Талин

Целият север в една вена. Хората се разхождат целно и обстоятелствено, тъй както аз наблюдавах онази малка, синя нежност върху прозрачната й буза. Първична възбуда, предизвикана от кръвоносни съдове. Може да бъде Мики Маус албинос и въображаема бледна медуза, несбъднат Нептунов копнеж. А тя е просто екскурзовод в Талин. Защо ми е да разглеждам наново някакъв си пореден стар град, щом мога да виждам тъмната страна на Луната да блести в сянката, която оставяха косите й. Тъй както Луната отразява Слънцето, така лицето й отразява Северното сияние.

Двойка индийци на средна възраст питат откъде могат да намерят автентичен местен салам. Австралийка с наднормено тегло и прическа като на момичето от "Тату" й подава десет евро. В края на разходката приседнах отегчено на тротоар пред незнайна централна сграда. След известно утоляване на мързела поех към квартирата на домакина ми - далеч отвъд Стария град.

Талин е така малък и блед, че се побира в десния ъгъл на бузата на Хели от туристическата агенция. Защо не й зададох поне един безсмислен въпрос? Какво ми струваше да я поканя на среща? Действие. Висока цена за тези, чиито слабости почиват върху пухкавите постели на леността. Или смелост? Защото Балтийско море проблясваше в очите й и разказваше истории. Живата верига през 89-а, преплела ръцете и волята на милион литовци, латвийци и естонци. Руската мафия, която прилъгва туристите с измамна автентичност. Очакваме да срещнем президента, след като тя ни разказва за неговото присъствие сред ежедневието на гражданите.

Представям си я как тича гневно срещу леденостудените вълни, облечена в белоснежна рокля от памук. Хвърля късовете кехлибар към вътрешността на морето. Спъва се от време на време и спира, за да вдигне безсилната пред яростта й презрамка. Тя е Хели. Дълбокоокеанска, светеща медуза. Пареща, ухаеща на ад. Непоносима, адова белота. Сънувам как залива с белина злото, изгаря до основи стъкления кръст на грозотата и корупцията и изчиства всичко ненужно от света. Защото в света на прозирните кралици-медузи има място само за северни сияния и автентични местни салами.

О, Талин, твоето име е бледоликост.

413

Тя основа фирма. Наемаше Читатели на граждански договори. Онези от Читателите, които боравеха с електронните книги, работеха неотменно с Калиграфите. Читателите на проза за деца обитаваха отделно офисно пространство, където Кукловоди, Фехтовчици и Градинари се опитваха според сезона да пригодят Сцената-Куфар. Това беше нелека задача. Сцената придобиваше разнолико съдържание, подвластно на климат, въображение и почти магия. Палечка в Майнкрафт. Кубчета, изработени от есенни листа, споени с глина и слама. Кубчета с дъх на зюмбюли. Слънчогледовите семки, познавали само облата топлина на дома слънчогледова пита, сега се превъплъщаваха в малки кубични колибки, където Палечка почиваше в горещите летни следобеди, когато шофьорът на автобуса забравяше да пусне климатика. Фехтовчиците обучаваха Читателите как ловко да преодоляват предизвикателствата на уличното движение. Да се шмугваш сред купа от граждани в пикови часове със Сцена-Куфар в ръка е умение, което преди всичко един Фехтовчик може да ти предаде. Ако си подобаващо любезен с него, разбира се. Но за това после. Сега нека се върнем в „413“.

Така се казваше фирмата, която Тя основа. Всеки ден, във всеки автобус, във всяка посока, се качваха по двама Читатели. Това бяха служители, които можеха няколко основни неща и ги предлагаха в следните услуги:

1. Четене на история персонално.

2. Четене на история за сектор от превозното средство („средна част“, „задна врата“, „вратата при шофьора“ - където се получаваше само на най-умелите в овладяването на шофьорски гняв Читатели).

3. Куклено представяне.

4. Специално за автобус 280 – Читатели анализатори.

5. Четене на проза (гражданите, които избираха да слушат романи се ползваха с преференциално намаление в цената на градския транспорт, защото често им се случваше да закъсняват за работа, слушайки или четейки увлечено глава подир глава).

Читателите нямаха специална униформа, но винаги носеха със себе си големи цветни чанти, в които побираха книгите за деня и Сцената-Куфар. Това бяха хора най-разнообразни и обикновени. Всеки можеше да стане Читател. Записваш си час в офиса на Тя и се явяваш с любимата си книга. Прочиташ пасаж и след това Тя те насочва към автобус, в който да направиш първата си обиколка. Обикновено първото четене се провеждаше в 413. Защото там получи ли се, то ти вече си Читател.

В началото Тя започна само с един автобус. 413. Седна при колелото в средата и направи куклена постановка с два перфорирани билета за чудо и приказ. На предпоследната спирка я глобиха, но нямаше значение, защото постепенно всички граждани започнаха да си купуват билети и да ги перфорират, за да ги даряват за изработката на нови кукли във фирма "413".

Писмо

Къща накрай света, ние в нея. Тя не е въображаема, просто още не се е случила. Вътре сме пакетирали прилежно в кутии, по азбучен ред, всичките ни страхове. Прибрали сме ги и сме забравили за реда. Ние не го обичаме и наказахме с него онези палавници неуморими, страховете.

В къщата ще има стая, пълна с простори тъмнина. Само мрак, вино и усмихнататa ти ще сте там. Аз няма да влизам в нея, но тя ще ме наблюдава. За теб е стая, но за мен съществува като телескоп. Нощем композира музика, пренареждайки съзвездията в сънищата ми върху петолиния. 

И да знаеш, каква чудна къщичка ще бъде нашата! За строителни материали ще използвам жълти квадрати, лилави линии и розови петна от картините на Кандински. Ще ги смеся с кварц от нивата, в която сбъднах мечта и половина, а ти прекоси няколко страха и две трети неудобство. Покривът ще е с градеж Копнеж. Ще заспиваме, а над нас - звездни торти от копнежи. 

Пиер, Хенриета и Шарлоте ще ни идват на гости. Ти ще им поднасяш кремове от малини и ще питаш: "Isn't it ok to be evil sometimes?". Специално в семейното меню ще предлагаме: "Малини и сконфузеност на жулиени". Знам, че ги предпочиташ пресни и изконсумирани докрай. Иначе се сърдиш много. 

Ти си Ани Хол, Франсес Ха, Анна Керн, Маргарита, Фермина Даса и още няколко. За теб ще се дуелирам с ордата от дванайсет озверели гумени патета. Те ни са разсърдиха. Защото плувахме в океана без тях. Може би ще ни простят, ако ги вземем следващия път с нас в Крапец. Ако не ги забравим. Може би.

Мирча Елиаде си има госпожица Кристина. Той не познава теб обаче. Ти си мил и усмихнат, малинов вампир с пижама-гоблен. Ще те пусна в плик и ще те изпратя до адреса на нашата къща. Само не се смей както обичайно, през цялото време, защото пликът ще се скъса!

До скоро.

Галя Павлова е родена в град Русе, по образование е археолог, млада е и казва, че пише от скоро. Засега друго не ви трябва да знаете.