ЕСЕН
 
Сложи сърцето си на масата. 
Какво е това? 
Материята се разпада. 
Какво ще остане? 
Виж, 
есента е дошла, листата падат.
Тленното сменя своя сезон. 
Така и ти, 
утре ще седнеш на празната маса
и на нея ще тупти, 
това, което не виждаш. 

ЗИМА
 
В ръцете си държиш един възможен свят, 
в ръцете си държиш вълшебство.
Пристъпваш, падаш, ставаш,
учиш се да ходиш.
Заведи ни там.
Заведи ни в центъра.
Накарай ни да си представим,
един възможен свят,
вълшебство.
Накарай ни да се зачудим:
 
може ли зелено листо на зимното дърво
сезоните да промени

 
ПРОЛЕТ
 
Разпервам ръце, 
вирвам клюн.
Живея, като човек сред птиците,
като птица сред хората.
Непонятни светове. 
Понякога заставам между тях. 
Взирам се.
Опитвам се да ги проумея.
Не успявам.
Тръгвам си замаян 
и се чудя:
 
къде да дяна перата си 
къде да скрия сърцето си

ЛЯТО
 
Сега си малко гладко камъче
на морския бряг.
Слънцето около теб се върти,
в сянката ти има мравка.
Пеперудите ти правят вятър,
в теб е спокойно когато вали.
Вълните ти припомнят ритъма
на сърцето
и ти казват:
 
стани,
време е да си човек.