1. Празният гроб

(Субект в ембрионална поза с палец в устата. Отваря очи, но не говори. Гласът му иде от аудиозапис.)

А па ние некога с братята у дома като си седнешееме вечър преду телевизията и си пиеме и си гледаме големие брат има видео ама ние го не гледаме що дават по телевизията една говорителка много убава и ние се майтапиме с бракята кой че я земе за жена и си се майтапиме и току големие брат удари глава у мене викам браток събуди се браток жена ти е дават по телевизията и после с онае женска направихме зян и глей сега кво стана ако дойде макя ми кажете че съм заспал заспа речете и може и да е умрел може нещо да се е строшил човек не трае много кара кара и се строши викате свет голем а? секакви има а? има по-диви и от назе дето колят и ядът децата си има дето ядът змии и глисти и кво ли не а? и по-шашави било имало а? значи ако дое макя ми нали заспал умрел строшил се сичко е за нищо тое свет не е за сички не може сички на един път айде днеска ти па ютре я така си е така си е от Луковит съм си студентче съм така си е...

ПЕТЪР: Няма го. В колко часа беше срещата?

МАРИЕТА: Точно сега е.

ПЕТЪР: Но го няма.

Като пред празен гроб стоим.

Него го няма.

МАРИЕТА: Виждам.

ПЕТЪР: Aко не дойде?

МАРИЕТА: Нали ти ми каза да продавам.

ПЕТЪР: Да продаваш, не да подаряваш.

МАРИЕТА: Той обеща, че ще донесе парите.

ПЕТЪР: Ако те е излъгал?

(Появява се Субект.)

ПЕТЪР: Може би е този човек?

МАРИЕТА: Не е този човек.

ПЕТЪР: Ще се поразтърся из тая сграда – може да го намеря.

СУБЕКТ: Ще биете някого, нали? Тук ли ще нанесете побоя? Може ли и да го изнасилите после?

ПЕТЪР: Какво?

СУБЕКТ: Тук ли ще нанесете побоя?

ПЕТЪР: Какво?

СУБЕКТ: Тук е рисковано, но аз бих дошъл с вас да погледам. Може ли и да...

ПЕТЪР: Познаваш ли този човек?

МАРИЕТА: За пръв път го виждам.

ПЕТЪР: Какво иска тоя човек от нас?

МАРИЕТА: (Към Субекта) Моля ви, защо се намесвате?

СУБЕКТ: В нищо не се намесвам. Но не съм изненадан, че на вас така ви се струва.

Като пред празен гроб стоите.

ПЕТЪР: Махай се!

СУБЕКТ: Аз съм ви приятел.

(Появява се Иван.)

ПЕТЪР: Ще го извикам…

МАРИЕТА: Но аз не го познавам!

ПЕТЪР: За да се запознаеш с него.

МАРИЕТА: Неудобно е тук.

ПЕТЪР: Какво му е неудобното?

МАРИЕТА: Не му казвай защо сме тук.

ПЕТЪР: (Към Иван.) Ти май нищо не забелязваш около себе си?

ИВАН: Откъде се взе?

ПЕТЪР: Ами ти?

ИВАН: По една работа – тук почиват ли днес? Много е празно.

ПЕТЪР: И ние с Мариета чакаме. Може би напразно.

Познавате ли се?

МАРИЕТА: Здравейте. Много бегло.

ИВАН: Здравейте.

МАРИЕТА: Говорихме си веднъж за… края на света.

ИВАН: Да. И двамата решихме…

МАРИЕТА: А спомняте ли си – тогава имаше и едно момиче, и в края на вечерта вие казахте за самоубийците, че биха могли да се пожертват за някаква висока кауза... да убият, да взривят... нещо такова...

Вие казахте за нея, че е момичето с най-красивото лице, което някога сте виждали, казахте го накрая, когато си тръгвахте, спомняте ли си?

ИВАН: Не.

МАРИЕТА: Тя умря.

ИВАН: Защо умря тя?

МАРИЕТА: Но защо го казахте?

ИВАН: Не знам.

МАРИЕТА:  Просто не оценихте ситуацията.

ИВАН: Не ви разбирам.

МАРИЕТА: Това момиче ви чу. Разбирате ли сега?

      (Междувременно около тях отново се е завъртял Субекта.)

СУБЕКТ: Хи-хи-хи… Разбрахте ли сега? Разбрахте ли какво ви казва тя? Хи-хи-хи…

ПЕТЪР: Пак ли се вреш  дето не ти е работата?

МАРИЕТА: Петър, моля те.

ПЕТЪР: Не бой се и ела.  Какво искаш?

СУБЕКТ: Благодаря, знаех си… Ваш най-искрен приятел съм... Няма измама за синчетата на мама... Приятно ми е да се запознаем, имам чест, на дамата, на вашата… хопа, ръчицата, целувам ръка.

ПЕТЪР: Млъкни!

СУБЕКТА: Слушам!

ПЕТЪР: Как се казваш?

СУБЕКТА: Тайна е!

ПЕТЪР: Виждате ли го?… Сигурно е луд. Ти луд ли си?

СУБЕКТ: Съвсем не!

ПЕТЪР: Защо се държиш така?

ИВАН: Защо се правите на шут, извинете?

СУБЕКТ: С теб не разговарям. Помияр! У наше село поета го бият всички момчета.

ПЕТЪР: От кое село си ти, кажи?

СУБЕКТ: Имам чест, не съм от тях. Аз съм от града. От Луковит съм. Всеки плъх на своя връх!

МАРИЕТА: Извинете, но какво лошо има в това?

СУБЕКТ: (Със скок) На вашите услуги!... ръчицата… веднага.

МАРИЕТА: ...че сте от Луковит?

ПЕТЪР: Да го изхвърлим да не ни пречи.

ИВАН: По-добре да го помолим да си иде. Извинете, защо… не си свършите работата и ако обичате да си идете.

СУБЕКТ: Млък! Кого гониш ти? Ти знаеш ли с кого разговаряш?

ПЕТЪР:  Я, хайде, приятел, друм… Хайде друм… да не ти… да не те…

МАРИЕТА: Остави го веднага.

МАРИЕТА: (Към Субекта) Седнете.

СУБЕКТ: Благодаря ви, мерси, на вас ще разкажа… Не! На всички ще разкажа, но с лице към вас, с лице към вашия светъл, благороден, човешки лик. Аз нямам какво да крия... Да! Човек е малка фашкия, ама е белялия!

МАРИЕТА: Престанете.

СУБЕКТ: Студентче съм, от Луковит съм, в МЕИ-то уча – двигатели с вътрешно горене, та ето запалих се – вътрешно горя, горя, една мъка имам и една надежда. Пред изключване съм! Аборт, аборт! Машината ще заработи на празни обороти. Баща ми ще ме пребие, меко казано. Имаше пари, имаше средства, но внезапно стана опасно…

ПЕТЪР: Ами ние как да ти помогнем?

СУБЕКТ: С надежда, с надежда!

ПЕТЪР: Как така с надежда?

СУБЕКТ: Бележка ми трябва, извинителна бележка за отсъствия!

ИВАН: Но към кого смятате да се обърнете? Тука не е …

СУБЕКТ: Ти да мълчиш! Такива като тебе аз ги знам. Те нищо не могат. Швепс! (Оригва се.)

МАРИЕТА: Моля ви, дръжте се прилично.

СУБЕКТ: Във ваше име, само във ваше име.

ПЕТЪР: Странен човек. Какво да го правим?

СУБЕКТ: Мъка и надежда! Иначе внезапно ще стане много лошо. Няма измама. Швепс! (Оригва се.)

ПЕТЪР: За синчетата на мама, нали?

СУБЕКТ: Тя е тук. Чака! Пише писмо на тате в пощата. Чака! Да й съобщя резултата. Малкият ми брат също е тука. Чакат!

Тя сигурно ще го изпрати да види има ли резултат.

ПЕТЪР: Кого ще изпрати?

СУБЕКТ: Малкия ми брат.

ПЕТЪР: Какво да види?

СУБЕКТ: Има ли резултат. 

Ако няма резултат, ще има атентат…

Ще бъда принуден тогава да посегна на света.

Ако дойде малкият ми брат и няма резултат,

 плюл съм на тоя свят!

МАРИЕТА: Такива неща да не ви идват на ума.

СУБЕКТ: Няма да имам друг изход. Искам да живея, ах, как искам да живея. (Запява.)

              Каквото ще да става,

              Почвам да се отстранявам,

              На живота да се наслаждавам

              В столицата аз

              Няма да тъжа,

              Хич няма да тъжа,

              Хич не мисля в този час да тъжа!

МАРИЕТА: Вие ще полудеете.

ИВАН: Извинете, как стигнахте до това унизително положение?

СУБЕКТ: Млъкни, бе. Швепс! (Оригва се.)

МАРИЕТА: Предупредих ви: дръжте се прилично. Какви са тия звуци?

СУБЕКТ: Аз се надявам във вас. Съм на вашето име най-предан почитател!

МАРИЕТА: Как стигнахте до това положение?

СУБЕКТ: Не искам да се оправдавам. Нима няма да ми помогнете?

МАРИЕТА: Как?

СУБЕКТ: Вие двамата изглеждате величествени. Би трябвало да знаете.

Слънца и бонбони, слънца и бонбони сте вие.

И ей го как Млечния път от нейното мляко

до твоята сперма се вие.

Жената и Мъжът! Великата Двойка!

Швепс! (Оригва се.)

ПЕТЪР: Май от нашата среща нищо няма да излезе.

МАРИЕТА: Ако извикате майка си и ние тримата поговорим с нея, може би тогава ще ви се размине?

СУБЕКТ: Майката – не, тя е стара, тя е възрастна, тя е… страшна.

Само не закачайте майката, защото ще се вайкате!

МАРИЕТА: Тогава не виждам начин.

СУБЕКТ: (С внезапно променен дълбок и студен глас.) Значи не умееш да гледаш, мойто момиче!

МАРИЕТА: Моля?

ПЕТЪР: Какво каза той – не чух?

МАРИЕТА: Вие сте странен. Как да ви помогнем?

ПЕТЪР: Ще тръгна да го търся този,  дето не дойде на срещата. 

Впрочем, дори и да го срещна, аз не го познавам по лице, само по име.

Може би постоянно се разминаваме с богове и с демони,

които знаем само по име.

МАРИЕТА: Не бъди нервен.

(Петър излиза.)

МАРИЕТА: Много неприятен ден.

ИВАН: Това момиче, то сигурно е загинало в нощта ?

МАРИЕТА: Не точно.

ИВАН: Но какво се е случило?

 Случайно ли се е случило?

Жертва на думите ли е тя?

МАРИЕТА: Да.

ИВАН: Това бяха случайни думи.

СУБЕКТ: Мошеник на думите си ти!

Сега ще ти изпия мозъка със сламка!

Раз-два-три!

МАРИЕТА: Дръпнете се, никой не ви е викал.

СУБЕКТ: Чакай, пиле! Чакай, моля ви се, аз него да го… Швепс! (Оригва се.) Кажи, пиле? Нещо ме питаше?

МАРИЕТА: Как си позволявате? Вие…

СУБЕКТ: Ей, ти – авторът на “Кантата за лудите”, я иди, ей там има чанта, донеси я! (Иван отива и се връща.) Вади дамаджаната отвътре, ще ти тресна един! Вдигни дамаджаната, другарю поет – и нека навеки да бъде проклет световният ред! Нали?

МАРИЕТА: Оставете го.

СУБЕКТ: Нали?

МАРИЕТА: Оставете го.

СУБЕКТ: О, пиле, моля ви се... Аз пък не те чух!

Като съм тук сред вас, да попитам: Какъв е смисълът на живота?

Разбира се, ако има такъв. Пийни от винцето, пиленце!… Домашно е – реже, реже. Има и луканчица в чантата. От Луковит, от тате – пар екселанс. Щеш ли да я опиташ? Твърдичка е, грубо казано.

(Той плесва с ръце и започва да говори с глас от друга епоха.)

СУБЕКТ: А сега да се пренесем в бъдещето и да си представим една параноя. Нещата стоят горе-долу така:

Има пари по програма, която предвижда системно производство на “благодетели” при изпадащите в постоянни кризи общества. Целта на “благодетелите по програма” е хем да поддържат в рационални рамки носталгията на бедните по комунизма, хем да гарантират крадените пари на богатите. С други думи: да не позволяват развитието нито на що-годе автентична левица, нито на истинска и мощна десница, контрабандирайки постоянно бацила на дирижираната от богатите „демокрация“ чрез идеята за “лесни решения”, като например:

“татко, мама и аз - политици”,

“запознай ме с конституцията, батко”,

“да си беден не е грях, то дори е сладко”,

„Европейският съюз – той е новият ти татко!“...

МАРИЕТА: Вие сте зъл. Оставете бъдещето ни намира.

СУБЕКТ: Хората се втурват да се записват за “политици”, да гласуват, да се веселят. Пукват се нови врела, избликват чудодейни извори. Всички започват да пият само минерална вода, просират се блажено и престават да се хранят.

След време по силата на почти случаен революционен обрат се разбира, че зад  „благодетелите по програма” стояли мощни рекламни фирми. На последвалия съдебен процес фирмите се опитали да докажат, че произвели експеримент, с който да проверят доколко глобалното и неолитното село могат да си съвпаднат. Чрез фикцията за “безкористния благодетел” и нейната лесна внушаемост успешно се доказвала в глобален план неолитната изостаналост на модерните общества – разнищени от бедност, мизерия, наркотици, разврат, твърдели те.  Играта на „благодетели“ била единствения и последен опит за управление на съвременния пропадащ от криза в недоимък свят – така казвали те.

Край!

Край на бъдещето ви!

МАРИЕТА: Вие сте зъл. Това няма да се случи.

(Отдалеч се чуват звуците на приближаваща се буря.)

СУБЕКТ: (вътре в бурята рецитира) ...all men idle, all;

And women too, but innocent and pure;

No sovereignity, -

All things in common nature should produce

Without sweat or endeavour: treason, felony,

Sword, pike, knife, gun, or need of any engine,

Would I not have; but nature should bring forth,

Of its own kind, all foison, all abundance,

To feed my innocent peoplе.

(Бурята утихва.)

 СУБЕКТ: (С променен глас.) За вас не колят ли агънца по кланиците?...

(Дошъл е до Иван. Дръпва крачола на панталона си и се оказва, че е обут в ботуши – лачени ботуши – съвсем нови.)

Целувай! Целувай сега! (Поднася ботуша си към устата на Иван.) Целувай – и това ти е много!

Щом гробът му е празен!

2. Молитва пред празния гроб (Възхвала на бурята)

(Появява се Петър.)

ПЕТЪР: Нищо не стана. Той не е тук. Тук няма подобен с това име.

МАРИЕТА: Петър… ти ли си?

ПЕТЪР: Какво става тук?

МАРИЕТА: Петър… този човек, този… той...

ПЕТЪР: Каква е тая чанта тук?

МАРИЕТА: Този човек… той…

ПЕТЪР: Това ти ли го донесе тук?

СУБЕКТ: Аз… без да искам.

То тук си беше, така си беше.

 Тук.

ПЕТЪР: Защо?

СУБЕКТ: Без да искам! С неволни намерения. От благородство.

МАРИЕТА: Този човек е отровен… той може да те отрови. Той не е от Луковит.

СУБЕКТ: От Луковит съм си, не е вярно, че не съм от Луковит. Оттам съм, трима братя сме – големият брат има шприц – парици падат доста: найлонови гребенчета, водни пистолетчета – бели, зелени, червени, по желание на пласьора… Оттам съм си – от Луковит, шофьорче бях към АПК-то, шефа на АПК-то возех на “Лада” 1500… ама я свършихме там една… зла, зла… с братята, с ладата и с жената на шефа… зла работа, зла… Какво да правим после?… И братока – големия, пое цялата вина, а мене ме пратиха да уча, хем да избягам от града, хем после братока като излезе, мерцедеса да поддържам, щото той за мерцедес има мерак, има пари, има средства… Обаче съм хапан от плъх, да! – затова съм зъл… отровен съм…

ПЕТЪР: Този човек е луд.

МАРИЕТА: Да си вървим.

ПЕТЪР: (Към Субекта.) Седни. Пий си виното.

СУБЕКТ: Благодаря, мерси… Всеки плъх на своя връх!

Та ти казвам – влизам аз в нужника, а на нас нужниците са ни отвънка, и клякам такова… и изведнъж нещо падна отгоре ми и страшно ме заболя рамото… В първия момент помислих, че е котка, а то не било котка, ами плъх, обаче голям, огромен и опашката му се влачи… той изглежда е бил заспал отгоре на гредите на нужника и съм го събудил, и той се е уплашил… плъх беше, плъх беше… щото го видех - той застанал, ама точно пред вратата застанал и ми се зъби, плъх да ти се зъби – това е нещо страшно – огромен, предните му зъби – ужасни… а бех малък, седми клас – и пищя!, щото той застанал пред вратата и ми се зъби, и не мога да си отворя… и пищя! (Унася се.)

(Изкрещява.) Искам човешка жертва!

ПЕТЪР: Дали да не се обадя на “Бърза помощ”?

СУБЕКТ: (В унес.) O, Wonder!

 How many godly creatures are there here!

How beauteous mankind is! O brave new world

That has such people in’t!

МАРИЕТА: Говори на английски.

ПЕТЪР: Лудите така правят.

МАРИЕТА: Думите му имат страшен смисъл.

ПЕТЪР: Не ме е страх. Иван защо дреме? Напил се е, нали?

ИВАН: (Станал е.) И ти май пиеш от виното?

ПЕТЪР: Какво става тук?

ИВАН: Мариета не ти ли обясни?

ПЕТЪР: Защо лежиш на пода?

ИВАН: На пода ли съм лежал?

ПЕТЪР: Вие сте се напили.

МАРИЕТА: Това не е вярно. Този човек ни измъчваше...

ПЕТЪР: Тъй. И какво?

МАРИЕТА: Иване, кажи му, помогни ми.

ПЕТЪР: Какво да ми каже Иван? (Буди задрямалия Субект.) Я стани, събуди се, приятелю.

СУБЕКТ: А? Какво? Кой, кой...

ПЕТЪР: Спокойно, приятел, аз съм.

СУБЕКТ: А-а-а, ти... вие... Благодаря, пардон - глътнах един слон, мерси!

ПЕТЪР: Кажи ми спокойно... какво стана тук, докато мен ме нямаше?... Пийнахте и какво... нещо имаше ли?...

СУБЕКТ: Имаше.

ПЕТЪР: Моля?

СУБЕКТ: Имаше тук.

МАРИЕТА: Този човек ще те... омагьоса. Той ще те отрови.

ПЕТЪР: Разказвай, приятел.

СУБЕКТ: Не искам да разказвам.

ПЕТЪР: Шшшо?

СУБЕКТ: Срам ме е. Срам ме е от всичко, което стана във ваше отсъствие тук.

ПЕТЪР: Така значи. Затова тоя цирк. Пийнали сме, дяволът ни обсеби, дявол има сиреч тук.

МАРИЕТА: Тръгвам си. Иване, идваш ли с мен?

ПЕТЪР: Не ви пускам. Тук. Тук, докато изясним всичко, тук - да не се връзваме... да сме си чисти - първо истината, после боя. Кой пръв ще говори?

СУБЕКТ: Точно така. Вие сте безспорно прав. Нека те да говорят.

Мойсее, говори! - лупни го по главата, ако не ще, по канчето го измлати...

Нека и двамата отговорят за смисъла на живота, за строгите му черти;

за края на света  ги питай ти...

Щото иде и друго, и трето...

Къде е млекцето? Изяде го котето.

Къде е котето? Избяга при момчето?

Къде е момчето? Отиде до полето...

Къде е по....

ПЕТЪР: Я, приятелю, стига си бръщолевил... макар че ти си ми единствено верен, а не тия... дето ме разпнаха... с главата надоле... Швепс! (Оригва се.)

СУБЕКТ: Покритото мляко котките не го лочат, нали?

ПЕТЪР: Така е.

СУБЕКТ: Точно така! Безспорно прав, прав и праволинеен, тангенс и котангенс...

ПЕТЪР: Слушай... Ще ги обеся.

СУБЕКТ: Обеси ги!

ПЕТЪР: Обаче има една трудност...

СУБЕКТ: Каква трудност, бате Петьо?

ПЕТЪР: Дърво ми липсва.

СУБЕКТ: (Плесва с ръце.) Ето ти го дървото, бат Петьо!

ПЕТЪР: Къде е?

СУБЕКТ: Обърни се.

ПЕТЪР: Ето го дървото... поникна, израсна... Това, братче, дървото на греха ли е или... това... е дъбът на познанието?

СУБЕКТ: И двете, бат Петьо. Аз съм го ашладисал, от едното съм присадил на другото, това е хермафродитно дърво.

ПЕТЪР: Чшшшш, обаче става, разбираш ли... става без грешка.

СУБЕКТ: А кого първо ще бесим, бати Петьо?

СУБЕКТ: Жената! Жената първа, ауууу - мам... а.

СУБЕКТ: По-добре мъжа по-напред.

ПЕТЪР: Не!

СУБУЕКТ: Ясно, бати Петьо! Обаче по-добре мъжа напред, та жената повече да се мъчи - като гледа.

ПЕТЪР: Кой се мъчи? Аз се мъча, аз от мъка... Аз... човешката, човешката... сега... от мъка, мъка, братче...

ЖЕНСКИ ГЛАС: Ти, ти иди там о, песен, събери сълзите на моретата и песните на сирените, които ме събудиха посред нощ... О, колко е велико да огасва по едно слънце на Нейната устна, тогава когато се събужда една огаснала звезда!

Така играят стихиите, когато се събужда забравената Божествена Двойка.

(Петър е заспал.)

СУБЕКТ: Е, ами сега? Да бягаме, а?

ИВАН: От какво ви е страх?

СУБЕКТ: Виждам страшни неща, които идат към вас през времето...

Вашият свят ще изчезне... змиевидно някак си... Лицемерно...

Аз видях сън, аз видях сън! 

ИВАН: Ще го събудите.

СУБЕКТ: Да бягаме, да подирим спасение.

На Запад!  

На Марс!

МАРИЕТА: Иване, ще бягаш ли?

ИВАН: Нямам такива намерения. Но вие, ако искате.

МАРИЕТА: Тук ще стоя.

Аз съм чиста пред съвестта си.

Тоя звяр е виновен.

Сънувачът-звяр.

Змеят, докоснал моята устна...

СУБЕКТ: Ти си Девата на моретата, твойте нозе ближа аз!...

Да бягаме, да намерим спасение!

МАРИЕТА: Как смеете да ми говорите на ти, селянин!

СУБЕКТ: Но вашият свят ще изчезне, защо не ми вярвате?...

 (Дълга пауза.)

Баща ми ще ме претрепе.

Давя се в калта на Материята...

Пияници!

МЪЖКИ ГЛАС: Сега ще се яви козмичен Спасител, а то значи Божество, носител на козмично съзнание и Любов на Великата Двойка - проявителка на Козмоса... Признаците за идване на Спасителя са появявания на умствени, чувствени и душевни сияния, а Той ще дойде в миг, и когато всеки ще усети удара на този велик час.

СУБЕКТ: Дойде време за вечерна молитва.

Ето я новата ви молитва.

Молитва пред празния гроб

Повярвай, господи, в лъжата, че те има!

Като повярваш, прати ни вярата обратно,

лъжата остави за себе си!

Спаси ни, господи, от нас самите

днес и утре и завинаги!

(Буря.)

КАКАФОНИЯ ОТ ШУМОВЕ, ЗВУЦИ И ГЛАСОВЕ: О, колко е сладко да правиш от прашинки цветя... мирове...

Сега ще се яви козмичен спасител...

А па ние некога с братята....

Ако знаете колко е велик козмичния живот

Добрите богове беха забравените богове...

Махни нищожната си прашинка, о, жалко царство на смъртта...

I’ the commonwealth I would by contraries

Execute all things; for no kind of traffic

Would I admit; no name of magistrate;

Letters should not be known; riches, poverty,

And use of service, none; contract, succession,

Bourn, bound of land, tilth, vineyard, none;

No use of metal, corn, or wine, or oil;

No occupation; all man idle, all;

And women too, but innocent and pure;…

Махни нищожната си прашинка,

 о, жалко царство на смъртта…

СУБЕКТ: Вие искате хубаво време! Ще ви дам хубаво време!...

Бурята е хубаво време!

Само в хаоса на бурята звездите танцуват!...

Вечност, кацни на моята устна!

О, Вавилоне...

Аз ви казвам: трябва да имаш у себе си още хаос,

за да можеш роди танцуваща звезда.

Уви! Иде времето, когато човек не ще роди вече звезда.

Уви! иде времето на най-презрения човек,

който не ще може вече сам себе си да презира.

Вижте: (Сочи ту към Иван, ту към Петър.) Аз ви показвам последния човек.

“Що е обич? Що е творчество?

Що е копнеж? Що е звезда?” –

тъй запитва последния човек и мига.

“Ние намерихме щастието,” –

думат последните люде и мигат.

(Бурята утихва. Дълга пауза.)

СУБЕКТ: Баща ми просто ще ме претрепе...

Уморих се.

Не успях!

( Заема ембрионалната си поза с палец в устата. Затваря очи. И говори.)

А па ние некога с братята у дома като си седнешееме вечър преду телевизията и си пиеме и си гледаме големие брат има видео ама ние го не гледаме що дават по телевизията една говорителка много убава и ние се майтапиме с бракята кой че я земе за жена и си се майтапиме и току големие брат удари глава у мене викам браток събуди се браток жена ти е дават по телевизията и после с онае женска направихме зян и глей сега кво стана ако дойде макя ми кажете че съм заспал заспа речете и може и да е умрел може нещо да се е строшил човек не трае много кара кара и се строши викате свет голем а? секакви има а? има по-диви и от назе дето колят и ядът децата си има дето ядът змии и глисти и кво ли не а? и по-шашави било имало а? значи ако дое макя ми нали заспал умрел строшил се сичко е за нищо тое свет не е за сички не може сички на един път айде днеска ти па ютре я така си е така си е от Луковит съм си студентче съм така си е... нов свет нов живот така е така е...

3. Finale

ЖЕНА: Заспа ли? Тръгваме си.

МЪЖ 2: Той е измислица и ще изчезне.

МЪЖ 1: Но кой го е измислил?

ЖЕНА: Той сам се е измислил.

МЪЖКИ ГЛАС: И победих человеците, защото ги направих Богове...

ЖЕНСКИ ГЛАС: И разтвори се наново небето и рече: Аз съм новия свет... и разтвори се наново земята и рече: аз съм нов живот...

(края следва в рая)