Робърт Фрост
Стихотворения
Превод от английски език: Владимир Левчев
Да спреш в гората в снежна нощ
Чия гора е тази — знам,
но собственикът не е там
да види: спрял съм и се взирам
как тя потъва в сняг голям.
А кончето ми не разбира
защо далеч от ферма спира —
край езерото в лед, в гора —
в най-тъма нощ не се прибира.
Звънчето клати то с глава —
навярно грешка е това?
Друг звук не чух — освен ветреца
и падащиият сняг в мълга.
Гора красива в тъмна вечер…
Но у дома ме чакат вече,
а до съня е път далечен,
а до съня е път далечен.
1922
Stopping by Woods on a Snowy Evening
Whose woods these are I think I know.
His house is in the village, though:
He will not see me stopping here
To watch his woods fill up with snow.
My little horse must think it queer
To stop without a farmhouse near
Between the woods and frozen lake
The darkest evening of the year.
He gives his harness bells a shake
To ask if there is some mistake.
The only other sound’s the sweep
Of easy wind and downy flake.
The woods are lovely, dark, and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep.
And miles to go before I sleep.
1922
Поправяне на стена
Какво се бори вечно със стената —
подмолно праща ледени вълни
и камъни под слънцето пилее
и прави дупки цял човешки бой…
Ловците — те са друг въпрос — след тях
съм ходил често и съм я поправял —
те не оставят камък върху камък
от дупките им зайци щом подгонят,
за да зарадват джафкащото куче.
Не, тези дупки никой не е виждал
как зейват, но на пролет ги откриваме.
Аз казвам на съседа си зад хълма
и правим среща, за да я обходим —
стената помежду ни да поправим.
Вървим покрай стената помежду ни
и камъни на всекиго се падат —
едни са като питки, други —топки.
Магия трябва да ги задържим:
“Там стой, докато ти обърнем гръб!”
Кора ни хващат пръстите от труд.
Ах, то е някаква игра на двора —
сам край зида — това е то — че тук
не ни е нужна никаква стена:
при мен са ябълки, при него — бор.
Дърветата ми няма да прескочат
да изядат шишарките ти — казвам.
А той: “ Добри стени — добри съседи!”
От пролетен сърбеж подтикнат искам
да му внуша това, което мисля:
“Защо добри стени — добри съседи?
То е така, където има крави,
но тука няма — зид когато вдигам —
какво заграждам и какво отграждам?
Кого бих наранил с бодлива тел?
Нещо се бори вечно със стената —
не я харесва.” Бих му казал: “елфи!”,
но не е точно елфи — и бих искал
той сам да се замисли за това…
Но той заграбва с всяка шепа камък
като дивак от каменната ера
и идва в мрак, и някак ми се струва,
че не е само мрак от горски сенки.
От бащината мъдрост не отстъпва,
и му харесва да я казва пак,
и пак: “Добри стени - добри съседи!”
1914
Mending Wall
Something there is that doesn't love a wall,
That sends the frozen-ground-swell under it,
And spills the upper boulders in the sun;
And makes gaps even two can pass abreast.
The work of hunters is another thing:
I have come after them and made repair
Where they have left not one stone on a stone,
But they would have the rabbit out of hiding,
To please the yelping dogs. The gaps I mean,
No one has seen them made or heard them made,
But at spring mending-time we find them there.
I let my neighbour know beyond the hill;
And on a day we meet to walk the line
And set the wall between us once again.
We keep the wall between us as we go.
To each the boulders that have fallen to each.
And some are loaves and some so nearly balls
We have to use a spell to make them balance:
"Stay where you are until our backs are turned!"
We wear our fingers rough with handling them.
Oh, just another kind of out-door game,
One on a side. It comes to little more:
There where it is we do not need the wall:
He is all pine and I am apple orchard.
My apple trees will never get across
And eat the cones under his pines, I tell him.
He only says, "Good fences make good neighbours."
Spring is the mischief in me, and I wonder
If I could put a notion in his head:
"Why do they make good neighbours? Isn't it
Where there are cows? But here there are no cows.
Before I built a wall I'd ask to know
What I was walling in or walling out,
And to whom I was like to give offence.
Something there is that doesn't love a wall,
That wants it down." I could say "Elves" to him,
But it's not elves exactly, and I'd rather
He said it for himself. I see him there
Bringing a stone grasped firmly by the top
In each hand, like an old-stone savage armed.
He moves in darkness as it seems to me,
Not of woods only and the shade of trees.
He will not go behind his father's saying,
And he likes having thought of it so well
He says again, "Good fences make good neighbours."
1914
Огън и мраз
Едни в пожар очакват края,
а други - в мраз.
За страстите каквото зная
и аз в пожари виждам края.
Но и гнева познавам аз,
та ако свършва дваж светът,
за свършека му мисля мраза
работи
както и екстаза.
1920
Fire and Ice
Some say the world will end in fire,
Some say in ice.
From what I’ve tasted of desire
I hold with those who favor fire.
But if it had to perish twice,
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great
And would suffice.
1920