„Граница“ на Капка Касабова е книга за ужаса, за страданието и непреодолимата меланхолия, покрила една силно проблемна територия от европейската карта. Това също е и книга за невероятни политически абсурди и екзистенциалната борба на обикновения човек, без оглед на етнически и религиозни различия. Разказвайки историята на едно добре планирано пътуване, тя изследва региона през културно историческата лупа и документира ежедневните опити за справяне с непосилното бреме, което обитателите на допирателната линия между България, Гърция и Турция носят в себе си от поколения. От залеза на Османската Империя, през Балканските войни, Студената война и бежанската криза от второто десетилетие на двадесет и първи век, това е пресечната точка между три държави с ярки религиозни, културни и политически различия, както и арена на политическия сблъсък между два свята – Изтока и Запада.

„Граница“ е едно майсторски изработено и високо оценено от международната критика произведение, носител на някои от най-престижните британски награди за документална проза. Причините за успеха на книгата са много и могат да бъдат търсени в комбинацията от солидна тема и навременната поява на изданието в момент, когато изследваните в текста географски ширини отново са гореща точка. Преди всичко обаче, трябва да се отбележи фактът, че през трите си части и с всяка една от главите, разказващи за различен епизод пограничното пътуване, авторката успява да зададе нов ъгъл на проблема, оформяйки това, което може би е най-комуникативният справочник за конфликтите на тази част от света, публикуван през последните години. С дебелата фактологическа подплата на текста и емоционалната ангажираност на Капка Касабова като разказвач и основен герой (свързан с драмата на хората от границата по силата на своя балкански произход), „Граница“ се нарежда едновременно на рафта с популярната историческа документалистика, както и на този с мемоарната литература. Изобщо, това е една потресаваща, умна и красиво написана книга, която горещо препоръчвам на българския читател, с цел по-доброто разбиране на обитаваната от него територия.

Капка Касабова пребивава в наратива на „Граница“ с двойствена роля. Едновременно тя е критичен, доминиращ гледната точки разказвач, а също и чувстващ, съпреживяващ, изменящ се главен герой, който придава на пътеписа облика и интензитета на роман. Тази композиционна стратегия е поставена като рамка на текста още в първите страници на книгата. Предговора скицира граничната микро вселена, арена на всички по-нататъшни събития, а главата „Планина на безумието, I-ва част“ надниква директно в емоционална кулминация на пътуването и залагайки очакването за личната криза на героя, се превръща в същинския, ефектен старт на историята. Самият избор на подобно заглавие (по аналогия с „В планините на безумието“ на Лъвкрафт), подготвя за някакъв Лъвкравтиански, свръхестествен и космически ужас, дебнещ авторката из онези вековни гори, където хора изчезват безследно, но призраците им остават заключени завинаги. Освен за хората, Капка Касабова ни разказва за енергията на тези места, за усещането, че във всеки един момент нечиста и вледеняваща кръвта сянка се промъква зад гърба на изгубения в ничиите земи на границата. Експлоатирайки този акцент, пътеписът ни потапя в един свят на суеверни страхове и свръх естествени явления, пренесени директно от езическата древност. Виждаме сетивността на мнозина от жителите на граничната зона, заключено в препрограмирано от вековни традиции и често сякаш недокоснато от модерността състояние. Странджа и Тракийската равнина от книгата на Капка Касабова са земи на вълшебни извори и гробници – обиталище на нестинари, богове превъплътени в животни, змейове и чародеи, примамващи към древни пътища и прокълнати мостове.

Тук е и комунистическото чудовище! Авторката ни разказва за миналото на южното Черноморие и пограничните села. Те са характерни с почернелите от параноични войници и бодлива тел гори, където до ден днешен лежат костите на хиляди ликвидирани бегълци, примамени от изкушението на онази линия върху европейската карта, която се врязва в съзнанията на младите и дръзките с опасни внушения за свободата отвъд желязната завеса. Тук, от морето, през няколко планини и една равнина, през българска, гръцка и турска територия, срещаме основните герои на книгата, след което пътуването на Капка Касабова ни завърта в шеметните реалности на местните, на бегълците, контрабандистите, агентите на службите и граничната охрана… всички те, смесени в една сложна амалгама и носещи белега на граничната бариера. Сред спокойствието и красотата на автентичната природа, отразени в текста, се просмуква страхът, изолацията, чувството за вина, нормализираното насилие и всевъзможни други прояви на духовната мизерия. Тук са комшийските отношения, солидарността между различните етноси и религиозни общности, но и повсеместното разбягване, трагичният разпад на същите тези общности. Сякаш границата е деформирала самата територия заедно със всичко живо в нея.

Капка Касабова ни дава ярки примери за това как обитаването на границата е не просто местожителство, а състояние на духа. Хората останали да живеят по тези земи представляват капсулиран във времето жив обръч, заключен за реалността от всички страни. Отнети са им изконните физически свободи, начело с най-основното право – свободното движение. В хода на книгата научаваме за методичния терор върху тези обитатели от страна на властта, обезличавала с поколения един безименен „човешки ресурс“, гаврейки се с домовете, вярата, езика и имената на хората. Неудобството от нашето невежество по отношение на граничните райони, се засилва с осъзнаването, че всичко това същност е съвсем нова история, случила се само преди няколко десетилетия… чудовищният ефект назрява с внушението, че подобни нехуманни ужаси се случват и днес, в пределите на Европа.

„Граница“ повдига булото, спуснато над една анахронична буферна зона, където по думите на авторката: „започва нещо като Европа и завършва нещо друго, което не е точно Азия“. Това е пространство на ярки контрасти, силни енергии и потресаващи лични истории. Земя на мъчениците, изпълнена с тайни, които крещят да бъдат разказани. Със своята книга Капка Касабова полага усилието и поема отговорността да бъде техен медиатор.