Стихотворения
Kрасимир Вардиев
отвъд морето
в памет на Зелимхан Бакаев
отвъд морето
убиват
заради подозрения
в хомосексуализъм
годината не е 1617
годината е друга
през 1951 в англия
само щяха да го
кастрират химически
а в българия щеше
да умре в концлагер
през 2017-та
ние сме цивилизовани
тук само ни бият
отвъд морето
е европа
а там убиват
случи се
двадесети век
такава травма
че повечето го изтриха
от ума си
помня само края
с преходността
на надеждите
младостта и прочие
вече се избягват
знаковите думи
хирошима холокост
конслагер диктатура
в розовите времена
на политическа коректност
с думите трябва да изчезнат
означаемите колко наивно
после ще преборим
така и престъпността
както някога – няма я
в медиите – значи я няма
тогава тогава
предричам такъв живот
че жална ни майка
на лоботомизираните глави
за съжаление
двадесети век се случи
и ако продължаваме
да го трием от ума си
ще ни повтори
вихри
цифровата телевизия
като прелетните птици
развали ли се времето
ни изоставя
тишината е оглушителна
как да не тъгуват старците
за комунизма
няма я вече в ефира
ефирната анахид тачева
да им казва че всичко е наред
фръц
когато умря
и кучетата му
го изядоха
този който
казваше истината
познатите му
започнаха
да си спомнят
с умиление
нещата които
ги дразнеха
и ги бяха
отблъснали някога
такава е съдбата
на говорещите
неприятни истини
колкото и
да са остроумни
и забавни
оценяват ги
после или
изобщо
сентенциите
на уайлд
се върнали
на мода
само десетилетие
след
смъртта му
роднините на
джейн остин
и поръчали портрет
пост мортем
на който
уголемили
критичните и
очички
и заменили с роза
горчиво присвитата и
малка уста
ланшният сняг
безвъзвратно изчезва
нравите се менят
хората са си същите
ecce homo
ти си човекът
ми каза наскоро
почти непознат
докато почивах
с глава на гърдите му
застинах за миг
влюбване
онтология какво
втора среща е
що за приказки
ми минаха през ума
бившите шизофреници
стокъри и други
ужаси
после усетих
ръката му на тила си
момчето искало свирка
пък аз какво си помислих
кой излезе лудия
предчувствие
говориш ми
хубави работи
знаеш че
лесно ти се
вързвам кандисвам
не знаеш
че ги запомням
преследваш си
намеренията
леко уж разсеяно
само дето
нещо ме гложди
не пасват нещата
мигат ми алармите
думите ти
са като
дребна монета
блестят
от изтъркването
не защото
са ценни
добре играеш
пръскаш чар
и искреност
и жестовете са
верните
защо тогава
отзад
на главата ми
пулсира вена
не-год-ник
не-год-ник
не-год-ник
ама нали
сам не си
вярвам
с моята
придобита параноя
продължавам
да ти давам
шансове
и ти си мислиш
че небето е синьо
и паса трева
шансовете са
отсрочки всъшност
за събиране
на доказателства
къде и как
си се издънил
за съжаление
съм сигурен
че ще те хвана
пикникът
беше ден като ден
неуверена пролет
ту изтръпвах от хлад
ту се размеквах
от разсеяна ласка
на слънцето
като родителите
единият внезапно
изстинал
решил че е дотук
другият свикнал
с подобни номера
занесено се усмихва
мисли
за свои си работи
сестра ми яде ушите
на мечо от олимпиада
осемдесета
никнат и зъби
някой казва
слънцето лъже
hic
тук истината
не е
кристал
а кашкавал
и не блести
ни ослепява
ни гарван
(и няма за решетки
опция)
обичайно
я подменят
с внос
(надупчен
миризлив)
мека
податлива
узрява бавно
консумира се
сурова
или преработена
във тоя
приказен
и земен
рай
мислят си
че могат да я
смелят
присяда
често
гарги
я крадат
и крият
неволно
я изпускат
лисици и псета
се гледат
с присвити очи
голямо дъвкане
пада
***
в ранните години
повръщаме често
с възрастта се научаваме
да преглъщаме
какво ли не
което
в крайна сметка
ни убива
искам пак да мога
да драйфам с апломб
като обсебен