chicken-2568376_1920.jpg
Тасос Ливадитис

Стихотворения

Изходът забранен

Нощ. Само звездите. И нататък дълбините на необятния
хоризонт – 
там, където хората отиват без имената си.

Тайната порта

	Криле пърхаха изпод мебелите, а в дъното на стаята
тъмното огледало караше децата често да боледуват,
защото не искаха да пораснат,
	майка ми плачеше и ме умоляваше да сляза, но
моята съдба беше да бродя по тавана, моята битка,
майко, в която винаги мъртвият бях аз.
	Затова и знаех тайната подземна порта на небето.

Приключение

      От баща ми наследих тази нещастна ръка, а от 
майка ми едно голямо перо от онези, които изваждаше
от душата си и ги забождаше върху смешната си шапка 
– и оттогава нощем старият гардероб се отваря сам и 
изскача гилотината, аз се боря с нея, вземам брадвата 
и я правя на парчета, после поглъщам дъските, за да 
не ги намерят, много корабокрушенци се спасиха така.
    	Години живях, страхувайки се от вратите, докато 
накрая си събрах листове, угризенията и заминах. Но
на първата спирка видях отново онова детско перо и 
слязох.
    	Оттогава останах завинаги в Ада.


	Превод от гръцки:
	Йорданка Славчева, Маргарита Григорова, 
	Пламен Димитров, Димитър Кирев, Мирослав Маджаров, 
	Станислава Стойкова, Марияна Проданска, 
	Кунка Макариева, 
	Пловдивски университет, специалност „Балканистика”
Редакция:
 Яна Букова


Тасос Ливадитис (1922-1988) е смятан за един от най-ярките представители на т.н. Първо следвоенно поколение в гръцката поезия. Близък приятел на Янис Рицос, работи в подобна гама на сюрреална образност и социална меланхолия. Автор и на над двадесет стихосбирки, между които “Цигулка за едноръки” (1976), “Наръчник по евтаназия” (1979), “Виолетки за един сезон” (1985). Преведените стихотворения са от стихосбирката “Нощен посетител” (1972).