Свободно Поетическо Общество

Харис Влавианос

Автопортрет на белотата

Влавианос е от поетите, изпитващи духовна потребност от сближаване на гръцката с европейската поезия. Той е от авторите, дебютирали през осемдесетте години, определяни като „поколение на осемдесетте години" или като „поколение на частния идеал". Те се опитват да предадат обществения и идеологическия акцент на осемдесетте години, които в Гърция и в западния свят са характерни с аполитичността и идеологическото лутане на обществото, с пълното обезценяване на социалните идеали и индивидуализирането на обществения живот.

Cavo Paradiso 

На сина ми

 

Дойде време да си тръгваш, съмна вече,
впрочем, нощта се изтърколи безучастно. –
Момичетата сами дойдоха
и сами се завърнаха по стаите си,
нищо че пропиляха три часа пред огледалото,
за да решат дали да лакират ноктите си в розово или в зелено.
Добър беше американският dj, няма спор,
но това непрекъснато remixing след малко
стана съвсем предугадимо.
Баща ти би предпочел тази вечер
(има и пълнолуние)
естествено да слуша Лу Рийд и Том Уейтс,
но ти правилно ще възкликнеш:
„Ама той е от други времена)!”
Така става винаги.
И Гинсбърг когато посетил Паунд във Венеция,
му пуснал да чуе „Бийтълс” и го попитал дали му харесват.
Старият Ез леко поклатил глава,
като прошепнал: „Предпочитам Вивалди”.
Няма значение
дали този рай
се е оказал фалшив,
щом като утре ще съществуват все нови и нови,
още по-бляскави,
с още по-големи басейни и с повече загорели тела,
поклащащи се сладострастно край тях.
Другаде се крие смисълът на нещата:
Сутринта, когато се събуди и те видя да спиш безметежно в
                                                                       леглото си,
той изпита дълбоко облекчение и дойде да те целуне по бузата.
После направи кафе, включи компютъра, влезе в You Tube
и пусна „Is this Love”,
да, в You Tube, и да, Боб Марли.

 

Естеството на нещата 

 

Вечерта протече спокойно, без нищо непредвидено.
Както беше естествено,
разменихме минимум приказки.
Вдигаха глави
от време на време,
само за да опитат
сушито, което бяха поръчали
и да отпият малко бяло вино.
Вместо да говорят,
предпочитат да разглеждат снимки,
техни или на други, в Instagram.
Действителността очевидно е твърде отегчителна –
предугадима би поправил
„интелектуалецът” на компанията –
когато стане прекалено осезаема.
По-добре да държиш известна дистанция.
Както е известно, предотвратява, някои превратности.
Впрочем, какво точно означава „приятел”?
Можеш ли да се довериш повече
на онзи, който седи сега срещу теб
и яде сурова сьомга,
понеже някога сте били съученици,
отколкото на непознатия мускулест мъж,
който ти изпраща „горещи целувки”
от Кимолос?
(или може би от Аморгос?)
Смисълът се завръща у дома, препъвайки се върху острия кълдъръм,
безразличен към развитието на вечерта.
Иска просто да при-стигне преди да е мръкнало.
Наистина утре кой ли ще си спомня колко лайк-ове
е събрал известният афоризъм на Уайлд)
малко преди да затвориш очи в профила си
(за да бъдем точни, беше на Честъртън),
когато един нов ден
пълен със святкащи зъби
и загорели тела
ще изгрее на хоризонта екранен
на стотици хиляди компютри?
Бих искал да те попитам
кога за последен път
си се облягал на рамото на един залез
 и си го оставял да те отведе
в къщичката сред клоните на дървото от твоето детство,
но зная отговора.
Във всеки случай банският ти е започнал
да се отпуска отстрани
и не те представя в добра светлина на селфито, което си ни изпратила.
Казвам ти го като приятел.

 

Летен флирт

 

Тя се разхожда сама из градината.
Духа силен вятър.
Копринената рокля прилепва по тялото й.
Клоните на дърветата пулсират непрекъснато.
Извръщат се към нея и с едно движение се навеждат, за да мине.
Дали да не изревнувам?
 
Bal masque
 
За да напишеш един стих
трябва по-напред да напишеш един друг.
За да изрецитираш сонет XVIII от Шекспир,
трябва най-напред да чуеш славея
на Катул да пее в градината ти.
За да опишеш нюансите на зеленото в ябълката
на Сезан,
трябва по-напред да грабнеш палитрата от ръката
на Веласкес.
 
Знам какво означава да си влюбен.
Гмуркаш се от скалата надолу с главата в морето,
достигаш до дълбините, галиш с пръсти пясъка,
и гледайки как слънчевите лъчи се пречупват във водата,
се издигаш полека-лека на повърхността.
Когато произнасяш името й,
ти вече си някой друг.

 

Храмът на ордена на изгубените римоплетци –

 

Бях поспрял с велосипеда си
на едно от мостчетата в Амстердам,
зяпайки с безразличие корабчетата
как прекосяват бавно канала,
натоварени с пъстроцветни туристи,
когато изведнъж към мен се приближи
мъж около шейсетте
(приличаше на градски сановник от картина на Халс)
и видимо разтревожен ма попита:
„Знаете ли къде се намира Храмът на Ордена на Изгубените
                                                                                                Стихоплетци?”
„Да”, казах му, „но не мога да ви кажа. Тайна е”.
„Но, имам среща там с един приятел”, каза той.
„Трябвало е той да ви упъти”, казах аз.
„Изглежда е смятал, че знам къде се намира”, каза той
„Никой не знае къде се намира”, казах аз.
„Тогава вие откъде знаете?”, каза той.
„Понеже аз съм Великият Магистър на Ордена”, казах.
„Наистина ли?, каза той.
„Не, подкачам ви”, казах аз.
„А, значи вие сте комик”, каза той.
”Да, комик съм”, казах аз.
„Само че на чак толкова добър”, каза той.

 

Ода за изгубения смисъл 

                                   На Анна Патаки

 

Докато обикаляш безцелно
из залите на галерията Тейт,
погледът ти-внезапно попада
върху картина от английски художник.
 (Името му и датировката й не са от значение.)
Върху дървена маса е поставил
купа с плодове
-ябълки и портокали – а до тях кана с вода.
(Нищо изключително.
Тема позната и банална
от времето на фламандските майстори,
докато четката на Сезан
не й е придала друго измерение.)
Вляво от картината четеш:
Still life with apples and oranges.”
„Натюрморт с….”
Там където английският език вижда живот
-мигновена негова снимка –
(„моля, не мърдай”)
твоят вижда смърт,
бавното разлагане на природата.
 (Думата включва и самия художник,
който вече също е част от композицията си.)
Разлика в темперамента
Или в зрителния ъгъл?
Или може би в крайна сметка гледната точка се определя
от темперамента?
Някой би твърдял, че „натюрморт”
означава възможност за възраждане,
докато “still life”
е живот завинаги прикован
в неподвижността на една поза.
Някой.
Но ти сега си гладна.
Отваряш чантата
и извеждаш отвътре ябълка.
Задържаш я за малко в шепата си.
Усещаш под крехката кора
сгъстената й сила.
 Докато се каниш да я захапеш тайно,
(пазачът гледа в друга посока),
си мислиш: „Колко прекрасен е
понякога натюрмортът.”
 

 

Cafè existential 

à la manière de Murphy

 

„Същността предхожда съществуването!”,
заяви с апломб младата келнерка,
докато с бързи
решителни движения
забърсваше мраморната маса,
на която седеше кривогледият господин с лулата.
 
„В такъв случай
заедно с двойното еспресо
ще поръчам и един pain au chocolat”,
каза Жан-Пол.
 

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

 

В последната си поетична книга „Автопортрет на белотата” (изд. „Патакис”, Атина 2018), която излиза седем години след предходната му стихосбирка, Харис Влавианос се завръща с обновен поглед към познати топоси в неговата поезия, разширявайки още повече полезрението на своите размишления и езикови търсения. Изгубеният рай на изплъзващия се, но непрестанно търсен смисъл, уязвимостта и несигурността на думите пред травмата на миналото, но и невъзможността за общуване при всекидневните контакти, интертекстуалността като задължително условие за поетичното писане, поетът като брънка от една дълга верига разнородни предшественици, както от гръцката, така и от западната литературна традиция, са теми, които преминават, видимо или загатнато, и в петте тематичните единства на новоиздадената книга. Стихове на Влавианос са издавани на български от изд. „Балкани” със заглавие „Избрана поезия” (София, 2006, прев. Здр. Михайлова).

Здравка Михайлова

 

 На 11 май  2018 г. Харис Влавианос пристига у нас за премиерата на романа си „Тайният дневник на Хитлер”. Събитието ще се състои в присъствието на преводачите Здравка Михайлова и Иван Б. Генов на 11 май от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”.