Еврин Шрьодингер. Какво е животът.
Издателска къща "Бард", 2018

 

"Случва се художник да впише в голямата си картина или поет да включи в дългата си поема второстепенен герой, с когото се отъждествява. Така авторът на „Одисея“ вероятно е имал предвид себе си, когато въвежда образа на слепия бард, който възпява битката при Троя и докарва до сълзи изстрадалия герой. По същия начин в песента на Нибелунгите, когато пресичат австрийските земи, се срещаме с поета, който е автор на целия епос. В „Светците“ на Дюрер виждаме два кръга вярващи, събрани в молитва около Троицата високо в небесата, кръг на благословените високо горе и кръг на човеците. Сред последните има крале, императори и папи, но също, освен ако не греша –  присъства изображение на самия художник, скромно и встрани, сякаш изобщо не е там.

За мен това е най-добрата аналогия със смущаващата двойнствена роля на ума. От една страна, умът е художникът, който е сътворил цялото, ала в завършената творба е само незначителна добавка, чиято липса не би отнела нищо от въздействието на картината.

„Няма добри и лоши неща, тези определения са плод на мисленето“. Никое природно събитие не е нито добро, нито лошо, нито е красиво или грозно само по себе си. Липсват ценности, липсва съдържание и цел. Природата не действа целенасочено. На немски говорим за целенасочена (zweckmässig) адаптация на организма към средата, но знаем, че това е само удобен израз. Ще сгрешим, ако го приемем буквално. В рамката на нашата световна картина няма цел, а само причинно-следствена връзка."

John Gribbin. Erwin Schrodinger and the Quantum Revolution. Imprint: Black Swan, 2013