Юлияна Величковска

Годишни времена

(…) Залети сме с послания от известни организации с нестопанска цел и „реалистични“ видеоклипове, на които показната любов и грижа към бездомните, децата без родители, жертвите на домашно насилие се величае. Някой там има нужда да подхранва егото си със сълзите на тези хора, а джоба си с парите от фирмите, чиято реклама уж недоловимо се появява в същото видео. Раздадохме вода за децата от Кения (етикети на компанията, която бутилира минерална вода). Подарихме дрехи за бездомните (някоя разпознаваема модна марка). Играчки за сираците (отново навсякъде лога на известна компания за играчки)... Докато на мобилния си телефон гледаме клипче по YouTube как някакво кученце е спасено от удавяне от едно малко смело момченце, разтапящо се от любов (но преди да видим това невероятно видео, трябва да изгледаме и реклама на новия революционен крем против бръчки), край нас в автобуса на някого му прилошава. В чакалнята умира човек. На пътя една костенурка е преобърната. От гнездото е паднало пиленце, преди да се научи да лети. Някъде змеят е грабнал някоя принцеса!

Кое ли е това, дето ни размътва ума? Това, дето не ни дава да отделим реалното от виртуалното. Това, дето ни кара да идеализираме герои от сериалите вместо истински хора. Което ни кара да вярваме, че телевизията е член на семейството. Което от нашите деца прави пристрастени към виртуалната реалност хора, които не знаят как да запалят огън, когато им е нужно.

Време е да отковем Прометей от скалата. Орелът, дали най-накрая ще се смили? Бог ще ни върне ли обратно в Рая, задето не ядем повече от дървото на познанието? Църквата ще спре ли да изгаря книги и да сипе анатеми, като няма към кого да ги отправя? Ще спре ли човечеството да воюва, защото няма да има достатъчно хора, които биха напуснали домовете си?

Съмнявам се в последното. Матрицата гласи: хаос кулминация космос. Подобна кулминация винаги предполага много жертви. И тези хора ще гинат от любов и ще убиват от липсата на същата.

Агенции за запознанства, социални мрежи, знакова система за изразяване на емоции. Невероятни открития в козметичната индустрия, но още няма лекарство за СПИН. Няма лекарство за рака. Няма лекарство за Алцхаймер.

Технологичният напредък е безспорен. Кого засяга еволюцията? Дарвин някъде е сгрешил. Защото този регрес или стагнация не успявам да си ги обясня. Земята се върти в кръг. Ние сме малки хамстери на колело, закачено в клетката. Движим се обратно към мястото, откъдето сме тръгнали.

Какво ли е това, което ни насочва натам?

Юлиана Величковска (р. 1982, Скопие) е македонска писателка, автор на монографията „Двадесет години Поетична вечер във Велестово“ (2009), стихосбирката „Комари“ (2010) и романа „Годишни времена“ (2014). Пише поезия и проза, превежда от английски и езиците на бивша Югославия. Нейни стихотворения са превеждани и публикувани на китайски, английски, сръбски, хърватски, словенски, холандски, албански, чешки и италиански език, както и в антологии на съвременната македонска поезия, издадени в Македония, Сърбия, Чехия и Италия, и в антологията на съвременната световна поезия в Китай. Член на организационния комитет на фестивала „Поетична вечер във Велестово“ в Охрид и на Дружеството на писателите в Македония. Основател е на издателство „ПНВ Публикации“ в Скопие.