„Седем кратки беседи по физика” на Карло Ровели, е издадена през 2017 г. от ИК „Жанет 45”, в превод на Нева Мичева (разговор на Нева Мичева със самия Ровели можете да прочетете тук). В световен план книгата е продадена в повече от един милион копия.

В седем отделни глави италианският физик си задава един и същи въпрос и дава няколко отговора, които превежда от езика на съвременната квантова физика в този на поетическата мистификация на състоянията на минало и бъдеще. Ние знаем интуитивно какво е времето и какво е пространството, знаем го, така да се каже – с биологичния си код, но не и със съзнанието, което развиваме сами, правейки света от една страна поетическа метафора на възвишеното и прекрасното, и от друга – синоним на ужасяващото, което ни дебне с пластмасовите очи на екологична катастрофа или с ядрения гняв на оръжията, които вече сме произвели.

Карло Ровели е италиански романтик на модерното време, който става известен с постиженията си в изследванията на квантовата физика и, както е посочено в анотацията за него,  негово главно постижение е доказателството, че в теорията на примковата квантова гравитация, пространство-времето има дискретна (прекъсната) структура.

Той обаче ни казва, че светът скоро ще свърши по наша вина и че независимо дали има време, или не, ние нямаме такова за губене и справедливо ни напомня, че сме единствения биологичен вид, който има съзнание за смъртта. Аз не знам дали е точно така, защото животните усещат настъпването на края и приближавайки се към рая от където са взети, търсят покой преди да погледнат туксегашната реалност за последен път. Дали като за всяко друго нещо, не трябва да търсим отговора за пространство – времето като отпечатък, който задържаме фотографски под клепачите си в състоянието между тази реалност и бъдещия ад или рай.

От друга страна, време няма, казва пак той, взирайки се по границите на черните дупки, чиито повърхности са загряти от квантите и произвеждат излъчващата се от тях топлина.”Животът на Земята е просто малка мостра от онова, което може да се случи във Вселената. Душата ни е друга малка мостра от същото.”