Ваня Вълкова
Градска тъкан
Вече е факт първата стихосбирка на Ваня Вълкова "Градът като знак" (изд. "Потайниче" 2019). В нея могат да бъдат открити част от стихотворенията по-долу. Други, все още неизлизали, както и илюстрациите към тях, са предоставени от авторката специално за "Свободно поетическо общество".
Сред изоставената бетонна тишина
Цветове в сиво-зелената гама
бетон-въздух, река, без име
Прораснала зеленина
Откриване на нови стени
липсващи стъпки
Зареждане на паметта
Незавършени графити
опасно-красиви-невидяни
През времето в което бързам
Влизайки в пространството
на тишината
Вчера, утре, всеки път и забравих.
(от "Градът като знак", издателство ,,Потайниче“, 2019)
Разяждани улици
Премерената красота
се свлича - манекен
остава само
синтетична голота.
***
Евтини калъфи
за временни моменти
изпадат всичките им декорации,
преди да ги докосна.
(от "Градът като знак", издателство ,,Потайниче“, 2019)
Стари улици, с много памет
/Вечерна разходка между ул ,,Симуил”, ,,Св. Св. Кирил и Методи” и ,,Поп Богомил”/
Кабелно оструктурени балкони
Висящи градини-заробващи небеса
Информационни системи
Затворена красота, без надежна
Времето за случване
е протекло много отдавна
Фасадите едвам запазват приличие
Рушенето е автономно.
(от "Градът като знак", издателство ,,Потайниче“, 2019)
Миг на око
Миг на око
и всичко ще е променено
Отдалечеността е по-достъпна
от времето на нейното достигане
Крясък на птица
и всичките невронни връзки се объркват
Далеч от френетичното разнищване
на градските останки
е нещото, което търся
Стъпка в калта
и всичката ми тъкан взаимодейства със земята
Мета тяло – свръхестествен генератор на илюзии
Цвете на смъртта – омайващо красива прелест
Не се предавам,
остава тежестта на ароматите в недрата на земята,
а аз оправям наранените крила за небесата
бавно, бавно всеки миг е важен
Бързото на твоят бяг е слуз на охлюв
Бавното на твоят бяг е сноп от неутрино
Бавно е неусетно бързо
Пясък в едната обувка-останки на история
Реките на продоволствията изтичат от другата,
бавно
Викове и изтласкани ръце от балкона на залеза,
Остава само изчегъртан спомен за любов
Утрото на смъртната сянка се простира и те завладява,
бавно
БЯГАЙ
НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ
назад
Граница
Последните думи остават,
рушенето ме следва
Преминаване на границата
Никога не мога да бъда,
извън страховете
Преминаване на границата
Децата виждат падащите пеперуди,
отвъд възможностите да летят
Преминаване на границата
Срещата с ангела на смъртта
безконтролно се отлага
Преминаване на границата
По-бързо изтичат думите подобни на любов,
не акостирали до бреговете на живота
Преминаване на границата
Далеч остaват всичките незаписани слова,
придаващи обвивка на нещата
Преминаване на границата
Тънки струни от провали пронизват тишината,
отварят рани-разрези на недоволство
Преминаване на границата
Рушенето е непредвидимо, рани,
оставам и изграждам ново тяло.
ОПАКОТО НА ХАСТАРА или МОЗЪЧНА KАРТОГРАФИЯ
НЕЯСНА ВЪТРЕШНОСТ
вътре в тъмнината, искам да е светло
отвън мислите-реки
нападат, опустошават, бягат, гният,
пре-раз-предел-ятo свраки
крадат установените, изискващи неща,
на граница, отвъд страха
о…………. само са измамни
конструкциите на мисълта -
лъжат, лъжат, лъжат
бягат – бягат – бягат
ТИШИНА
отвиквам да ги пазя
никога няма да мога да спра тяхното движение!
обезобразяват всяка форма, придобила усет за пространство
бавно, бавно, бавно
удобството се разрушава постепенно и навлизат
страхове,
далеч,
отвъд всяка дума
МНОГОПЛАСТОВА
болка, радост, превъзбуда, уплаха, гордост, завист, ярост, мъка
цялото ми вътрешно пространство е заето,
препълнено от вещите на самотните реалии
ВЪН
изгоних всички утеснения и страхове
ТИХО
найлонови пердета, прозрачни, синтетични мебели за непознати,
улей с изтекла течност на забрава-плазма-кръв
забрадка с електроди-мигрена на забравените революции
ИЗГАРЯ
пепелта от лепкави илюзии
полепва по стъклото на небето
открива моето лице
ЖИВЕЯ
СВОБОДА
белезите на тъгата са изтрити
,,Защото тъгата, която е в съгласие с Божията воля, донася разкаяние, водещо до спасение, и за това не бива да се съжалява. Но тъгата, присъща за света, поражда смърт."
2 Коринтяни 7:10
