Десетилетията съвместен живот са ни отдалечили и може би само това, че и двамата не обичаме промените, ни е задържало заедно. Тази вечер обаче имаме да обсъдим нещо важно и съответно сега сме седнали на противоположните краища на дългата маса в трапезарията, която се намира точно между двете крила на имението – моето и нейното. Тихо звучи Макс Брух, горят свещи, пием неприлично скъпо вино и чакаме готвачът да изпрати поредния си шедьовър. Скъпа машинка е (изкуствен интелект последно поколение, сертифициран с три звезди „Мишлен“), но на тази възраст човек трябва да се глези повече от всякога.

Казусът, който обсъждаме между блюдата, е какво да е новото ни бебе, чийто ембрион вече чака в камерата в сервизните помещения, за да му зададем параметри и да започне да расте в изкуствената утроба. Фактът, че сме охладнели един към друг, съвсем не ни пречи да си правим по едно хлапе през 3-4 години. Децата са толкова забавни. Понеже сме богати и можем да си позволим всякакъв вид електронна помощ, негативи на отглеждането като бърсане на лайна, памперси, хранене, слушане на плач с часове и неспане са ни спестени. Не може да се наслаждаваш пълноценно на своите наследници, ако те дразнят. Освен това за какво сме ги направили тези пари, ако не можем да гребем с пълни шепи от даровете на научно-техническия прогрес.

На третата бутилка вино вече сме решили. Ще бъде той. Ще бъде умно. Ще бъде атлетично. Ще има сиви очи и къдрава кестенява коса. Ще бъде със среден ръст и мезоморфна структура. Къщата слуша разговора ни, пита за окончателно потвърждение и ни уведомява, че настройките са зададени на ембриона и броячът е стартиран. След три месеца ще си имаме бебе.

Минавам на коняк. Не съм пиян, за разлика от жена ми, която запалва поредна цигара и ме поглежда по онзи особен начин, който добре познавам. Знам какво я дразни. Изпивам последната глътка и ѝ се усмихвам. Вдигам празната чаша и след малко моята любима сексиграчка ми налива отново. Точно това дразни жена ми – че не използвам прислугата, а съм викнал безбожно скъпата си електронна любовница да се грижи и за тези ми нужди. Просто не мога да се сдържа, защото е коренно различно да ти сервира устройство, последен писък на модата, бъкано с нанотехнологии, с вградени над десет хиляди персонажа, във всеки един от които може да се превърне за секунди, отколкото някои от безличните сервитьори „Самсунг“. Да не говорим за уменията ѝ. Не мога да се сетя откога не съм чукал нещо биологично. Дори и не съм си помислял. Правя невероятен и разнообразен секс, без въобще да ми се налага да се занимавам с досадните ритуали, които обикновено го предхождат. Жена ми също е на секстехвълна, но тя си пада по разни сложни играчки, виртуални реалности, неврален интерфейс. Аз не че не съм пробвал, но синтетичната ми любовница, която в момента е Ума Търман от „Криминале“, ми допада в пъти повече, а и май съм леко консервативен относно най-последните писъци в модата с начините да получаваш оргазъм.

Жена ми пали нова цигара и издишва демонстративно дима към мен.
– Продължавам да мисля, че е просташко да ти сервира това нещо.
– Защо, любов моя? Това ме кара да се чувствам добре. Освен това е забавно – соча към куклата, която прилича на жена повече от повечето жени. – Виж я само.

Съпругата не отговаря. Заглежда се в големия, вграден в стената аквариум, където трите луминисциращи медузи никога не спират да танцуват, развявайки дългите си воали. Красиви са, но са ми поомръзнали и май е време да ги сменя с някакви нови, по-екзотични животинки. Утре ще поразгледам каталозите, за да видя какво са измислили зоодизайнерите напоследък. Разнообразието е ключово за добрия живот. В този момент ми хрумва щура идея.

– Прекрасна моя, искаш ли да се изчукаме. Не мога да си спомня от колко време…
– Ти добре ли си? – изсмива ми се тя. – Дори не искам да си го представя.

И аз не мога да си го представя, но исках да пробвам. От любов към спорта. Но не ми става приятно, не обичам да ми отказват. Его все пак…

Тя се усмихва.

– Но мога да ти предложа вариант. Преди известно време си поиграх с настройките на играчката ти и ѝ качих малък подарък за теб. Точно за такива ситуации.

Усещам ръката на Ума на рамото си, поглеждам и виждам последните вълни на трансформацията ѝ – пръстите й стават по-дълги, цветът на лака на ноктите ѝ от тъмночервен става син. Обръщам се и зад мен вече стои моята жена, но на двайсет и няколко, така, както изглеждаше, когато се запознахме в едно друго и далечно време. Навежда се и ме целува по ухото, прошепва:

– Чакам те в спалнята.

Съпругата ми се смее.

– Какво ще кажеш?

Усещам забравена топлина. Няма какво да се чудя.

– Изглежда ми прекрасна идея – изпивам на екс коняка, ставам, но спирам до вратата към моето крило от къщата. – Имам въпрос обаче…

Тя кима и пак издишва дим, който започва да се стели между свещите и орхидеите.

– Аз ще си мисля сега за теб, докато те… докато я чукам. А ти понякога мислиш ли си за мен, когато…

Тя поклаща глава отрицателно и пак се заглежда в танца на медузите. Става ми тъжно.

Влизам в спалнята и свалям дрехите си. Натискам копчето на пенилната си протеза и получавам моментална, стокаратова, стоманена ерекция. Голата играчка бавно застава на колене пред мен и аз сякаш се връщам във времето, когато нещата бяха различни и още чувствах нещо. Минава известно време и я поглеждам, не разбирам защо не действа. Тя вдига очи към мен, усмихва се и казва:

– Трябваше да си останем само приятели.