Представяме ви избрани стихотворения от последна стихобирка на Катерина Стойкова "Втора кожа"  (изд. „ICU“, 2018). Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително "Птичка на перваза" (ИК Знаци, 2017), "Как наказва Бог" (ICU, 2014), "Бодливото прасе на ума" (Broadstone, 2012) и "Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

 

Терасата на осмия етаж

Ако нещо ти се случи,
ще се хвърля през терасата.

Ако те хвана да пушиш,
ще те хвърля през терасата.

Татко спря да ме удря: Ето, викай за помощ!
Разсмя се и отвори вратата към терасата.

Татко се ядоса и започна
да влачи мама към терасата.

За да направим повече място в кухнята,
преместихме печката на терасата.

Преструвам се, че получавам оргазми, когато правим секс,
признах на първия си бивш съпруг на терасата.

Когато пристигнаха гостите за погребението
на мама, татко се скри на терасата.

Цяло лято чаках американeца, с когото си пишехме писма,
докато миех прозорците на терасата.

Бракът ти ще трае не повече от три години,
каза татко, докато пушeхме на терасата.

Когато заминавах за Америка, погледнах от таксито и видях
как най-добрата ми приятелка ми маха от терасата.

От всичко мога да се лиша,
освен от терасата.

Катенце, няма нито рай, нито ад.
Има я само терасата.

Добре дошъл, Страх от баща ми.

Време е да те извадим
и разпънем на простора.
Виждам те, втора кожа.

 

Добре дошла, Депресия –

песъчинка и песъчинка,
и песъчинка. Добре дошла,
планина
около мен довеяна.

 

Добре дошло, Желание да умреш.

О, колко добре се познаваме.
Дебнем се от деца.
Давили сме се с майчиното мляко.
Играли сме на кукли –
онези, дето си затварят очите
и дори не са започнали да дишат.
Помниш ли как поемах дъх
и се заричах, че няма да издишам?
Там, на този стол,
който все още имам –
паметник на време незабравено.
Издълба си дом
под ребрата.
От време на време
отваряш вратата
към терасата.
Да, ясно ми е, че живеем
на осмия етаж.

Три случки

1.
Мажеш с крем „Здраве“, после слагаш пудра.
После още крем „Здраве“, после пак пудра,
докато вече не се вижда. – Майка ми,
докато ми маскираше синините,
преди да отида на училище.

2.
Кръв се мие със студена вода! – скара ми се татко.
Беше застанал зад мен до мивката и следеше
правилно да си измия кръвта, течаща от носа.
Знам, отвърнах аз и погледнах
очите му в огледалото.

3.
Скандалът свърши.
Бузите ми горяха от сълзи
и отпечатъци от пръсти.
Странно... Нищо не чувствам, помислих си.
Сигурно ставам по-силна.

Веднъж отворих вратата

на спалнята на мама и татко
и ги видях да се целуват,
все едно се обичат,
все едно се искат,
все едно се радват
да са заедно.
Изумих се, защото
само преди час мама отново ми беше говорила
как той не е човек,
какви ужасни неща прави,
как не ни заслужава.
Та само преди час бе боднала
поредното стръкче трева
в полето на моята ненавист,
където все пак се оказах сама.
Мама бе в прегръдките на татко,
гърдите ѝ – разголени,
и тя лежеше отгоре
като някой, който започва любовна игра.
Не изглеждаше да го мрази.
На мен бе възложила това.