Рон Муек (Ron Mueck) е може би най-известният баща на гореописаните „изроди”. Австралиецът, който твори в Лондон, е и събирач на болезнено личните моменти на човеците – така, както заставаме само пред Него. Така, както ни вижда само Той. Това взривява естетическите критерии. Това взривява и спокойствието на уханното творение – ако Той допуска толкова болка в човешкото, ако той допуска толкова грешки, ако Той е допуснал да можем да създаваме изкуствен интелект, защо да не можем да ашладисваме човешкото, както си искаме и ние? 

https://www.mfah.org/exhibitions/ronmueck

Скулптурите на израелката Ронит Баранга изследват границите между живия и предметния свят. Изкушена силно от керамиката, художничката сякаш ни пита: „Ние ли консумираме света около нас, или той консумира нас?” Скулптурите на израелката Ронит Баранга изследват границите между живия и предметния свят. Изкушена силно от керамиката, художничката сякаш ни пита: „Ние ли консумираме света около нас, или той консумира нас?”

Художничката споделя, че с тази скулптура поставя в напрежение пълнатата невинност и безпомощност на бебето, в което възрастните "имплантираме" или "татуираме" нашите разбирания и модели на света.

Хибридите на китайския скулптор Лиу Ксуе (Liu Xue) са човеко-животни, понякога дори сготвени животни. Серията му „Ние сме светът” сякаш смесва видовете с посланието, че всички сме в Ноевия ковчег и не знаем накъде сме се запътили и дали този път, ще може да започнем отначало.