Хиперреалистите дефинират границите ти

Ако някой ни е направил, то той е заложил у нас най-фино чувство и мяра за човешкото. Хипереалистките скулптури играят именно с тези граници: техните големовци от силикон, стъклопласт и човешка коса, създавани много по-дълго от ден или дори шест дни, улавят човешкото в най-мъчителната му точка на болката и само на пръв поглед визуално преповтарят истинското творение. Но за хиперреалистите не е достатъчно да опитат да направят човек-като-истински. Те провокират с експеримент какво е естествено и какво не за човешкото, къде са границите между живата и неживата природа, след като вече знаем, че всичко е трептения на частици и вълни.

Нима изобщо има граници в този дишащ и отдалечаващ се заедно от Големия взрив свят? А какво ни казва отвращението към всяко отклонение от нормата? И кой поставя тази норма? Дали някъде, съвсем паралелно на нас, нормалното няма по-широки граници и наоколо трополи кентавър-прасе, а нощем децата заспиват гушнати от еволюирал броненосец, погълнал още като ембрион човешкия си близнак? Всички сме заедно в утробата на природата, но защо, по дяволите, тя ни държи привидно разделени? И способни на отвращение и кошмари от всяко отклонение?

Рон Муек

Ронит Баранга

Лиу Ксуе

Патриша Пичинини

Греъм е специално разработен човек с тяло, устойчиво на автомобилни катастрофи.