Дългият плаж

Този плаж е толкова дълъг
че от двете му страни
спомените са различни

какво интересно има в човека
в морето
сред пасажи малки риби
щом не може да поеме 
дълбоко дъх
след като изплува

всичко става все по-бързо
все по-бавен е погледът
през прозорците на бунгалото

на верандата е идеалният стол за кърмене
под лястовичето гнездо
всичко е на сянка

съседите отиват да лекуват страховете си
в Чили 
на аяуаска церемония

скоро
ангелоподобните деца от площадката
ще се превърнат в хора
крилата на вратите 
ще се отварят и затварят сами

кожата ще закоравее
слънцето ще сплете в корема лъчите си

плажът ще продължи да расте

Изобилието на каменна епоха

Да превърнем камъните в хляб
да ги смелим един по един
в заведения от веригата „Дельоз и Гатари“

или

да издишаме сенките си през носа
като наследници на потомствени материалисти
сдобили се с живот насред плътта

или

да премълчим тайнството 
да рисуваме абстрактно 
върху стените на мелниците

и т.н.

решение (медитативно) от ню-ейдж наръчник:
да се издигнем над себе си
като над каменен храм
чието разрушение развеселява

Насрещен вятър

На Жоро (Редактора)

В сърцевината 
на лятото 
се крие 
насрещният вятър

пропуква лица 
на слънчогледи 
обърнати 
в непрогледни посоки 

рецитира 
вечерната молитва на Рембо 
до припадък 

сочи небето 
обезглавява 
слънцеглавите цветя

промъква пръсти 
през процепи на тялото 
за да свърши в нас 
времето 

разпуква устни 
погълнали перушина 
на възглавниците -
орлови гнезда 

разпръсва семена 
сред розовите зъбци 
на вечерните комбайни

отнема почва 
под краката
от настъпили височини

Тези дни

                                                                                                                                                    Според В. тези дни
                                                                                                                                                    преди края на август
                                                                                                                                                    са истинска благодат



Седим на пейка в парка
и продължаваме да се оглеждаме 

когато тези дървета пораснат
короните им ще запълнят небето
ние ще крачим пред сенките си
по синорните пътеки
научили имената 
на всички летища по света

както в най-дълбоката перспектива
птиците очакват своя юг
така си представяш чувството и то вече пристига –
смразява гърдите
разпилява паметта

къде е тук и други въпроси на скуката
са само абстрактни понятия
щом в дробовете си поел на път

представям си как с теб седим
на същата пейка след години 
и четем поезия 
написана от изкуствен интелект
в някой от дните 
преди края на август