Росен Кукушев
Стихотворения
Есен в Хокайдо
шляенето из северните градове
е като да си с ахилесови пети
обърнат срещу вятъра
скришом гарвани ти готвят кръстопът
където хората оставяли по нещо
или нищо от телата си в дланта на буда
свирепи есенни симфонии кълват слуха
отвъд охотското море от сахалин
а тук земята приравнява леко
чувствата ти с ритъма на океана
на кота нула от надморската височина
желанията се възпяват
в леност и нирвана
какво е да потънеш в очакване
по душа или до рамене
и колко му е да си
птицата в аквариум
***
входът към дома ти е
сърце и миниатюра.
забравих откога
не съм се спирал пред
издрасканите думи:
те са само рани,
още незабрали
кожа от ръждата.
преди поредното ми
равноденствие
те събудих:
с кратко позвъняване.
ти не бе оставила
и процеп към душата.
ключ в гърлото на
бравата сивееше.
така и не предвиди
място за една случайност.
***
ревнувам
черните къдрици
и погледа ти
в лудото
режи от фокуса
на вярната проекция
от кадър светлина
и перспектива
пространството ни
лъже през ъглите
на крива геометрия
а етиката е
зрънцето
асиметрия
по бузите на хегел
под окуляра на барух
в спинозата на моето
съмнение в света
и ето го
и егото което все
се хили от дъното
на черната кутия:
да бъде само
фикция и
ще обичам...
***
понякога
излизам
както костенурка
плахо сам от себе си
опипвам с влажна муцуна
грапавините на земята
солено е и кално
***
къде ти е
драгото
милото
сцила
и
харибда
кажи ми...
плавей безбрежен
вътък ненужен
***
редихме стомни
в пещите на август
набраздени като
географски глобуси
потъваха на педя
светлина от пясъка
и в тиня с водорасли
какви овални самоти
не можеш
да си ги представиш
без прегръдка
***
натрупа сняг по керемидите
през тях като мембраните
на кръвните телца
ще дишат цяла зима
хората и насекомите
от къщата