Настанявам се отново в мърлява хотелска стая в Пахаргандж. Този път не съм шокирана, ужасена, стресирана – явно вече съм се адаптирала. Сега за далеч по-прилична стая плащам половината от това, което платих, когато пристигнах. Незабавно резервирам автобусен билет за Джайпур, първата спирка от маршрута ми из щата Раджастан. Заминавам след два дни, естествено, с нощен рейс. И естествено, рейсът закъснява с около час, естествено, има бъркотия с местата и разправии с шофьора и бандата му, но на кого му пука, вече съм обръгнала и очите ми не се пълнят със сълзи по всякакъв повод. Следва обичайното нощно пътуване със спирки за похапване и пийване и около 4 часа сутринта се озовавам в Джайпур. Скачам в рикша и след десетина минути вече хлопам на вратите на прелестния хотел „Диги” – старинна къща насред огромна градина, където предварително съм резервирала стая. Дрън-дрън резервирала! Сънливият собственик е възмутен от среднощното ми пристигане и ми предлага стая на безбожна цена. Фръцвам се, излизам нахакано, като се опитвам да скрия ужаса си от проблема – насред непознат град, обградена от пълна тъмница! За щастие, шофьорът на рикшата предвидливо чака отвън и ме откарва в друг хотел – модерен и скъъъъъп! Регистраторът е любезен, грабва раницата ми, пъха ме в асансьора и ме отвежда в рая. Стаята ми е на последния етаж, на огромна тераса с люлеещи се столове с тенти отгоре и малки масички, пръснати по нея. Точно срещу мен е хотелът, известен с най-чистата кухня в Индия, но в момента не мога да мисля за храна – спи ми се! Гмурвам се в искрящо чистите чаршафи и сънливо се чудя как ли е името на хиндуисткия бог на съня, но понеже нищо не ми идва на ум, се отдавам на Морфей.

Джайпур е известен като “розовия град” заради цвета на сградите в старинната му част. Всъщност сградите са боядисани в розово чак през 1876 г. по случай посещението на английския престолонаследник. Почти всичко хубаво тук се дължи на един просветен махараджа от началото на XVIII век, чието име дори успявам да запомня – Джай Сингх ІІ, добър политик, смел воин и... астроном парекселанс. Построил е града по принципите на древен хиндуистки трактат за архитектурата и сега пред очите ми се ширват прави улици с ширината на Шанз Елизе! Сградите са двуетажни, триетажни, увенчани с чаровни кулички, отворени от четири страни, където вероятно вечер съпрузите са си шептели нежни стихове, освежавани от полъха на ветровете, проникващи през колоните, които поддържат куполчетата. Тук - подходящ стих от онова време, а?

Най-импозантната сграда е Хава Махал – Палатът на ветровете, построена през 1799 г. за дамите от кралския двор. Петте етажа са всъщност почти само фасада, защото целта е била кадъните да се разнообразяват, като наблюдават ежедневния живот на народа и религиозните процесии, минаващи по улицата. Прозорците са редици от малки еркерчета, чиято каменна дантела крие лицата на дамите от погледите на простосмъртните.

Безбройните сгради на двореца оставят в главата ми чаровен хаос. Тъй като синът на последния махараджа и семейството му обитават част от тях, посещението е ограничено само до тези части, които са музеи, но и това е достатъчно. Очите ми са преситени от пищни кралски одежди и страхотни шалове. Стените и подовете са с прекрасни декорации, мебелите те подканят да се разстелеш по тях...

Влизам в обширна градина, оградена с високи стени, където са пръснати най-причудливи структури - кукленски играчки на великански деца. Странни градуирани дъги се извисяват към небето, стълбички се катерят към куполче или площадка високо в небесатата, огромни купи с прорези в тях, стълбички, които водят под тях, над тях опънати телове с пробити метални кръгчета в пресечната точка, окачени метални кръгове, циклопски цилиндрични конструкции, тъмна стаичка в основата на гигантска дъга, с отворче някъде високо на стената, през което слънчев лъч попада върху разграфена стена... Тук май са обитавали извънземни! Но всъщност това са астрономическите инструменти на Джай Сингх ІІ! Всичко е в щедри размери, замислено с широтата на светоглед, който не признава ограниченията.

Създаването на обсерваторията в този гигантски мащаб има своята практична цел – астрономически уреди с точност, която не е могла да бъде постигната с ръчните месингови инструменти, използвани по онова време.

Доколкото това е по силите ми, ще се опитам да опиша тези възхитителни вълшебства и ще започна, разбира се, със Самрат Янтра, слънчевия часовник с точност до 2 секунди! Гномонът му представлява стена с ширина приблизително 2 м, започваща от кота 0, като стъпалата по нея те изкачват на височина 27 м, където може да се скриеш от слънцето под елегантно куполче и да се насладиш на гледка от птичи поглед. От това куполче са съобщавали началото на мусона или равноденствията. Гномонът е ориентиран на север – т.е. най-високата му част с куполчето е на север. Двата квадранта на дъгата, по която се отчита времето, се изстрелват към небето от двете страни на гномона в равнина, успоредна на екватора (и напречно на гномона). Върховете на дъгата показват 6 сутрин и 6 вечер, а най-ниската точка е 12 на обяд. Плътно до тях се катерят и стълби, за да може наблюдателят да отчита точно показанията. Квадрантите са целите в скáли и зодиакални знаци.

Целта на Самрат Янтра е да показва местното време и в ясен ден при движението на слънцето от изток на запад сянката на гномона пътува по разграфените мраморни дъги на квадрантите, указвайки съответния час, минути и секунди, и докато наблюдавам движението й - 4 метра на час, изживявам съвсем осезаемо свръхестественото чувство за движението на земята в космоса.

През нощта е малко по-сложно, тъй като трябва да се знае времето, в което ярка звезда минава по местния меридиан и... оттук нататък за мен става сложно, защото включва часови ъгли или ъглови разстояния от меридиана, деклинации, изгреви на небесни тела и... много опасни води. Ще добавя само, че този тип часовници са били известни още през VІІ в. след Христа.

Да видим сега Шастанса Янтра, който е вграден в основата на единия квадрант. Представлява 60-градусова дъга в равнината на местния меридиан, гледаща на юг и поместена в тъмна камера. Високо над дъгата – в центъра на южната стена има отворче, което пропуска слънчев лъч. Когато слънцето мине през меридиана по пладне, лъчът прониква през отвора и пада върху дъгата. Тук наблюдателят мери зенитното разстояние, деклинацията и диаметъра на слънцето... хайде бе!

Трябва да спомена и Лагу Самрат Янтра, който е умалено копие на Самрат Янтра, но е предназначен изключително за измерване на местното време. (Повечето инструменти имат двойник за проверка на данните.)

А сега да спрем при Джай Пракаш – Огледалото на небесата, най-изящния и сложен инструмент от всички! Базира се на концепция от 300 г. преди Христа, когато се смята, че астрономът Беросус е изработил първия полусферичен слънчев часовник.

Две огледални една на друга купи, частично под, частично над земята, с диаметър около 5 м всяка. Вътрешната повърхност на купите се оформя от сегменти, а стъпалата между сегментите осигуряват достъп за наблюдателя. Две кръстосани опънати тънки метални жици, окачени напречно над всяка купа, държат в центъра й метална пластинка с кръгъл отвор. Пластинката служи за зрителен уред при нощни наблюдения, а за наблюдение на слънцето през деня се следи сянката й върху вътрешната повърхност на купите. По ръбовете на купите могат да се опъват още много други жици с метални пластинки. Повърхностите на сегментите, които оформят вътрешността на купите, са с гравирани маркировки, отговарящи на обърнатия образ на хоризонта и екваториалните координатни системи, използвани за описване на положението на небесните светила. Както вече казах, купите са две и всъщност се допълват една друга, така че да се получи пълен образ на небесната твърд – когато сянката, хвърляна от дадена пластинка или координатите на дадено небесно тяло се придвижат и попаднат между сегментите (т.е. върху стъпалата) в едната купа, наблюдаващият се прехвърля в другата, където те вече попадат върху разграфен сегмент.

Преди да построи този изумителен инструмент, Джай Сингх ІІ е направил Капала Янтра - две малки полусфери с диаметър около 3 м всяка. Този инструмент, състоящ се от Капала А и Капала Б, има обаче съвсем различна функция. Капала А е разграфена подобно на Огледалото на небесата, но липсата на сегменти и малкият й размер не позволяват нощни наблюдения. Капала Б служи само за графично трансформиране на координатната система по хоризонта в такава по екватора. Това е единственият инструмент, който не е предназначен за наблюдения.

Капала А и Б са разположени от двете страни на друг инструмент - Чакра Янтра. Както показва името, той се състои от две метални окръжности с почти човешка височина, окачени подвижно на колони. Една метална пръчка с отвор в центъра пресича всяка окръжност по диагонал, сочещ на север. В отворчето се поставя малка зрителна тръба и колелото се върти, докато се улови желаният небесен обект. Този непонятен за мен инструмент служи за наблюдения на изгреви и деклинации на небесни тела през нощта.

Рама Янтра (часовникът на Рама) представлява две импозантни, допълващи се цилиндрични конструкции, предназначени за измерване на височина и азимут на небесни тела, включително Слънцето. Цилиндрите са отворени отгоре, стените им са с отвори на равни интервали - ако съединим двата цилиндъра, ще се получи един цял, плътен. В центъра на всеки има гномон с височина равна на стените. И подът, и стените отвътре са гравирани със скáли в градуси и минути. През деня координатите на Слънцето се определят по сянката, хвърляна от върха на гномона върху скáлите. Координатите на Луната, когато е достатъчно ярка, за да хвърля сянка, се отчитат по същия начин. Ако обаче Луната не е достатъчно ярка или се наблюдава обект, който не хвърля сянка (като звезда или планета), процедурата е друга... и отново навлизаме в дълбоки води.

Тук е мястото и на Дигамса Янтра, който също представлява две цилиндрични структури с отвори, като вътрешната е наполовина по-ниска от външната, а в центъра й се намира колона-гномон със същата височина. Естествено, стените и подът са със скáли и други графични означения. Не ме питай за какво се използва.

Наривалая Янтра е слънчев часовник, който мери местното време на ширината на Джайпур. И тук има двойка инструменти – един за зимата, когато Слънцето е в южното полукълбо, и един за лятото, когато то е в северното. Всеки уред е разположен отвесно, гномонът му е фиксиран перпендикулярно на скáлата, която представлява вертикално разположена купа в равнината на екватора и гледаща към южния полюс при зимния часовник и към северния - при летния.

Рашивалая Янтра са 12 еднакви на вид инструмента, които са съвсем умалени копия на Самрат Янтра, но при тях гномоните са ориентирани различно. Това са дванадесетте зодиакални знака и тук се мери сидерично време, а не слънчево. Предимството на този вид часовници е, че използват звездни координати и зависят само от годишната орбита на Земята около Слънцето, а не от дневната ротация. Дванадесетте инструмента, действащи заедно, са в действителност един-единствен инструмент, обхващащ цялата еклиптика.

За да се направи желаното наблюдение, първо трябва да се избере онзи инструмент от дванадесетте, покриващ съзвездието, в което е понастоящем Слънцето – тази информация дава Самрат Янтра. След това положението на сянката на гномона върху скáлата на съответния зодиакален часовник дава звездното време, т.е. небесната дължина на Слънцето в звездни координати.... Ужас бе! Нищо не разбирам, освен това, че са правели страхотно точни хороскопи.

Предполагам, че за един астроном разходката тук би била очарователно губене на време - забавен поглед към средновековната история на звездобройството. Но за мен е изумително: човек е буквално обгърнат от естетика и магия (разбирай математика). В Джайпурската обсерватория градежът е в кремаворозово, а благородният мрамор на скáлите с времето е добил цвета на древна слонова кост. Инструментите в обсерваторията в Делхи са в червено и бяло на фона на пищно зелена градина. Тези във Варанаси са изцяло от искрящо бял мрамор със сиви жилчици и създават впечатление за обскрежена обсерватория на снежен планински връх, тъй като са на покрива на палата и над тях се вижда само синьо небе. В Уджайн върху градежа е нанесена бяла замазка, а за скáлите, разбира се, е използван бял мрамор. В Матура не е останало нищо - тъжно ми е да кажа, че материалът от обсерваторията е бил използван за други строежи.

Не бих казала, че за мен Джайпур бе много интересно място, като изключим фантастичната Джантар Мантар, разбира се. Посетих задължителните места - Тайгър форт, средновековната крепост Амбер, Галта - маймунския храм и... единственият по-запаметяващ се спомен е от крясъците на пауните по склона над езерото, където е разположен старият форт Амбер. Изумително е как толкова красива птица може да издава толкова трагично тъп звук - прилича ми на безпомощно жалния, протяжен писък, който биха надавали кадъни от харем, нападнати от... мишки.

Нищо не ме задържаше в Джайпур за повече от задължителните три дни, така че грабнах раницата и отпраших към Пушкар.