Мъжът влезе във влака секунди преди потеглянето му. Беше истински доволен, че:

Отваряйки вратата на купето, той поздрави пътниците:

– Добър ден!

Само един от четиримата старци му отговори: – Добър да бъде!

Какви намусени старчета, помисли си той, поставяйки внимателно своя куфар върху решетката над главите им. После седна на място №56 и разтвори някакъв всекидневник. Старчетата се спогледаха уплашено и едно по едно започнаха да излизат от купето. След няколко минути вратата рязко се отвори и в купето влязоха двама полицаи. Единият, доста изплашен, но с престорено решителен тон, се обърна към мъжа:

– Господине, получихме сигнал, че вие сте притежател на куфар, в който най-вероятно има взривно устройство! Ще се наложи незабавно да напуснете влака!

– Но моля ви, та това е тиктакането на будилника, който купих за подарък на сина си. Ето, ако не вярвате... – каза заподозреният и понечи да отвори куфара.

– Не мърдайте! Ще стрелям! – изкрещя по-възрастният от полицаите, след това за свое успокоение добави:

– Не ме будалкайте, това е звук на бомба с часовников механизъм! Добре го познавам! – заяви униформеният и рязко дръпна ръчната спирачка с косматата си ръка. Влакът се олюля като прострелян слон, а след това с два-три предсмъртни тласъка спря.

– Господине, вземайте си куфара и да ви няма! – сърдито изкомандва полицаят.

– Добре, добре, но да знаете, че сте в голяма заблуда...

– Аз никога не греша! – заключи гордо служителят на реда, после насъбрал смелост нареди:

– Имате две минути да напуснете влака!

– Разбира се... – отговори мъжът, грабна куфара си и излезе от купето.

Вратата на влака зееше отворена. До нея стоеше по-младият полицай и наблюдаваше всичко с видимо облекчение. Човекът с куфара скочи от влака. Краката му потънаха в изгорялата от слънцето трева. Той не знаеше къде точно се намира. Погледът му обходи огромното поле и се върна при него доста уморен. Влакът заклати туловището си, постепенно увеличавайки своята скорост. Мъжът тръгна след него по релсите. На лицето му грееше усмивка – подсъзнателно се чувстваше щастлив. Влакът почти беше изчезнал зад хоризонта, когато оглушителен взрив го разкъса на две. Гигантски пламъци обхванаха изпотрошените вагони. Тътенът постепенно заглъхна, а в полето остана да звучи само тиктакането на един будилник.