ground-zero-1930708_960_720.jpg
Стефано Гулиелмин

За мъртвите приятели


Paola (1962 – 1987)

La trave
dove ti sei fermata è smessa
come la foto fatta a Fronzola
nell’ottanta. Lo devo dire a Livia
che sei da qualche parte; nel mio
ippocampo, almeno, e nella lettera scritta
prima di saltare: “Non sono triste, sai
ma vuota.”


Паола (1962 – 1987)

Гредата
където се спря е махната
както и снимката направена във Фронцола
през осемдесета. Трябва да го кажа на Ливия
че си някъде, в моето
морско конче поне, и в писмото написано
преди да скочиш: „не съм тъжна, знаеш
а празна“.


Mariarosa (1961 – 1984)

Quando venivo a trovarvi
tua sorella mi accoglieva a seno scoperto
 
lo poggiava sopra il bustino e rideva per farmi
arrossire.
 
Quel cuoio le sbocciò dopo il volo:
voleva sparire, tu lo sapevi.
 
Lessi di lei e di te, Sofia, sul giornale.
Bevevo una birra al bar, morivo un poco.


Мариароза (1961 – 1984) 

Когато идвах при теб
сестра ти ме посрещаше разгърдена
 
с гърди опрени на корсета и се смееше
за да ме накара да се изчервя.
 
тази кожа разцъфтя след полета:
искаше да изчезне, ти го знаеше.
 
Прочетох за нея и за теб, във вестника.
Пиех някаква бира в бара, умирах за малко.


Loretta (1959 – 1981)

L'ho saputo da poco che sei morta di overdose.
Lo sapevo da sempre. L'aspettavo.
 
Mi chiamavi glielmin ed eri la più lenta di tutti
a spogliare dagli alberi le mele. Andammo a letto vestiti
perché il corpo aveva più sonno di noi
che volevamo giocare prima di dormire.
 
L'ho chiesto a Mariangela, che ora ha due figli
e un'altra vita.


Лорета (1959 – 1981)

Научих скоро, че си мъртва от свръхдоза.
Винаги съм го знаел. Очаквах го.
 
Наричаше ме лиелмин и беше най-бавна
при обирането на ябълковите дръвчета. Лягахме си с дрехите
защото тялото искаше сън повече от нас
дето искахме да си поиграем преди да заспим.
 
Поисках го от Марианджела, която сега има две деца
и съвсем друг живот.
 

Petalo (1954 – 1980)

Non ho mai dato le poesie
a tuo padre. Si beveva insieme
                                      mi diceva
che l’eroina era troppo buona
per il tuo corpo pulito in cella
troppo bella.
 
Anche tuo padre ora se n’è andato e io
non esco più da solo la sera. Ogni tanto
apro il cassetto, leggo i tuoi versi. Prima o poi
li pubblico su Blanc, dove talvolta spaccio
ottone per oro, ma non finisco in prigione
per questo e non muoio se una poesia mi tocca
il sangue, se fingo di star bene.


Петало (1954 – 1980)

Не дадох никога стихотворенията
на баща ти. Пиехме заедно
казваше ми
че хероинът е бил твърде добър
за чистото ти тяло в доста хубава 
килия.
 
И баща ти вече го няма и аз
не излизам вечер повече сам. Понякога
отварям чекмеджето, чета стиховете ти. Рано или късно
ще ги публикувам в Blanc, където по някой път
представям пиринча за злато, но затова
не свършвам в затвора и не умирам
ако някое стихотворение раздвижи
кръвта ми, ако се преструвам, че съм добре.


Antonella (1958 – 1993)

L’ultima volta in giardino pesavi metà
di ogni cosa felice.
 
Aspetto un figlio
ti ho detto. E io la morte, hai risposto
quieta, come se ci fosse una logica
segreta, che lega forbice a fiore.
 
Sei stata la prima a saperlo

l’ultima a partire.
 

Антонела (1958 – 1993)

Последния път в градината тежеше по-малко
от половината на всяко щастливо нещо.
 
Чакам дете,
ти казах. А аз смъртта, отговори
спокойна, като че ли бе някаква тайна
логика, която свързва ножица с цвете.
 
Бе първата, която го узна,
последната, която замина.
                    

Превод от италиански: Емилия Миразчийска

da Ciao cari (La vita felice, 2016)

Стефано Гулиелмин е роден през 1961 г. в италианския град Скио, където живее и работи като учител по литература. Завършил е философия през 1986 г. с теза върху „слабата мисъл“ на Джани Ватимо и е член на Италианското философско дружество. От 1985 г. насам има публикувани няколко книги с поезия, както и книги с есета. Пише също и разкази, а през 2014 г. eдин негов сборник с разкази („Père Lachaise. Истории от Парижките гробища“) е преведен и издаден първо в Румъния. Негови стихотворения са публикувани в различни италиански и международни сайтове и списания, превеждани са на английски и испански език. Стефано Гулиелмин е представен в няколко антологии на италианската поезия, една от които е публикувана на испански във Венецуела през 2008 г. Самият той е съставител на антология на съвременната италианска поезия и води поредиците за поезия на три италиански издателства.

Личният му блог за поезия Blanc de ta nuque е един от най-четените в Италия.