Добри Жотев
Фотография: Иван Захариев
Драгомир Петров
В препълнената 65 аудитория на Софийския университет преди 28 години на 5 декември е най-масовото събитие в историята на българската поезия. Пред стотици слушатели поетите от „Кръг 39” за първи път свободно изнасят своя най-голям публичен рецитал. Самите автори от неформалния дисидентски „Кръг 39” наричат тази вечер с името Голямото поетично четене. Сред тях са както големи имена, така и млади поети, които до този момент не са могли поради цензура да публикуват. В четенето участват: Константин Павлов, Добри Жотев, Драгомир Петров, Екатерина Йосифова, Димитър Шопов, Едвин Сугарев, Иван Радоев, Добринка Корчева, Владимир Писарски, Иван Голев, Иван Динков, Роберт Леви, Румен Спасов, Иван Теофилов, Иван Кулеков, Иван Росенски, Илко Славчев, Любомир Николов, Кирил Кадийски, Йоло Денев, Миряна Башева, Николай Колев-Босия, Радой Ралин, Ани Илков, Борис Роканов, Блага Димитрова, Валери Петров, Васил Сотиров, Георги Борисов, Биньо Иванов, Валентин Марков, Венцеслав Филипов, Владимир Левчев и други. Също така някои от четящите остават към този момент - неразпознати на снимките.
Фотографът Иван Захариев успява да се вмъкне в аудиторията и да заснеме част от лицата на участниците в това знаменито четене, продължило часове наред. 28 години по-късно той организира изложба с най-малките възможни кадри, по които фотографите по принцип избират снимките, и подкани хората да носят лупи. Заглавието на изложбата е "Фотоувеличение - изложбата с най-малките снимки на големи поети". Също така Иван Захариев създаде и сборник със снимките и текстове към тях, като самият той уточнява, че са трудни за гледане и тежки за четене, и допълни към заглавието "Фотоувеличение" - "Лигите на дявола", вдъхновени от Микеланджело Антониони и Хулио Кортасар.
Защото и самата галерия служи като доказателство за това как мнозина се промениха или пък показаха истинското си лице, други си отидоха, без да видят реално истински значими промени в България, трети останаха с горчив привкус от всички политичиски манипулации и ходове, които в крайна сметка породиха апатия и оттегляне.
Но на един ден, преди 28 години всички те се събират, за да четат свободно и заедно поезия, вижте ги!
Не можеш да строиш къща без гвоздеи и дървен материал. Ако не искаш къщата да бъде построена — скрий гвоздеите и дървения материал. Ако не искаш човек да се вълнува от политиката, не му разказвай двете страни на даден въпрос, за да не го тревожиш — разкрий му само едната. А най-добре не му казвай нищо. Нека изобщо забрави, че съществува нещо, което се нарича война. Ако правителството е некомпетентно, бюрократично или пък налага прекомерни данъци, това все пак е по-добре, отколкото да се тревожи народът. Спокойствие, Монтег. Предлагай на хората конкурси, които могат да спечелят, ако си спомнят думите на колкото се може повече популярни песни или имената на колкото се може повече столици на щати, или пък колко царевица е произвел щатът Айова миналата година. Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много „факти“, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за „много умни“ поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без всъщност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи, защото фактите от този род не се променят. Не ги храни с такива неразбираеми неща като философия или социология, от които да започнат да правят обобщения. Това води до меланхолия. Всеки човек, който може да разглоби една телевизионна стена и след това отново да я сглоби — а сега повечето хора умеят това, — е по-щастлив, отколкото онзи, който се опитва да открие измеренията на вселената и да я прецени, защото вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувствува нищожен и самотен. Зная, опитвал съм го — по дяволите всичко! Затова дайте ни клубове, увеселения, акробати и фокусници, авантюристи, реактивни коли, мотоциклети-хеликоптери, порнография и наркотици, давайте ни все повече и повече от всичко, което има връзка с автоматичните рефлекси. И ако фабулата е лоша, ако във филма не се казва нищо, ако артистите са бездарни, инжектирай ме с оглушителна електронна музика. Тогава ще имам чувството, че реагирам на пиесата, а всъщност това ще бъде само реакция на органите на осезанието ми към вибрацията. Но аз пет пари не давам, търся само да се забавлявам.