***

Има неописуеми неща.
Движението на вълните на океан на друга планета.
Неподвижността на почвата на тази друга планета.

***

Ето го, животът, 
ето го.
Това никога не може да се изкаже.

***

Ти не въздишаш, но погледът ти върху мен е тъмен 
и гъст като всемогъщ зюмбюл, 
и ахвам в ума си.
Умът ми се разширява, сперма на звезда.

***

Нещо профуча.
Тъмен сокол премина над рамото ми.
В блясъка на това лято други животи ме чакат.

***

Часове ме пиеше морето светло, 
а соколи се виеха.
Царството небесно бе дошло.

***

Мегалити от жега се строяха, тъмни, минойски, 
а върху портата във въздуха между сега и сега
блясъкът затанцува и в зениците ми се отразиха два лъва.

Ψηλά

(Високо)

Имах върхове на дървета в своето владение. 
Когато се люлееха, 
си спомнях своето място в света.

***

В зелените треви нямаше съд.
Слънце имаше 
и то падаше според погледа.

***

Пламък от пролет, избухва викът 
на фазана, облечен блестящо 
в темперамента си. 
Привидно е сиво. 
В сърцата на тревите гори.

***

Персийски ятаган държеше реалността, дълъг, 
широк и светъл като древен накит, 
с острието надолу изправен до нея. 
Това бе нейната необяснимост.

***

Краят и аз дебатирахме неговата процедура.
Той каза, че е фиксирана по Кодекса.
Аз мълчаливо спорех, съпротивата ми – съзерцателна, не яростна, 
че решението е по природа ограничено, едностранно, несправедливо.
Напразно.
Краят леко ми кимна да изляза от залата – 
полята на Илиадата на пред-августовска, приглушена светлина –
и аз обхванах това поле на поражението с кратък, бърз поглед.