуна в Северна централна Индия, отдавна известен със своите светци музиканти.
Тъй като протоплазменият поток при растенията започва да набира скорост едва след изгрев-слънце, Сингх поставя електронен камертон на разстояние шест фута от Hydrilla и посредством микроскопа наблюдава как тонът на камертона, предаван в продължение на половин час преди 6 часа сутринта, задвижва потока на протоплазмата със скорост , постигана единствено много по-късно през деня.
По-късно за един от придворните на прочутия монголски император Акбар се разказва, че вършил такива чудеса със своите песни, като например да извиква дъжд, да пали газени лампи, да подрязва растенията и да ги кара да разцъфнат само като им свири раги.
Тази привлекателна представа е потвърдена и от тамилската литература, където се говори, че очите или пъпките на захарната тръстика започват да растат енергично под въздействието на мелодичното жужене на пъстрия бръмбар, както и за това, че златистите цветове на Cassia fistula отделят сладък нектар, когато им се свирят задушевни мелодии.
