Стивън Крейн
Стихотворения
Из "Черните ездачи и други стихотворения" (1895)
Превод от английски език: Николай Тодоров
(ХХV)
Погледнете, това са гробът на грешник и дух, изтъкан от строгост. Дойде нажалена девойка, понесла букет виолетки, духът ръката ѝ хвана и каза ѝ: „Без цветя за него“. Девойката проплака: „Но аз го обичах…“. Духът, навъсен и неумолим, рече отново: „Без цветя за него“. Това е, но ако той бе справедлив, защо девойката плачеше?
(ХХVІ)
Пред мене величаво се издигна склонът, катерих се по него дълги дни, през снежните простори. Когато най-подир погледнах от върха, изглеждаше, че всичко е било само за да видя градини, стоящи на невъзможни разстояния.
(ХХVІІІ)
„Истината – каза един пътешественик – е скала и могъща крепост. И често съм пребивавал на тази вечна кула. От нея всичко на света чернее.“ „Истината – каза друг пътешественик – е дъх и вятър, сянка и фантом. И дълго я преследвах, но никога не се докоснах до края на одеждата ѝ.“ На втория повярвах, понеже и за мене истината беше дъх и вятър, сянка и фантом. И дълго я преследвах, ала никога не се докоснах до края на одеждата ѝ.
(ХХХVІІ)
На хоризонта се събраха върховете и щом натам погледнах, планините потеглиха на поход и в своя марш, запяха: „Хей! Идваме! Идваме!“.
(ХLІІ)
Вървях през пустиня. И викнах: „Ах, Боже мой, спаси ме от това място!“. Един глас рече: „Това не е пустиня“. Викнах: „Добре, но… пясъкът, топлината и празният хоризонт…“. Един глас рече: „Това не е пустиня“.
(LVІ)
Един човек се боеше, че може да срещне убиец. Друг се боеше, че може да срещне жертва. Един от тях бе по-мъдрият.
* * *
Живял веднъж човек с език от дърво и той се опитал да пее. В действителност се получило нещо жалко. Но имало също един, който дочул потракващия език и разбрал това, което другият се опитвал да изпее. И пеещият бил доволен от това.
* * *
Дочух как се смееш и в това твое веселие намерих очертанията на своята болка, и знаех, че съм сам – сам заедно с любовта, бедна и разтреперана – и като малък дух тя дойде да ме погледа, и посреднощ бяхме само две създания край изгаснал лагерен огън.
Американският романист и поет Стивън Крейн е роден на 1 ноември 1871 г. в Нюарк, Ню Джърси и умира едва двайсет и осем годишен. Оголеният му и директен стил, отказът от романтизация и естетизация на описваните образи и теми, както и стремежът му да изживее това, за което пише, го превръщат в един от най-изявените представилите на американския реализъм и натурализъм. На български език е познат с романа „Червеният знак на храбростта“ (1965) и сборника „Избрани творби“ (1985), както и с преводи на неговото творчество с некомерсиална цел.