Велимир Макавеев е роден през 1996 г. в гр.Враца.
От 2015 г. живее и работи в гр. София.

 

Разходка в Ханой

Движа се плавно
из влажния пазар
из големия организъм на тълпата
като вирус в чуждо тяло.
Плътта на Ханой диша
опиумен дим и сварена кръв
закрит във воала на мъглата
с престорената свенливост
на стара блудница.

Погледите на отиващи в нищото улици
усещам върху врата си
златен телец сред вълци.

Младо момче и мъж потъват
в мрака на отворена врата
устата й – студена като гроб.

Трийсет пещи говорят своя демонски език
пламъци лижат смъртна плът
хлебари – слуги пред портите на Ада
страдат мълчаливо в труда си.

Три проститутки се усмихват печално,
невидими ръце разтягат червените им устни,
ходещи трупове
съживени с кръв на тропически гущер.

Куче умира в скрит двор
Градът ликува
разтворения му корем
дава живот на шаманско проклятите.

В тъмна алея
Буда язди хероинов облак,
върху гърба на грозно момиче.

Телеграфни жици
захранват с хищна светлина
блестящ неон, като артерии
на порочно сърце.

Страданието се грижи само за себе си
и
всяка улица води към себе си,
и опасявам се
изгубих пътя обратно.

 

 

Култ

Тамянът свърши,
 даровете са приети,
 пророческите думи изказани
 девицата е удавена
 в езерото заедно със лебедите
 Оракулът във златните си одежди
 седи с избодени очи.
 И небето е дъното на морето
 и големият бял паяк
 спуска ледените си мрежи
 върху склоновете.
 Някъде правят от деца - светци,
 Под мостове
 от духа на пътешественика
 и змийско яйце
 се раждам, с очи на гарван и език на епископ
 Базилиск в човешка форма.
 След мен тръгни
 докато очите ти не се обърнат в черепа
 побелели и идеални като сварени яйца
 и ще ти дам
 диамантена гривна,
 ще станеш моето лично зомби
 Петънце съм в очите на майките,
 намери ме там отвъд почернелите комини
 и празните складове,
 там където бръшлянът хвърля най-дългата сянка
 там където лунатици танцуват с вещици
 и децата ви губят невиността си.
 Ела със мен в студени къщи
 да пием със вдигналите се мъртви
 последните чаши вино,
 и да се смеем като вампири в нощта,
 ела там където е топло и влажно
 като в устата на куче,

 като в забвение.

 

 

Литургията

Нека да има Господ
със корона на главата
и кървав меч до петите.

Нека да милва златни момчета
по главите,
нека да целува стъпалата ми
и да танцува в лунни зали
където ехото е единствения му приятел.
Нека да отключи вратата на кулата
и принцесата да слезе,
нека се смее докато вълците я поглъщат.

Нека има пещи
които да разтапят злато.
И нека да го пие,
както се пие малинов сок
когато лятото е хубаво.

Нека запише Евангелието си
върху люспите на речен демон,
и нека ползва пищяла на сестра си
за своя писалка.

Защото бе роден
 в устата на удавен моряк
и ще донесе най-ужасни чуми
защото рабите му трябва да страдат
за да получат Просветление.

Той е този
който лети върху
крилете на врабче,
Той е златокосото момче.
Той е и началото
и края,
и това що лежи отвъд края
чистейки безмерната си паст
от души, сякаш са трохи.

Бързо украси прозорците на църквата!
Преди ламята да е свила гнездо в избата й,
намери пречупеното му тяло под камъните
и го раздай на всички, които познаваш.

Зъбите му сложи около врата си,
моли се да ги чуе в нощта
на трона там горе
в кръглата луна,
нека си ги вземе
и да допре благославяща ръка
до млада гръд.
Защото нощта е вечна
и от изток към запад
и от север към юг
можеш да препускаш
и пак да не откриеш
сияйните коне на слънцето.

 

 

Планината

Гледам планината, която спи
под снега като мечка.
Там, в корема й
загинаха дузина миньори
и три канарчета.
Дошли с кирки и лопати
 оръжия на свещенната война,
като динамитни кръстоносци
чоплеха парчета от ребрата й
за да ги занесат в индустриалните си храмове.
Сладка е проповедта на механичния им Бог
и обещава премного за тези докоснати
от ангела на алчността.
И харесваше му
да яде камъни и кости
и керамични сърца,
това беше неговото причастие.
И мразеше всичко което нямаше
железни артерии и болтове вместо стави
това беше неговото тайнство.

Ала телата им,
 от огъня в отровния дъх
 на недрата
 като испански роби в Андите,
Гърчейки се
изтанцуваха 25 години от живота си
за 40 минути.
Пламъците загризаха плътта им
както се яде карамелена ябълка,
но този път децата не бяха доволни.
И камъни падаха
 от неземния мрак отгоре
като прокудени ангели
смазвайки ръцете и глезените
сякаш са чуковете на палачи
водени от божествена вяра.

И после, дойдоха спасителите
и рекоха „Сезам, Отвори се!“,
но тя не се отвори
преситена с кръв не искаше да споделя.
Затова се върнаха при жените си, при децата си
и забравиха за езическото погребение.

А тя ги зави под кобалт и въглища
бели, флуоресцентни деца,
като тези в дома които не се хранеха
от собствените си ръце
и гледаха света през клетката
на своята недъгавост.

И те останаха там
погребани като някакви
древни еламити
не познали Времето
нито пък Времето тях.
Докато не реши да ги стрие на ситен прах
и не ги пусна по родилните води
през ронещата се уретра на титаничната богиня
 за второто им пришествие.

И, О колко славен е животът сред светлината!
Нищо, че не може да се пие вече какао
нито пък да се язди кон,
те намериха свободата
в корема на орела
в този на сърната
и домът не им липсваше чак толкова много.

 

 

Скитникът

Той седи
на пейката срещу мен.
Никой не го вижда,
Покрит от бога на пътищата
с невидимия му плащ
Само аз с малко магия в окото
се взирам в него и той в мен,

Приведен като стар чувал,
очите му неясни като цигарен дим
и кристални топки
пълни с дистанцията на старостта.

В дясната му длан е облегнато радио
малко като дете
звуците му са простите удоволствия на скитника.

Кожата му овъглена от слънцето,
и странния му хадж.
Краката му
с ходила на пехотинец
сега свити в ритуална поза.

Думите му са за кафе,
цигари,
дребни монети, невърнато ресто
всички те артефакти на странника
Призовани от плоската длан на нищетата,
карат сърцето да бие в ритъм с дъжда за да не бъде чуто
и краката да са винаги далеч пред стражите.

Очите му гледат
под вежди
плътни като сняг
следят момичета
прекалено млади
за да бъдат следени.
Едното му око
право като стрела
другото опитващо се
да види себе си
в кривотата си.

Движенията му неловки
като на пушач на опиум.
И въпреки това катери
стари могили и стени
с единия крак в отвъдното
взимащ от мъртвите
на заем последните им цигари.

Дали е бил дете
или е изпаднал
от брадата на Меркурий
Като някакъв непонятен подарък?

Била ли е утробата на майка му
достатъчна, или е трябвало
да го сглобява от биволски кости
потънали в зелени дерета.
Косата му пришита от грива на глиган
очите му от изгубени монети.

Пратеник на небето
спящ в отворен гроб
с одеждите на вещица
изчезнала на гърба
на воден бивол
като Лао Дзъ
и в твоето легло понякога,
когато отвориш прозореца
широко и го повикаш без да знаеш.

Чака часа си за небето
този голям хоризонтал
където пасе звездните крави
заедно с брахмините
и облегнат на лунния сърп
слуша музиката на света.