pexels-photo-321096.jpg
Юлияна Величковска

Сърцето ми по Nat Geo Wild

Превод от македонски език: Поли Муканова


Моето сърце се показва по National Geographic 

Сърцето ми
е делфин
луд
от тежка дресура
избягал
Сърцето ми
е маймуна
от холивудски цирк
изгонена
Сърцето ми
хамелеон
на твоя харпун
се радва
с цвят на пепел
се стопява
на твоя вектор
се надява 
 от ядрения разпад
произлиза
Сърцето ми
в газова камера
не кръв
бойна отрова
произвежда.

Моето срце на National Geographic се прикажува 

Моето срце
е делфин
луд
од тешка дресура
избеган
Моето срце
е мајмун
од холивудски циркус
избркан
Моето срце
камелеон
на твојот харпун
се радува
во боја на пепел
се стопува
на твојот вектор
се надева
од нуклеарен отпад
потекнува
Моето срце
во гасна комора
не крв
боен отров
произведува.

Мрамор  

Всичко беше съвършено
в мраморния свят:
студените стълби
дървеният под
прясно варосани стени...
Големите прозорци
широките порти
и силни, твърди стълбове...
 
Всичко е съвършено
в мраморния свят:
прясно суши
бяло вино
черен шоколад
и аз
в моята безобразно къса
червена рокля...
 
Всичко е съвършено в мраморния свят:
сериозно бял
болнично чист
и канадски безопасен
магически свят...
 
Светът е плоча
на Били Холидей
непрестанно се върти
радва ме.
А аз лека
в пространството се нося
като балон
надут с хелий.
 
 
Всичко е съвършено в мраморния свят:
ни топлина ни студ
не усещам
и в нищо повече не вярвам!
Плочата се върти
непрекъснато
а аз се смея
и те радвам
аз се смея
и те целувам...
На устните следа от кръв оставям
в гърдите
нож си забождам
в косата
дълга и черна
 скривам разваления цип...

Мермер

Сѐ беше совршено
во мермерниот свет:
студените скали
дрвениот под
свежо варосани ѕидови...
Големите прозорци
широките порти
и силни, цврсти столбови...

Сѐ е совршено
во мермерниот свет:
свежо суши
бело вино
црно чоколадо
и јас
во моето безобразно кусо
црвено фустанче...

Сѐ е совршено во мермерниот свет:
сериозно бел
болнички чист
и канадски безбеден
магичен свет...

Светот е плоча
од Били Холидеј
непрестајно врти
ме радува.
А јас лесна
во просторот лебдам
к’о балон
со хелиум надуван.

Сѐ е совршено во мермерниот свет:
ни топлината ни студот
не ги чувствувам
и во ништо повеќе не верувам!
Плочата врти
вонвременски
а јас се смејам
и те радувам
јас се смејам
и те бакнувам...
На усните трага крв оставам
во градите
нож си забодувам
со косата
долга и црна
расипаниот патент го сокривам...

Кутията на страха 

Имам кутия пълна със страхове.
Изпитвам един
и го тиквам в нея.
Правя го винаги,
откакто се помня.
Имам си скъпоценна кутия.
Кутия пълна със страхове.
Поддържам я и я храня редовно.
Тя расте, а аз я пазя
вързана със синджири,
в тъмни, мрачни подземия,
под тежък, стоманен катинар...
Моята кутия е пълна
тя е почти препълнена,
но никога сита,
никога доволна!
Имам кутия пълна със страхове.
Имам я, откакто се помня.
Може би я наследих от баба ми...
Моята кутия,
моята кутия за страхове,
тя е моето галениче,
а аз пък нейното!
Храня я всекидневно
със свои
и чужди страхове.
А тя расте...
Достигна страхотни размери.
Моята страшна кутия на страха
страх ме е, че един ден ще ме лапне!

Кутија на стравот

Имам кутија полна стравови.
Доживувам еден
и го пикам во неа.
Го правам тоа отсекогаш,
откако паметам за себе.
Имам своја скапоцена кутија.
Кутија полна стравови.
Ја негувам и хранам редовно.
Таа расте, а јас ја чувам
врзана во синџири,
во темни, мрачни зандани,
под тешки, челик катанци...
Мојата кутија е полна
таа е речиси преполна,
но никогаш сита,
никогаш задоволна!
Имам кутија полна стравови.
Ја имам откако паметам за себе.
Можеби ја наследив од баба ми...
Мојата кутија,
мојата кутија за стравови,
таа е мое галениче,
а јас пак, нејзино!
Ја хранам секојдневно
со свои
и туѓи стравови.
А таа расте...
Достигна страотни димензии.
Мојата страшна кутија на стравот
се плашам дека еден ден ќе ме лапне!
mosquitoe-1548976_1920.jpg

I had a dream (Имах мечта)

Исках 
Метър и седемдесет 
Черни токчета
И тъмносин бръмбар 
Металик
Кабриолет 
Бели крака 
Дълга коса 
И цици като на Моника Белучи 
Тъмносиня рокля с бели точки 
Пред волана 
Бяла роза 
И червено на светофара. 
 
Нямам бръмбар 
Бяла роза 
Нито рокля 
Нито синьо имам 
Само бели петна 
В очите.

I had a dream (Имав сон)

 Сакав
 Метар и седумдесет
 Црни штикли 
 И тегет Буба
 Металик
 Кабриолет
 Бели нозе
 Долга коса
 И цицки како Моника Белучи
 Тегет фустан со бели точки
 Пред воланот
 Бела ружа
 И црвено светло на семафор.
 
 Немам Буба
 Бела ружа
 Ни фустан
 Ни тегет немам
 Само бели точки
 Во очите.

Отворена книга

Ти си отворена книга,
ми каза,
Ти си кактус във формата на сърце.
Ти си котка,
сама и подгизнала от октомврийските дъждове.
Ти си книга,
ми каза,
Хубава, специална книга,
която чета само когато вали,
докато слуша джаз...
Ти си книга
която искам да чета,
която избирам да чета на празници,
за специални поводи.
Ти си книга,
която стои на моя facebook books tab.
Ти си илюстрирана книга,
илюстрирана книга с поезия.
Ти си мокра книга,
навалели са те октомврийските дъждове,
смразила те е сутрешната слана.
Ти си смачкана,
тъжна,
специална книга.
 
Стоиш сама на рафта.
Купих я само за теб,
ми каза,
Купих ти я от рафта в Лондон.
Ти си книга
за специални поводи.
Чета те, когато искам да се почерпя.
Но не ме оставяш на мира,
разпространяваш този аромат,
тази смрад на гнило цвете,
на мокра хартия...
Викаш ме,
искаш да те чета всеки ден?!
Взех те от рафта,
беше цялата мокра,
но днес не валеше дъжд?!
Моя, скъпа,
солена, 
самотна книго, 
ще те отворя
Утре…
Ще те чета
Вдругиден…
Ще те прочета
за два 
или три дни…
И тогава, моя книго,
просто
ще те върна в библиотеката.

Отворена книга

Ти си отворена книга,
ми вели,
Ти си кактус во форма на срце.
Ти си мачка,
сама и накисната од октомвриските дождови.
Ти си книга,
ми вели,
Убава, специјална книга,
која ја читам само кога врне,
додека слушам џез...
Ти си книга
што сакам да ја читам,
што избирам да ја читам за празници,
за специјални пригоди.
Ти си книга,
која стои на мојот facebook books tab.
Ти си илустрирана книга,
илустрирана книга поезија.
Ти си мокра книга,
те наврнале октомвриските дождови,
те замрзнала утринската слана.
Ти си згужвана,
тажна, 
специјална книга.

Стоиш сама на полицата.
Ја купив само за тебе,
рече,
Ти ја купив полицата во Лондон.
Ти си книга
за специјални пригоди.
Те читам кога сакам да се почестам.
Но не ме оставаш на мира,
го шириш тој мирис,
таа смрдеа на скапано цвеќе,
на мокра хартија...
Ме викаш,
сакаш да те читам секој ден?!
Те зедов од полицата,
беше целата накисната,
но денес не врнеше дожд?!
Моја драга, 
солена, 
осамена книго,
ќе те отворам
Утре...
Ќе те читам 
Задутре...
Ќе те прочитам
за два
или три дена...
И тогаш, моја книго
едноставно
ќе те вратам во библиотеката.

Комари

I
 
Проливах кръвта си
току-така, самата аз
ще замахна
и ето ти я собствената кръв
размазана на стената,
а вместо тръпки
изпитваш удоволствие,
сладко отмъщение.
Прави ли ме това
самоубиец?!
Преливах кръвта си
в чуждо тяло.
Странно е да гледаш собствената си кръв
като петно на стената,
а все още си жива.
Може би един ден
ще ми я изпият всичката,
може би един ден
аз няма да се събудя,
а моята кръв
все още ще живее
в тях.

Комарци

I
Ја пролевав својата крв
туку-така, самата
ќе замавнев
и ете ти ја сопствената крв
замачкана на ѕидот,
а наместо морници
чувствуваш задоволство,
слатка одмазда.
Ме прави ли тоа
самоубиец?!
Ја пролевав својата крв
од туѓо тело.
Чудно е да ја гледаш сопствената крв
како дамка на ѕидот,
а сеуште си жив.
Можеби еден ден
ќе ми ја испијат сета,
можеби еден ден
јас не ќе се разбудам,
а мојата крв
сѐ уште ќе живее
во нив.