Свободно Поетическо Общество

Джордж Марио Анхел Кинтеро

Стихотворения

 
Джордж Марио Анхел Кинтеро е роден в семейство на колумбийци през 1964 г. в Сан Франциско, Калифорния, където прекарва първите тридесет години от живота си и учи литература в Калифорнийския университет, след което получава награда стипендия Wallace Stegner Fellowship in Fiction от Станфордския университет. От 1995 г. живее в Меделин, Колумбия. Публикувал е книги с белетристика, поезия и есета на английски, както и няколко поетични книги и един сборник с пиеси на испански. Пише и на двата езика, като прави сам английските преводи на текстовете си, създадени на испански. Негова поезия и разкази са превеждани на различни езици и е участвал в много поетични фестивали в Южна Америка и в Европа.  От 2003 г. е директор и драматург на Párpado Teatro. Създава и музика с групите Underflavour and Sell the Elephant.
 
Превод от испански и английски език: Наталия Иванова
 
 
1.

Sugunda aria
 
Noli me tangere.
Arroja tu piel, cometa.
La Blancura se abre en voces
Arroja los ojos míos.
 
Mi velo nieva.
La montaña blanca entierra.
De volar me quemo en aires.
Arroja tu luz de huesos.
 
1.
Втора ария

Noli me tangere.
Хвърли кожата си, комето.
Белотата се разтваря в гласове,
изхвърли и очите ми.
Булото ми заснежава се.
Планината бяла ме погребва.
Горя във въздуха, летейки.
Хвърли светлината си на костите.
 
3.
Obra
Remendar es una obsesión.
Por mucho que nos edifiquen
Los pasados no se construyen.
Se derrumban.
La rumba de los martillos,
El tango de taladros,
El cincel entrometido
Como una tilde.
Énfasis nos hace absolutos.
 
Amamos derruyentes.
Después del primer mazo contundente,
Tumbamos todo
En nombre de la mejora.
 
Una vez al piso
Sobamos.
Es lo más cercano
A compasión
Que podemos
Gesticular.
Seductores de sanar,
Palustres.
 
Nuestros murmullos
Arenosos,
De mezclas y lechadas,
Arrullan hacia un sueño,
Cada vez más nuevo,
Más útil.
Algo hecho de vacíos.
 
3.

Дело

Натрапчивата мисъл да поправяш.
Колкото и да строят отгоре ни,
онова, останало зад нас, не се създава,
разрушава се.
Румбата на чуковете,
тангото на свредела,
нахалното длето
пада като ударение.
Патосът ни изпълва.
 
Обичаме руините.
След първия убедителен удар
събаряме всичко
в името на по-доброто следващо.

Веднъж раздробяваме и дома си.
Това е най-близкото
до съчувствие,
което можем да изиграем.
Съблазнители на изцерението,
мистрии. 
 
Гласовете ни
песъчливи
хоросани и от гасена вар,
шептят ласкателства в съня си,
всеки път по-нов,
по-полезен.
Вдигнат от нищото.
 
4.
Derrumbe
 
En un chaparrón
De visiones,
Se rebosa
El balde craneal.
 
Tragar es el reflejo.
Mi garganta
Quiere lanzar respuestas
Pero se ve,
Por su ojo húmedo,
Se ve inundada
Por caprichos.
 
Sobre mis huellas
Amontono el pellejo
Rojizo del brote
De un recuerdo.
 
He deshojado
Mi ramaje vertebral.
La grasa se chorrea
Como parafina barata.
 
Me deslizo
Por mis mangueras
Neumáticas y fluviales.
 
Todas mis vejigas
Se humillan.
 
Ya no soportaba
Ser una estructura,
El abrazo de la jaula.
En este momento
Cago mis costillas
Para sacarlas,
Para alejarlas de mí.
 
Sólo queda de mí
Un asterisco.
 
4.

Пропаст

В гъмжило
от спомени
прелива
ведрото на черепа.

Преглъщам по рефелекс. 
Гърлото ми
иска да достигне отговора
но се вижда
през влажното му око
вижда се как е потънало
в прищевки.

Върху следите си
стоварвам кожата
червеникава от внезапната поява
на спомена.

Оставил съм без листа
гръбначната корона
маста се процежда
като евтин парафин.

Изплъзвам се
през вените си 
въздушни и речни.

Мехурите в тялото ми
се пропукват

Вече не понасях
да съм само скелет,
прегръдката около клетката.
Сега отделям и ребрата си,
Да ги извадя от себе си,
да ги отдалеча.

От мен остава само
едно пояснение под линия.
 
7.
 
Un pañuelo es una garza.
Un abrelatas es un rinoceronte.
Un cocodrilo es unas tijeras.
 
La casa es como una selva.
Tenemos que respetar a las cosas
Puntudas y filudas,
Como si fueran animales peligrosos.
 
Eso que se mete.
Duele por donde entra.
Cosas grandes andando por ahí
Mordiendo a la gente.
 
7.
 
Носната кърпа е чапла.
Отварачката за консерви е носорог.
Крокодил са ножиците.

Домът ни е като джунгла.
Трябва да уважаваме нещата,
груби и остри,
сякаш са опасни животни.

Онова, което се вклинява,
боли винаги откъм входа си.
Големите неща, минавайки през него,
хапят хората.
 
8.
La Polilla Gahuea,
 
mira, voraz,
amarra estadía,
nube, nube.
La silueta
del frío,
murciélago,
marea,
relámpara
el orgullo,
grillo, grillo.
La noche
relampaguea,
pólvora
en un frasco,
inunda
su río
con un lirio.
 
 
8.

Молецът заеква, 

оглежда се гладно
пусната котва,
облаци, облаци.
Силуетът
на студа,
прилеп,
лек морски вятър,
внезапно
гордостта,
вик, вик.
Нощта
просветва
прашна
в шишето,
наводнява
реката му
с перуники.
 
 
9. 
La Noche,
 
      un reguero florecido,
siembra
       tan tambre,
apachurra
  sus puchos,
se recuesta
      sobre su alfombra
         de dardos,
y se cubre
     la cara,
    derrama
          su ronquido,
alumbra     abierta,
      sus pétalos
              polvorientos
traspasados
           de tallos
que brotan
trenzados
     aquí abajo.
 
9.

Нощта,

        разцъфнал ручей,
разлива се
        като язовир,
смачква
  угарките си,
изляга се
      на килима
      от сладководни риби
покрива
       лицето си,
     разпростира
                хриповете си,
изкарва навън
         венчелистчетата си, 
                 пълни с прах,
преходни
                и с филизи,
които тъкмо поникват
сплетени
           тук долу.
 
10.
Cancerbero Es
 
Tres bellezas que se agarran
Después de haber
Obstaculizado la vía.
 
Recién duchado
Y sin embargo vulnerable,
Bajo el vidrio del taxi.
Caronte me mira
Por el retrovisor.
Se ríe.
Seguramente es que se veía
Muy bonito sin el casco.
Pienso en lo que fue Aquiles.
Pienso en el espiral que trazó Ícaro.
El talón del motociclista,
Elevado e intocable,
Resultó ser su única presa
No destripada.
 
Pago la mínima y me bajo
A la corriente purificadora
E hirviente de la calle.
Todavía falta bastante
Para llegar al limbo.
 
10.

Цербер е 

три красавици, които се карат
след като са препречили пътя.

Току-що изкъпан
и без съмнение раним
под прозореца на таксито
Харон ме гледа
от огледалото за обратно виждане.
Смее се.
Със сигурност изглеждаше
много хубав без каската.
Мисля си за това кой е Ахил,
мисля за спиралата, която е начертал Икар.
Петата на мотоциклетиста,
вдигната и недосегаема,
се оказа единствената плячка
останала цяла.

Плащам нужното и слизам
в чистия и кипящ
поток на улицата.
Все още липсва доста
да стигна преддверието.
 
 
1.
Outsider
 
to your own skin,
Belly-flop
into the inconclusive line.
Try it
without so much splashing..
The surface
could be a window,
As you dissolve down
empty handed.
 
1.

Чужд

на собствената си кожа,
падаш по корем
върху неубедителния контур.
Опитай пак
без толкова пръски.
Повърхността би могла да е прозорец,
докато се утаяваш постепенно
с празни ръце.
 
2.
 Our Blood In The Pipes Of The House.
 
Dreams were the blood of the house,
closing the fingers of a desperate hand
around the spine, up to the elbows
in the house, shaken out by
the spine, we piped our fingers
bones voices blood out the open
doorways and windows of the house,
out the cracks in its lungs.
 
2.
Нашата кръв в тръбите на къщата
 
Мечтите бяха кръвта на къщата,
прибрали пръстите на отчаяната ръка
около гръбнака, нагоре до лактите
в къщата, разгърната от
гръбнака, прокарахме пръстите
костите гласовете кръвта си навън през отворените
врати и прозорци на къщата
през пукнатините на дробовете ѝ.
 
 
3.
Dovetailing
 
darkness above.
Silent use.
Within
sound substance
will light.
A breeze begins
to swirl
at the bottom
of a sealed
dome.
Flesh
substeps
down.
Up
insubsteps
water.
Shame is
of no use
among greater
rebukes.
 
 
3.

Приляга
тъмнината отгоре.
Тиха употреба.
Отвътре
материята на звука
ще засвети.
Бриз започва
да се завихря
от дъното
на запечатания купол.
Плътта
пристъпва леко
надолу.
Нагоре
застъпва
водата.
Срамът е безполезен
сред порицанията,
по-големи от него.

4.
 
THE WORD BLOOD IS DEAD. THE WORD KNIFE, the word angels, the word stone, the word bones. All these words are dead. Word angels like monkey dying. The theory of trees and stones must crawl inside them and crack them open forever. Those words are the corpses of what we know. They are as useless as the word maggots that will come along and eat them. Say land again and you too are dead. Land is a dead word. The theory of trees and stones humbly submits that it is tired of the words light and strong. These words must be assassinated so that we may all see that they have been dead for ages. Every sayable word is a dead word. Run faster, killing as you go. Every explanation is a beautiful vulture. We have made it beautiful. The colors are all dead and we have fed them to the vulture.
 
Saying is killing. Laughter is mockery where a massive bright bird stands pecking the sinew out of the arms and legs of light. The theory of trees and stones is someone remembering something to himself. God is not the word for God.
 
4.
 
ДУМАТА КРЪВ Е МЪРТВА. ДУМАТА НОЖ, думата ангели, думата камък, думата кости. Всички тези думи са мъртви. Думата ангели като умираща маймуна. Теорията за дърветата и камъните трябва да пропълзи в тях и да ги раздроби завинаги. Тези думи са труповете на онова, което познаваме. Те са толкова безполезни, колкото думата ларва която ще дойде и ще ги изяде. Кажи земя отново и ти също ще умреш. Земя е мъртва дума. Теорията за дърветата и камъните скромно отчита че е уморена от думите светъл и силен. Тези думи трябва да бъдат унищожени за да можем всички да проумеем, че са мъртви от цяла вечност. Всяка изговорима дума е мъртва дума. Тичай по-бързо, убивай докато вървиш. Всяко обяснение е красив хищник. Ние сме го направили красив. Цветовете са мъртви и трябва да ги хвърлим на звяра, за да го нахраним.

Да казваш е да убиваш. Смехът е посмешището, където голяма ярка птица кълве сухожилията от ръцете и краката на светлината. Теорията за дърветата и камъните е някой да си спомня нещо за него. Господ не е думата за Господ.
 
5.
Long Before The Dandelion
 
shakes out its mane again,
when light dangles and aligns
between the rain ---wind-raked
sediment ---this place pours
its mouth of gulls, embossing
the air oared upon by our voices,
dull with tossing.
The loss between us, like a mirror,
reflects our wings.
That is, we feel them bent back
as pushed through they hold us.
Plummet bundle, tremble,
what we send tilted, funneled,
fastened cold to low buildings
paling, out beyond us,
out, sliver in clouds of light.
We have not returned, scraped,
curled, or greyed this hidden roaring
tight around our falls.
 
5.
Много преди глухарчето 
 
да разтръска отново гривата си
когато светлината се заклаща и се строява
между дъждовете --- загребана от вятъра
утайка --- това място излива
гърлото си от чайки, белязва
въздуха, разместен от гласовете ни,
притъпен от реенето.
Загубеното помежду ни, като огледало,
отразява крилете ни.
И ето, чувстваме ги извити наопаки,
така избутани ни придържат.
Отвесен товар, трепет,
онова, което предаваме наклонени, като комини,
закрепени студено към ниски сгради,
оградени от колове, отвъд нас,
навън, сребро в облаците на светлината.
Не сме се завърнали, разкъсани,
изкривени или посивели в този скрит тътен
затегнат около нашите падения.
 
 
10.
 
Birds sometimes fall,
and this hardly sounds.
 
A tired woman
adjusts her collar
on the platform
of a train station.
 
An example’s
manifestation
is always more
than its meager use.
 
A blue feather
dances in night’s depths.
 
10.

Птиците падат понякога
и едва се чува.

Уморена жена
намества яката си
на перона
на гарата.

Демонстрацията на примера
винаги е повече
от бледата му употреба.

Синьо перо
танцува в дълбините на нощта.
 
 
Не можеш да строиш къща без гвоздеи и дървен материал. Ако не искаш къщата да бъде построена — скрий гвоздеите и дървения материал. Ако не искаш човек да се вълнува от политиката, не му разказвай двете страни на даден въпрос, за да не го тревожиш — разкрий му само едната. А най-добре не му казвай нищо. Нека изобщо забрави, че съществува нещо, което се нарича война. Ако правителството е некомпетентно, бюрократично или пък налага прекомерни данъци, това все пак е по-добре, отколкото да се тревожи народът. Спокойствие, Монтег. Предлагай на хората конкурси, които могат да спечелят, ако си спомнят думите на колкото се може повече популярни песни или имената на колкото се може повече столици на щати, или пък колко царевица е произвел щатът Айова миналата година. Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много „факти“, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за „много умни“ поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без всъщност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи, защото фактите от този род не се променят. Не ги храни с такива неразбираеми неща като философия или социология, от които да започнат да правят обобщения. Това води до меланхолия. Всеки човек, който може да разглоби една телевизионна стена и след това отново да я сглоби — а сега повечето хора умеят това, — е по-щастлив, отколкото онзи, който се опитва да открие измеренията на вселената и да я прецени, защото вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувствува нищожен и самотен. Зная, опитвал съм го — по дяволите всичко! Затова дайте ни клубове, увеселения, акробати и фокусници, авантюристи, реактивни коли, мотоциклети-хеликоптери, порнография и наркотици, давайте ни все повече и повече от всичко, което има връзка с автоматичните рефлекси. И ако фабулата е лоша, ако във филма не се казва нищо, ако артистите са бездарни, инжектирай ме с оглушителна електронна музика. Тогава ще имам чувството, че реагирам на пиесата, а всъщност това ще бъде само реакция на органите на осезанието ми към вибрацията. Но аз пет пари не давам, търся само да се забавлявам.