Луиз Глюк
Първобитен пейзаж
Стъпваш върху баща си, каза майка ми,
и наистина стоях точно в центъра
на леха трева, така прилежно подрязана, че можеше да е
гроба на баща ми, макар че нямаше камък, който казва така.
Стъпваш върху баща си, повтори тя,
този път по-силно, което взе да ми става странно,
понеже и тя беше мъртва, дори докторът го каза.
Аз се отдръпнах малко настрана, където
баща ми свърши и майка ми започна.
Гробището бе тихо. Вятър духаше през дърветата;
чувах, отдалече, звука на плач в оттатъшни парцели,
и още по-нататък вопъл на куче.
След време тези звуци отслабнаха. Дойде ми наум,
че нямам спомен как съм тук
в това, което изгледаше гробище, макар че можеше и да е
гробище само в ума ми; може би е парк, или ако не парк,
градина или беседка, ухаеща, сега осъзнавам, на рози —
douceur de vivre изпълващ въздуха, сладостта на живота,
както казват. В някакъв момент
осъзнах, че съм сама.
Къде са отишли другите,
моите братовчедки и сестри, Катлин и Абигейл?
Светлината вече гаснеше. Къде беше колата
чакаща да ни отведе вкъщи?
Тогава започнах да търся алтернативи. Почувствах
неспокойстово да расте в мен, да наближава, бих казала тревога.
Накрая, в далечината, забелязах малък влак
спрял, изглежда, зад някаква зеленина, кондукторът
се размотаваше пред каса на врата и пушеше цигара.
Не ме забравяй, извиках, вече тичайки
през много парцели, много майки и бащи —
не ме забравяй, извиках, когато най-накрая го стигнах.
Госпожо, каза той, сочейки релсите,
сигурно разбирате,че това е краят, релсите не продължават.
Думите му бяха сурови, но очите му - сърдечни,
което ме накара да пледирам още:
Но те се връщат, казах, и отбелязах
тяхната стабилност, понеже имат много връщания пред себе си.
Разбирате, каза той, работата ни е трудна, срещаме се
с много тъга и разочарование.
Изгледа ме с все по-голяма откровеност.
И аз бях като вас някога, влюбен в турбулентностите.
Тогава му заговорих като на стар приятел:
Ами ти, казах, понеже той можеше да си отиде,
не искаш ли да си отидеш вкъщи,
да видиш пак града?
Това е моят дом, ми каза той.
Градът — градът е, където изчезвам.
Превод от английски: Владимир Левчев