Минималистичните дизайни са силно повлияни от японската традиционна архитектура. В допълнение творчеството на групата "Де Стийл" е значим еталон за този вид творби. "Де Стийл" развиват идеите, които могат да бъдат изобразени чрез използване на основни елементи като линии и равнини, организирани по много специфични начини.

Архитектът Лудвиг Мийс ван дер Рое възприема мотото „Mалкото е повече”, за да изрази своята естетична тактика за подреждане на многобройните основни елементи на една сграда за създаване на впечатление за изключителна простота. Той включва всеки елемент и детайл в изпълнението на множество визуални и функционални цели.

С изграждането на минималистичния дизайн и архитектура фотографите започват да улавят тези творения в минималистични композиции. През последните три или четири десетилетия фотографите се пренасят отвъд това просто да използват минималистични дизайни, за да създават минималистични изображения, и се насочват към създаване на такива от група предмети.

С течение на времето все повече фотографи започват да се отдалечават от просто минималистичните изображения, за да изследват един стил фотография, който комбинира минималистичните идеи с японски влияния и дзен философията. Този тип „минималистична фотография” спада към визуалното изкуство на т. нар. постминимализъм, в който изцяло графичните, геометрични изображения са истински „минималистични”. Едни от известните имена, работещи в полето на минималистичната фотография, са Дейвид Фокос, Марк Цитрет, Чема Мадоз и др.
 

Владислав Христов