Свободно Поетическо Общество
Литература
Проза
Поезия
Критика
Литература
Сцена
Филми
Публицистика
Есеистика
Интервюта
Наука
Популярна наука
Галерии
Бленда
Архиви
Предишни броеве
Вестници и списания
Мурад M. Мурад
Мотокар в полето пее
Радуга, радость моя
Посвещава се на Адриана-първият български гражданин,
сменил пола си по хирургически път.
закричали в хор мужики:
на неделю недели
налетели метели
сегодня Серьога
в страхом стоит
радуга рядом с ним
MTv Amour
Ябълката, която ядеш е проблематична.
Едва ли го осъзнаваш.
Не ти се сърдя /както и на Ева/.
Уморен съм и вината е в теб
/напоследък потентността ти ме учудва/.
Извини ме за секунда-
с
дъгата ще си играем на прескочи кобила.
© Мурад М. Мурад
Оксиженът е атомна централа
Оксиженът е атомна централа.
Дъгата се проектира в други измерения.
Убийството се отлага,
филмът е невалиден.
Оксиженът е атомна централа.
Дъгата се проектира в други измерения.
Нахрани пеперудите,
нахрани ги с водни боички!
Оксиженът е атомна централа.
Дъгата се проектира в други измерения.
С грижовни ръце преповиваш своето малко.
Аз своето много.
Оксиженът е атомна централа.
Дъгата се проектира в други измерения.
Дъгата е умна,
тя знае индийски песни
Мотокар в полето пее
На Биби
през нощта изгря дъга
петилетният план е изпълнен
мотокар в полето пее
а не трябваше
Земеделско-кооперативна песен
Когато бях овчарче
си ебах майката /както се казва/.
Дъгата гледаше и не вярваше:
- Мамка му и педераст!
© Мурад М. Мурад
Не – не е революция
/манифест Не – не/
Младеж жизнерадостен
яха велосипед без педали
и крещи с пълно гърло:
„НЕ – НЕ!”
Младежка леко порочна
пресича улицата на ръце
и пее присъщото и:
„НЕ – НЕ!”
Тристан Цара
лети на тоалетна чиния,
изнасяйки реч:
„НЕ – НЕ е Революция!
Да живее Революцията
и нейните верни синове!”
Странни са нощите напоследък
Втренчено се взрях в огледалото –
Празно!
Втренчено се взрях в празното –
Огледало!
Втренчено се взрях в себе си –
Нищо!
Странни са нощите напоследък,
не мислите ли?
© Мурад М. Мурад
Трансформация
Лягаш и виждаш само треви,
а те не те виждат
/ измисли им очи /.
Търся арктическия смисъл на нещата.
Синтетичен лед топли душите ни.
Синтетични хора
правят синтетична любов.
Отегчени мравки
полазват тялото ми,
прозявят се усмихват се заспиват
/ върху ми /.
Лесно им е!
Гъсеницата в пеперуда се превръща,
а аз в какво да се превърна?
Геометрична поезия
Пространство натъпкано в куб
Черен отвор – всъщност триъгълник
Безсмислена елипса
усилено се самовглъбява
Целеустремена парабола
на гърба си носи снаряд
Две пирамиди в любов се зарекли
едната сега е с корем.
Презен град
Този град е без котки.
Паследната, която видях
продаваше вестници.
И нея вече я няма.
Този град е без хора.
Паследният човек, който видях
изтребваше котки.
И него вече го няма.
Четири котки носеха ковчега му,
пеейки химни на възхвала.
Още стихове
от Мурад М. Мурад