Къщата на Пастора

Мухи кръжат наоколо като заблудени ангели.

Има икона. Има икони.

На всички светци.

Вазата е празна, Библията е отворена и твърде прелиствана. Някой е опитал да нарисува птиците с бавния каданс – успял е.

Картината виси килната и анонимна.

Орехотрошачката е ръждива, посудата - напукана.

В този дом сега живеят бели гълъби и черни призраци.

Тук е имало още някой.

Дантелата на пердето се е съсухрила и ако я пипнеш, ще се превърне в пепел.

Прозорецът понякога капе.

Пастора носи кецове под расото си, татуировка на мъртва жена на гърдите си; белег от гърлото на счупена бутилка на бузата си; косата му е светла, ангелска, дълга и чиста.

Тук са запазени недъзите на бога, по стените е писано с нокти.

Тук някой е оставил болката си да отлежава и е запрашил с категорични стъпки към мястото, където няма място за минало.

Има нещо в миналото, което трябва да бъде забравено.

Има нещо, има нещо гнило в целия този свят.

И в покрива на тази къща.

Пастора знае, че покривите не защитават. Колко пъти над тях е летяла опасност и хората отдолу са били на косъм от изчезване?

      Покривите зависят от милостта на бомбардировачите.
      И от други неща, но най-вече от тях.
      Най-страшно е да зависиш изцяло от някого.

„Да дишаме, да се къпем, да се обичаме, докато е време.“

Пастора често казва това, а също толкова често чете Толкин и слуша doom metal. Обожава децата и буболечките.

Когато не гали Библията, мисли за космоса и мечтае да стане астронавт.

Къщата на Астронавта

Той има скафандър и очите му проблясват на лунна светлина.

Пише писма до семейството си на земята, сълзите му летят на ситни капки.

Този астронавт няма семейство на което да пише, но въпреки това го прави.

Астронавтите са известни с космическото си въображение.

Свалил е звездите на земята след последното си пътуване, свалил е планетите, Млечния път, мирозданието е долу, мислите – горе.

God is an Astronaut, People are Not.

Астронавта е направен от звезди и тъга.

Астронавта вярва в детайлите, но и в общата космическа картина.

Бавен и категоричен – ще го видиш да крачи тромаво и непохватно; ще се спъва в този свой скафандър, но ще продължава да пори ливадата, която вече е достигнала полова зрялост. Цветята биха достигнали пъпа му, но и не биха, защото скафандрите не позволяват съприкосновение.

Визьорът му прожектира макове, треви, пътища и пътечки, тук-таме някое зайче пробягва по стъклото.

Астронавта е бежов, сив, нещо неутрално, не твърде камуфлажно, не твърде натрапно.

Понякога държи цвете, което носи на гроба.

Астронавтът често е паметник сред паметниците там на Гробището, най-живата част от тях.

Астронавт с цвете, астронавт с куфар, астронавт с туба с бензин.

Астронавта понякога пали неща. „Обичам как предметите горят и отдават топлина“.

Астронавта в магазина – купува си хляб.

Дори космическите хора огладняват.

Астронавта на своята трикрака маса вечеря съзвездия, реже планетите с ръждив нож и кръвта от месестите им сърца капе по пода.

Когато носи цвете на гроба, всички проронени сълзи се скриват под скафандъра, но гробът е любим и никога няма да спре да го посещава. 

Подпората между небето и земята е този астронавт и докато е жив нищо няма да промени това.