(Колективна поема)

По съвет на Александър Христов, реших да напиша няколко думи за този текст, който се получи като игра между мен и двама приятели. Вдъхновени от някаква моментна приумица, докато се намирахме на Градешки минерални бани, започнахме да си подаваме реплики, а впоследствие по-скоро репликите да си подават нас. Съществителните имена постепенно се превърнаха в глаголи, предметите в персонажи, а думите се настаниха на мястото на реалността. По-късно записах всичко, което успях да си спомня. Дълго време се чудихме как да определим това необичайно езиково създание. Дали е сюрреалистично, психеделично, патафизично или просто абсурдно? Накрая стигнахме до заключението, че това е преносно-буквалистична поема, понеже я пренесохме с влака от Градешница до София.  

Иван Врамин

 

Първо действие

Всяка нощ ни ощетява като прекъсва дните ни
Затова обявявам Ден на Нощта!
Вземете един маркуч и нареже на ситни китари, добавете мюсли от полудели пеперуди в сол диез и разбъркайте в предварително загрят концерт. Накрая напънете реалността (а тя трябва да се напъва) и сервирайте оградено от котешки езичета…
Меденки в маркучки не се ядат на закуска!
На първия международен Ден на Нощта ще приветстваме новите поети на рецитал от нощните им дневници в дневни нощници. Събитието ще се провежда всяка четвърта невисокосна година по никое време.
***
Първо не-периодично издание на еженощника „Ден на нощта”

Пушим цигари в беззвездния ден и така цяла нощ
Котката не се брои, но яде пеперуди на корем (мечтае за трите наденички в хладилника)
Никой, никой няма да спи, защото е Ден на Нощта и думите ще засмучат очите на антиподите от Протопопинци. (Имаме доказателства за това)
Вече втори Ден на Нощта седим и зяпаме как един маркуч с крила на китара и тяло на концерт напъва реалността в банята.
Напъната, разгърдена и обездействителностена Нощта се оттегли по терлици в покоите си.
Нощ в маркуч за концерт и две китари.
Министър Роузуотър от долината на евтината любов препира реалността с розово масло. (Много поздрави от късметлиите от град Лъки).
Ще напънем рефрена докрай!
Баня за два дена в концерт за маркуч и пеперуди. (китарите се предполагат със среднонарязан нощ).
Език мой, маркуч мой!
Границите на моя език,
са баните на моя маркуч.
Късно посвещение за ранния Витгенщайн.
Реалността: „Действително съм напъната. Маркучите пъплят и се боричкат, за да добият словесна форма. Време е за баня! Като ще е жаба да е рошава! Бог е Маркуч!”

Край на първо действие.

 

Второ действие

Всичко, което съм говорил досега, е пълен маркуч, изсвирила банята и припаднала в две китари.
Сцената е празна.
Концерт в маркуч за нощ на две китари оттеглени в деня.
Имаме нужда от нови триъгълници!
Сутринта е тъмна и изпълнена в реалността за две действителности и пеперуда.
Дъжда вали като из маркуч!
Китарите се напълниха с баня и се заглуши високоговорителя.
Това беше изкуствения развой на ситуацията, експергаментираме с естеството.
Дървото в чворчето тече като пържена баня в Нощ на Деня за две закуски в една китара.
Бейкън е отречен от вегетарианците дематериалисти и изкуствоизпитатели.
Действителността се завърза на булин.
Светъл лъч в тъмна баня.

Валят пеперуди и маркуч грее, разцъфват пролетни китари.

Концертът бе безмилостно жесток,
концертът както казват е в маркуча!

Аз маркуч съм и светло съм в баня,
разнолика нестройна китара,
през концерт съм неуморно в котка
и безпощадно в Деня на Нощта!

***

Критика на чистата баня

Маркуч: ”Напълниха ме с баня!”
Баня: ”Ти поне си маркуч!”
Ден на Нощта: „Но няма вече китари!”
Маркуч: „О, безрадостна баня! Да стане Нощ на Деня!”
Ден на Нощта: „Маркучът на Окам.”
Баня: „Нощта на Маслоу.”
Две китари: „Раждането на маркуча от Деня на Нощта!”

Край на второ действие.

 

Трето действие

Блус за Ден на Нощта

Габор Шабо извика жабите да крякат в си мажор, надбъбречно разпети в безцветното утро.
Женската баня е обърнала гръб на всички мъже.
Маркуча липсва…
Китарите прегракнаха от серни изпарения и Пауло Санто се търка у прага на немислимите пиеси.
Скачайте в баните на нашето недоволство с дневника на един отмъстител.
Дъждът се разпепели и удави джанките с ледена бира за закуска.
Утрото, отворило акордите се разложи в Боса Стара нощ, защото ме изостави на пеперудите да ядат котки за вечеря!

Няма да ме никога
Ден на Деня
Нощ на съня
Дъжд на снега
Нощ на Деня
Сън в снега
Няма да го никога
Дъжд на съня
Сняг на нощта
Ден в Дъжд на Нощта!

***

Утро в минералните бани на Градешница

Никакво утро не е, вече е обяд, само че за нас си е рано.
Снощи пихме чай, а от сутринта точим заледена бира.
Чак бананите получиха студени изгаряния и почерняха без слънце.
Чакаме за женската баня противно на биологичните ни маркучи, защото Истанбул реши, че няма проблем.
Градеж на мансардни минерали в неделната Нощ на Деня.
Маркучът това са другите
Другите това съм баня
Китарата е мяра за всичко
Пеперуди в Ден на Нощта.

Концерт: „Не съм доволен как стана.”
Маркуч: „Ами защо не отидеш на масаж?”
Концерт: „Лесно ти е на теб, откакто заряза кранчето!”
Маркуч: „Айде, айде! Нали ги гледам цяла нощ две китари в една баня.”
Концерт: „Ти никога няма да разбереш!”
Маркуч: „Слава богу!”
Концерт: „Някой ден пеперуди ще слязат на Земята и котки ще те гризат.”
Маркуч: „Ден на Нощта!”

Хората зад кулисите: „Началото на края. Струма отми каквото беше останало в банята. Това е процесът по създаването на една приумица. Думите трябва да се напъват инак само ще спим, а това хич не е наложително. Андалуската котка си отхапа пищала насън. Отспала си е за всички пеперуди и оттук насетне никои две китари няма да концерт в Ден на Нощта!”

Думите излизат от сцената. Няма никого. Само един прожектор е насочен към евентуалния подиум. Появява се Късния Витгенщайн с един маркуч в дясната ръка, разчорлен поглед и обезумяла коса.

Късния Витгенщайн: „Отричам се от универсалния Маркуч! Между другото банята е безцветна. Всичко е само игра!”

Край на трето действие.

*Всички съвпадения на имена в поемата са неслучайни.

 

Иван Врамин
Георги Божинов
Костадин Димов