Животът просто е – той се случва на улицата – на онзи човек, който пуши и върви. Той има мисли, вярва, мечтае, кара такси и утре ще си купи апартамент, после детето си ще учи – ще го прати в университет да стане по-добър човек. A ти си – пръстен на лявата ръка на едно момиче, което не е. И аз не съм. Мен ме няма и не мечтая какво може да се случи. Животът просто е. Всичко може да се случи на човек, който не е, когато те няма.
На теб ти е есенно за мене – би оставил всички листа да паднат и да бъдат заровени в пръста – като на погребение – дали, защото е време.
Но преди много години, някъде на запад, има места, на които биха пуснали листата да пътуват в лодка по река. Тя ще ги носи на нови брегове. Ти не искаш. Желаеш като варварин да ги спуснеш в земята, но те и от там ще пораснат в нов живот прероден.
Ти не си идея, концепция и презентация, които мога лесно на клиента да продам. Ти си цяла сложна кампания от много неща, които клиентът (сърце) просто припозна. Понеже си толкова добра – идея – не мога да те забравя. И когато имам бюджет от време и други неща ще те изпълня.
Пералнята отмерва четиридесет и пет минути до края на програмата – преди да легна и да заспя. В съня ми ще бъдеш ти като птица, като вожд, като непознат, който ме води на разни места. А после отново ще е утро. Пералнята ще е изпрала, а на простора ще си ти.
Един октопод се е качил на 25-ия етаж, над обичайната си височина и е попаднал в твоята вечеря, усмихва ти се и аз ти се смея, като дете. И предполагам, че щастието е точно това – октопод, който ми говори от твоята чиния във въздушен ресторант – все неща абсолютно невъзможни, погледнато през очите на някой от деветдесетте.
Една риба меч се влюбила веднъж в риба чук, но се оказало, че не могат да се целуват заради природата на своите носове. Затова рибата меч решила за една рибарска кука да се закачи и да разбере има ли пластичен хирург за риби в света на човеците. Тя се уловила и станала на консерва. Рибите самоубийци се хващат на въдици. И аз се хванах, но добре че не съм риба, а птица.
„Аз“ – изкрещяно високо от съседния балкон и мотор, който озвучава целия простор. В празния небосклон кикот на самотна звезда, която се смее насила на тази шега: План за щастие
Албена Милошева е родена в София, но се чувства жител на света. Занимава се с комуникации, а това, което я вдъхновява, са дълбоките вълни, есента, улиците и чайките. Завършила е магистратура Творческо писане в СУ и започва да пише, защото вярва в идеите, думите, знаците, звуците и споделянето.