Сезон. Последната седмица на август. Изпразнени рафтове, няма смисъл да се зарежда, басейните вече и на обяд са хладни, изхвърлят човешкото тяло. По бетона спокойно се стъпва, недостатъчно напечен. Размазани тук там черници по земята, на редките места, на които има дръвче. Сезонът. Сезонът. Тъкмо започне – месеци цимент, кофи, боя, нови шезлонги, изхвърли счупените чадъри, нови доставчици, обучавай сервитьори от цяла източна България, очакване, надежди, обещания, залепяй опадалите миниатюрни плочки по басейна, планове, прогнози в ексел, в тефтера, някоя и друга мечта – и потрепне два-три пъти, като няколко секунди механичен, лишен от стимуланти оргазъм, и стигне до есента.

Пришълец. Облечен грозно, бедно, но с дълъг панталон и затворени обувки. Някъде към 60-те, може и по-малко, може и повече. Не се разбира, никой никога не го оглежда подробно. Погледът му смущава, обикновено не прави нищо, не отива никъде, покрай такива се минава бързо и отдалеко. Зяпа с бутилка бира или олигавена цигара. На балкона. Пред смесеното магазинче. На пейката край шосето. Подпухнало лице, несиметрично. Може би има и очила, не се запомня. Неудобен, чужд на това място на евтина фасадна боя и надуваеми фетиши. Нещо все сам си говори, на руски, на български? Не се разбира, никой не се заслушва.

Басейн. ‘…ти какъв си, чорбаджия ли си… Гей!’, гласът му за първи път учудващо силен, като че ли по-млад, някаква странна, струнна аномалия. И това ‘гей’ – някак трите букви  учленени ясно, с гордост някаква, като дете, което употребява за първи път дума, защото току-що я е научило. И я ползва непрекъснато, самодоволно в точните контексти, на място. ‘Гей!’, изкрещява, не педераст, не псува на майка, не кълне.

Вика. Почти плаче. Заваля леко думите, но със сигурност не е много пиян. Сам съм. Не знаеш какво е да си сам, а да има толкова много хора, тълпа, гмеж. Нямам никого. Синът ми продаде моя апартамент в града, трябваха му пари, замина, не се чу, не се видя. Това ми го дадоха, 40 квадрата, татко имаше някога нива наоколо. Нямам жена. Нямам вече деца. Не мога да мръдна, тука и магазини няма. Нямам кола, нямам пари. Нямам с кого да говоря, нямам нищо. Ти знаеш ли какво е тука зимата? Ти знаеш ли?

Наоколо рускините и няколко случайни българи се мъчат да не го гледат. Пилешки гърди, сива кожа, слънцето не е стигнало до него, срам заради чужд човек. Няма какво да направиш. Чакаш да се махне и да забравиш. Взима си пешкира, неадекватно за времето на цветните големи меки хавлии, той носи пешкир. Бежов, на райета, орнаментиран в краищата с фигурки на самата основа, без конци, само плешивата тъкан, изостанал от годините, в които всяко семейство се е презапасявало с каквото намери, например от конфекцията на градове като Шумен и Преслав. Или купен сега на безценица, тайванско производство, от някой провинциален магазин ‘за един лев’, в който заедно се продават легени, анцузи, гуми с дървена дръжка за отпушване на канали, розови плюшени кученца на батерии с китайска мелодия, пасатори, силиконови форми за кекс.

Загорелият спасител на басейна с бръснати гърди и крака бута съблечената му блуза в ръцете, и евтините обувки от въже, хайде, моля, тука е само за туристи, но аз живея тука, ти кой си, що ме гониш, за туристи казах, аз ще вляза за малко, бе, кур сплескан, ти кого ще викаш кур сплескан, не може, руснаците се дразнят, написали са жалба, пил си, миришеш, бе човек, минах през душа, бе, айде, да те няма, блъска го, повишава глас, гей.

Процепи. Понякога процепите се усещат ясно. В кошмарите нощем, в ламинираните срещу времето некролози, особено тези, вечните, отпреди 20 години, но на които пише не можем да забравим, не спираме да скърбим, черната хроника и истории на ужасите по действителни случаи. Понякога и съвсем ежедневно, в някоя семейна тишина. Неволно дочут стон на агония от старчески прозорец в мръсна градска уличка, припомнена миризма на самота от детството, омесена със загорял буламач и белина, все още жива червена обувка в отворен след 40 години гроб. При земетресение. С възрастта тези пролуки стават все по-чести и по-големи. И все нещо трябва да ги запуши.

Има и цели истории-процепи. Те те Оставят те завинаги променен. Историята на Елизабет Шорт от Лос Анджелиз. Намерена мъчително убита и разчленена на две части през таза, по остаряла практика на аутопсията. Пукнатината е в разчленяването, не в самата смърт, не в обезобразяването, мъчението, неоткритият убиец, убийците-самозванци през годините или дори вманиаченият полицай, който цял живот маниакално доказва, че извергът е мъртвият му баща. Историята на Ане Франк. Която от дете става момиче в землянка, ужасът на самото лишаване от свят, ужасът на самото писане на дневника, трагедията на залавянето им, вместо хепи енд. Не смъртта й в концентрационния лагер. Не едрият контекст на национализма и предателството на някой правоверен съсед. Историята е именно в несъщественото, в това, на туристическите обиколки на тайника в някогашния й дом, един американец пита ‘те още ли живеят тук, можем ли да ги видим’…

Такива истории водят до булимия за други истории - дали не всичко е пукнато, намират ли се и цели неща.

Заглавие. „Алкохол менте трови Черноморието”. В подземен гараж е открит нелегален цех за производство и бутилиране на спиртни напитки, където в примитивни условия е осъществяван пълен производствен цикъл. В две помещения са намерени близо 550 пластмасови туби с алкохол без акцизен бандерол, както и бидон с вместимост 120 литра. Той е бил пълен на 2/3. В помещенията е имало и 13 кашона със стъклени бутилки, които са били пълни и етикетирани с различни марки алкохол.

Съсед. Понеже никой не го гледа, понеже никой не го вижда, пришълецът компенсира с това да бъде чут. 5:00, когато руснаците спят, а българите не са излезли от ступора на нощните харчове, когато и мрежите за комари са отворени, за да влезе въздух във вакуума на августовските стаи. Той започва да се чува силно, влиза, заедно с ритъм на живителни щурци, останали няколко, колкото да има маркирана природа в този постсоциалистически, бетонен Гауди. 5:00. Картонената акустика на новото строителство се взривява от бурни струи вода, канализация и човешко давене. Кашляне или повръщане. И двете заедно. После страшното плискане в продължение на час, като че ли се перат чаршафи на ръка от стаите на цял хотел. Няколко подсъзнателни догадки на спящите съседи какво се случва зад тази стена, които на слънце изглеждат като сънувани.

А той живее тук и когато ги няма. Зимите в руския ваканционен блок, срамна тайна на малкото местни. Става толкова студено, че трябва да се пуска водата, защото клозетите замръзват и се пръскат като кристални чаши. Дано да стане трета световна, ще заприиждат хора да се укрият в това затънтено ваканционно място. Ще се посъберат хора. Когато има хора, жени наоколо ходят заметнали хавлии, поносимо е, дори само да знаеш, че са наоколо. При него от години тече самотна трета световна, всяка сутрин на зазоряване.

Полезни съвети.

За да различите качествената водка, обърнете бутилката с дъното нагоре и разгледайте напитката за странни частици, например мъхчета. Във водката е недопустимо да има утайка.

Натуралното вино може да бъде определено с помощта на глицерин. Ако в истинско вино налеете малко глицерин, той ще се спусне на дъното на съда, като ще остане безцветен.

За да различите хубавия коняк от ментето, е достатъчно да стоплите чаша с коняк в дланите си и да вдишате аромата му - изисканата смесица от аромат на бадем, ванилия и грозде не допуска объркване.

Курорт. Освен в краен случай и някакъв рядък прилив на сила, той не ходи към центъра на Влас, към плажа. Стои си у дома, във ваканционния комплекс. Не слиза и до потъналото в материя и шум пристанище на курорта, където, стиснало в краката си сгради и тела, селото жужи в лепкаво, надрусано, панирано и парфюмирано денонощно цяло. Чувства се размразен след сто годишен сън в буца лед и объркано гледа неузнаваемото село, което знае отпреди, от миналия век, с няколко десетки бедни къщички, в които летуват с карти от няколко градски института, общият стол на всички тях в центъра, ден след ден по-вкиснала, накацана от оси диня за десерт. И комарите, стоножките, мухите, паяците, пчелите, жабите. Сега няма нищо от това.

А у него с времето нищо не се променя. Все същата карирана риза и бира в ръка, понякога от най-евтиния спирт в шише от подсилена пластмаса на някой мафиотски вимпром. Все същите шумни призори(зазорявания), разтегнати в миниатюрен, но безкраен танталов затвор с луксозен стъклопакет в цвят венге и заключен воден елемент, тип басейн, под прозореца.

Жените. Жените само са винаги едни и същи, особено когато е топло. Млади, дори и грозни и дебели да са, имат живот, походка, устрем да получат, колкото се може повече от мъжете около себе си и този устрем се измерва с квадратните сантиметри загоряла, миришеща на кипнала мая кожа. С годините като че ли откъснати растения на забавен с години каданс - далеч от корена, от сока на земята, почват да изсъхват, да жълтеят, замирисват на разложена пот, амбицията им да връзват цвят и плод изтлява, а умовете им се одребняват и засуетяват около несъществени вещи, плажни чадъри и тревоги.

Обява. За этой двери, вы найдете универсальный мгновений рецепт, после которого никогда невозможно грустит.

В блока има само руснаци. Пристигат лятото, красиви, руси, размножени, понякога дори с колите си, седят по няколко месеца, не работят ли, майка им стара, нямат ли и те по двадесет дни отпуска, като всички нормални хора на пазарната планета. Мебелите им са нови, хармонични, технологични, цели решения. Неговите мебели са като трупани през годините наноси, археологически слоеве на различни епохи, както на таваните и мазетата в цяла България може да се направи напречно сечение на тъжните родни интериори на няколко поколения. Таванната обремененост затиска цели градове. От нея идват вибрациите на онзи източен туман, който прави хората тягостни, лени, нерешителни, губещи, бягащи. Ако стане много силно земетресение, стотици хора ще си отидат под овеществената  карма на долапите, сандъците и шевните машини Сингер на градските баби.

Статистика. В периода 2001 г. - 2016 г.  са загинали двадесет и шест летовници от български или чуждестранен произход при опит да улучат със скок басейн под прозорците на хотела си, обичайно хвърляйки се към примамливата синя точка от висок етаж – 5-ти, 7-ми или дори 12-ти в малките часове на нощта. Официална информация дали загиналите са били под влиянието на наркотици, или алкохол не е налична.

Медитация. Излишният човек живее на ниско, на първия етаж, където е най-евтино, защото няма гледка, макар че гледка и на другите етажи вече няма. Под малкия балкон, отрупан с вещи, денонощно свети тюркоазения квадрат, в който руснаците ги е гнус да го пуснат. 14:00. Обедна кататония, спуснати пердета. Водата е гладка като леген. Стрелва се лястовица, бръсва я, за да пийне от хлора , оставя сянка и концентричен правоъгълник, който веднага замира. Забожда замислено цигарата си в една почерняла от сажди и дъжд чинийка, сваля ципа си и долепен до металния парапет пуска струята си над басейна.

В спрялото време и златистата струя пътува като светлина от големия взрив, искри на слънцето, описва парабола леко нагоре, после елипсата се затваря от гравитацията, внезапен бриз я отклонява с 10 милиметра в дясно и най-накрая в екстаз, все още гореща от тялото, от което идва, докосва студения басейн, който веднага убива скоростта и устрема й, избухват мехурчета, струята се бори да пробие по-надълбоко, а синята повърхност е цялата набраздена от усилие да я оттласне, да я задържи отгоре, да я разлее, да я убие. Отражението на балконите във водата се умножава в нагърчените талази, като в счупено огледало, а мъжът се свързва с басейна, пробива го с внезапно придошла могъща сила, може да се справи с всичко, студенината се изкачва обратно към него, все едно цял е влязъл в басейна, все едно не пуска надолу, а дърпа с невидима сламка обратно водата, която влиза в тялото му през малкия изгнил пенис, пълни таза му, първо десния крак, после левия крак, после цялото тяло и накрая главата се запълват с хладна вода, със хладна бяла светлина, и човекът най-после е цял, пълен и участващ в кръговрата на живота, свързан, единен най-сетне с недостъпното.

Две минути по късно до басейна доплясква като пате русначе с плавници, тия могат да плуват откак са се родили, руси дребни амфибии до едно, тела като делфини, то скача точно  в петното, което е малко по-топло и потапя главица под водата. Мъжът затваря балконската врата и пуска да работи шумното външно тяло на климатика.