Албена Милошева

Стихотворения

E

Животът просто е –
той се случва
на улицата –
на онзи човек,
който пуши и върви.

Той има мисли,
вярва, мечтае, кара такси
и утре ще си купи апартамент,
после детето си ще учи –
ще го прати в университет
да стане по-добър
човек.

A ти си –
пръстен на лявата ръка
на едно момиче, което не е.

И аз не съм.
Мен ме няма и не мечтая
какво може да се случи.

Животът просто е.

Всичко може да се случи
на човек, който не е,
когато те няма.

Кръговрата на тъгата

На теб ти е есенно
за мене –
би оставил всички листа
да паднат и да бъдат заровени
в пръста –
като на погребение –
дали, защото е време.


Но преди много години,
някъде на запад,
има места,
на които биха пуснали
листата да пътуват в лодка
по река.

Тя ще ги носи
на нови брегове.
Ти не искаш.
Желаеш като варварин
да ги спуснеш в земята,
но те и от там
ще пораснат в нов живот
прероден.

 

Клиентът

Ти не си идея,
концепция и
презентация,
които мога
лесно на клиента
да продам.

Ти си цяла сложна кампания
от много неща,
които клиентът (сърце)
просто припозна.
Понеже си толкова добра –
идея –
не мога да те забравя.
И когато имам бюджет
от време и други неща
ще те изпълня.


Пералня

Пералнята отмерва
четиридесет и пет минути
до края на програмата –
преди да легна
и да заспя.

В съня ми ще бъдеш ти
като птица,
като вожд,
като непознат,
който ме води
на разни места.

А после отново ще е утро.
Пералнята ще е изпрала, а
на простора ще си ти.

Октопод

 Един октопод се е качил
на 25-ия етаж,
над обичайната си височина
и е попаднал
в твоята вечеря,
усмихва ти се и
аз ти се смея, като дете.

И предполагам, че
щастието е точно това –
октопод, който ми говори
от твоята чиния
във въздушен ресторант –
все неща абсолютно невъзможни,
погледнато през очите
на някой от деветдесетте.

Риба меч

Една риба меч
се влюбила веднъж
в риба чук,
но се оказало,
че не могат
да се целуват
заради природата на
своите носове.

Затова рибата меч
решила за една рибарска кука
да се закачи
и да разбере има ли
пластичен хирург за риби
в света на човеците.

Тя се уловила
и станала на консерва.
Рибите самоубийци
се хващат на въдици.
И аз се хванах, но
добре че не съм риба,
а птица.

Господ се смее

 „Аз“ – изкрещяно високо
от съседния балкон
и мотор,
който озвучава
целия простор.
В празния небосклон
кикот на самотна
звезда,
която се смее
насила
на тази шега:
План за щастие

Албена Милошева е родена в София, но се чувства жител на света. Занимава се с комуникации, а това, което я вдъхновява, са дълбоките вълни, есента, улиците и чайките. Завършила е магистратура Творческо писане в СУ и започва да пише, защото вярва в идеите, думите, знаците, звуците и споделянето.