⸸

Когато тя влезе, всички жени замлъкнаха. Онова безсмислено женско жужене във фризьорските салони, леко истеричният смях, които можеш да спреш само с изстрелването на нова клюка или куршум – заглъхна мистериозно. Всички очи се стовариха върху нея като камъни.
Беше ⸶14:04⸷ , обедната молитва беше приключила. В дясната си ръка държеше платнена чанта на флорални мотиви. Корана, с тежестта си, бе оформил един квадрат в средата, пискюлът на броеницата й се показваше от края на торбичката. Тя е била в джамията. Фризьорката направи жест, с който я покани да седне на стола. Жената, причинителка на тишината, махна забрадката си.
Никой не смееше да погледне към тях, но всички усещахме светлината, която спусна с гарвановочерните си къдрици. Общото чувство на оскверненост се блъсна първо в едната, после в другата стена, зави по ъглите и застана като перде на френския прозорец. Клиентките бяха забили поглед надолу. Само понякога, много скришно, сякаш извършваха предателство или престъпление – спускаха поглед по Нея, споглеждаха се гузно и пак насочваха поглед надолу.
Тишината не ми позволяваше да си обясня нищо. Гледах отражението ѝ, виждах очите ѝ – спокойни, бистри и смирени, все едно пазеха голяма тайна. Устните ѝ бяха нежни и плътни. Не можех да разбера дали се усмихва, или е тъжна. Защо всички мълчат? Коя е тя? Ръцете ми се изпотиха и започнаха да треперят. Умът и езикът ми се бяха парализирали, не можех да продумам и да убия тишината с въпроса ­– коя си ти? И имаше ли кой да ми отговори?

беше неестествено тихо
само остриетата на ножиците
безспирно говореха.
след всеки стих громко отронваха
черни кичури върху белия мраморен под.

⸶ Знамение 14:04 oт Корана: Сура Ибрахим ⸷

Не изпрaщахме пратеник, освен с езика на неговия народ, за да им обясни. Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва когото пожелае.

⸷

За пръв път Сема /سماء / го видя, след като баща му му купи оранжево балканче, от ония хубавите, с облегалките. Той беше завързал белия си потник като знаме за колелото, а то се вееше победоносно. Понякога той минаваше по улицата, на която тя живееше. А тя винаги го чакаше да мине, скрита зад оградата, в чемшира. Родителите ѝ не я пускаха да си играе на другите улици. Момичетата не играят на чужди улици. Веднъж докато минаваше, тя видя очите му – отровно сини. Те, очите му, отровно сини, всеки път, когато си мислеше за тях – я поглъщаха и давеха в любов и щастие. Нарече го Булут  /Bulut/. Говореше си с него, пееше му, а той я возеше на балканчето си, ходеха на реката, ловяха попови лъжички...
В края на лятото семейството му беше отнесено с последната вълна от Голямата екскурзия за Турция. Дори да не знаеше накъде беше заминал, Сема не спря да го обича. Обичаше житните му коси, над които летяха лястовички и свиваха гнездо в сърцето ѝ. Тя свиваше гнездо с него всеки ден. Обичаше продълговатите му пръсти, леко щръкналите му уши. Обичаше го дори, когато разбра, че се казва Рюзгяр /Rüzgar/. Майка ѝ я предупреди:  това момче е вятър работа! недей тъй високо да летиш по него, не го поставяй в очите си толкова далеко, тежко ще паднеш и ще те боли. Майка й беше права,  но никога нямаше да разбере, че Сема няма да падне, колкото и да я боли.

⸸⸸

Монологът на ножиците приключи. Тя прибра къдриците си в забрадката, без да поглежда никого, взе си торбата и плавно излезе. Остави тишината след себе си. Само метлата се осмеляваше да вземе думата и  безсрамно помете поезията от нейното присъствие. След като и последният кичур беше в боклука, пердетата на осквернеността паднаха. Клиентките отначало много плахо, а после по-смело, започнаха да се питат една друга:
– Видяхте ли я?! – невярвайки на случилото се, попита едната.
– Да! Не я е срамя! Остави децата си и за какво?! – попита другата.
– Ами! Виждате ли, все така мълчи, все така си ходи? – още един въпрос.
– Какво ѝ беше? Какво като мъжът ѝ… – всички тези въпроси ме задушиха, трябваше да изляза.
Първата глътка въздух ме задави, започнах да кашлям. Погледнах часовника ⸶14:21⸷. Усъмних се, че някой беше дишал последните 17 минути. След като влязох във фризьорския салон – всичко беше така, както си го спомнях. Жените говореха за хора, които не познавам, излагайки хипотези за тяхното минало и бъдеще, разменяха си рецепти за туршии и компоти, критикуваха градоначалниците, държавата, света като цяло...
А аз все така мълчах, докато най-нахалната жена не ме хвана за пуловера и не ме попита:
– А ти?! Теб не те познавам, на кого си?
След като не можах да асимилирам достатъчно бързо този въпрос, някой друг отговори вместо мен:
– Остави я! Тя и тя не говори...
Всички се засмяха освен мен. Не знаех какво става, наистина. Главата ми беше празна, само сетивата ми работеха, кожата ми беше настръхнала, виждах очите ѝ, чувах как косата ѝ пада върху пода, ръбовете на Корана, които се бяха впили в торбата, и отново очите ѝ, смирението, тишината, която доведе със себе си... Коя е тя?
Жените продължаваха да говорят:
– Заряза си децата и се отдаде... света вода ненапита. Няма по-голям грях от този да си оставиш децата! – отсъди най-нахалната.
–И защо? Защото мъжът ти си е тръгнал с някаква... Ади, холан! Мъжка му работа...То и тя си е виновна! Сещате ли се на какво беше заприличала последните няколко години... на нищо!
– Момчетата ги е срам от нея...То така и трябва! От баща им ли да ги е срам?! Две силни и хубави момчета й направи! хубава къща ѝ построи! какво ѝ беше?! А?!
– От раххата си да бягаш и да замлъкнеш завинаги, че и се забулиш?!

⸶ Знамение 14:21 oт Корана: Сура Ибрахим ⸷
Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които големееха: „Ние ви следвахме, ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах? Ще отвърнат: „Ако Аллах ни беше напътил, и ниe щяхме да ви напътим. Все едно дали ще тъжим или търпим. Няма за нас спасение.

⸶

Рюзгяр се върна от Турция. Демокрацията и свободният пазар му позволиха да си отвори бизнес в едно от селата до Исперих. Светът, сервитьорките, бизнесът и всички жени станаха негови. Тогава за първи път той забеляза Сема, но не нея, а онзи бял потник, който така добре очертаваше гърдите ѝ. Кръвта му набъбна, ушите му почервеняха. Но много бързо забрави за нейните гърди, защото минаха други, малко по-големи, които седнаха до него. Вятър момче...
Парите свършиха бързо. Конкуренцията не обича самовлюбените будали. Вятърът духа облаците и ги разнася, слънцето ги изпарява и пак ги хвърля на земята. След като беше изхарчил безразсъдно младостта си, трябваше да докаже на семейството си и на хората, че е мъж на място, достоен да направи, ако не бизнес, то поне семейство. Жените, които познаваше, не ставаха за съпруги, а и нямаше толкова пари да си ги позволи. Започна да търси нещо друго.
В една пролетна нощ пред киното се запозна със Сема. Стори му се малко скромна и покорна и това не му се хареса. Но много му се хареса как го гледаше в очите, все едно беше готова да направи всичко за него, а и имаше хубав потник. Ожениха се. Тя му роди две прекрасни момчета.
Рюзгяр купи земи. През деня Сема копаеше и сееше на нивата, а вечерта готвеше, чистеше и четеше приказки на момчетата. Животът беше плодороден, реколтата беше добра и първата, и втората, и третата година... Колкото повече растяха децата, доматите, парите, толкова повече Рюзгяр отсъстваше от трапезата. Попиташе ли го къде е, той казваше, че това не е нейна работа, нали си има всичко, от което има нужда, че и на полето не ходи вече. Да, имаха работници, които копаеха, на Сема ѝ се налагаше само да поддържа къщата и да готви. Момчетата бяха пораснали достатъчно, за да не ѝ обръщат никакво внимание и да не се прибират като баща си. Все по-често Сема вечеряше сама. 
Дори и вече да не я поглеждаха, тя беше щастлива, в спомена за онези сини очи, в които скришом продължаваше да се дави,  а ръцете ѝ тайно жънеха онези руси коси, на които беше дала поколение. Макар и вече да не ги виждаше скрита зад чемшира, Сема чакаше очите на Рюзгяр да се завърнат...

 

⸶3⸷
 

⸞ Ветровете над Исперих са непостоянни... Когато се случи да задуха краткотрайният и рядко явяващ се суховей (черният вятър), почвата изсъхва за часове и младите листа на растенията повяхват опърлени. ⸟

Един ден в ⸶13:22⸷ Рюзгяр се появи и й каза:
– Децата след няколко години ще навършат пълнолетие. Ти имаш всичко, ще ви пращам пари – ако искаш работи, ако искаш недей. Аз си заминавам! Имам си друга жена...
 
земята под краката ѝ изсъхна и я вкамени.
небето почерня и се отвори
за да стовари хиляди отрови
Сема умря в облаците
които Рюзгяр довя.
Мъртва е,
но това
не е погребение
 _
      _
          _
      ⸶13:23⸷ чу се песента на мюзеина, който я покани на молитва
                  _
                       _
Тишина.               _
Светлина.                _
Небето вече е при Него.

⸶Знамения 13:22 и 13:23 от Корана: Сура Раад⸷

22. и които търсят, стремейки се към Лика и своя Господ, и отслужват молитвата, и раздават скрито или явно от онова, което Ние сме им дарили, и отблъскват с добрина злината, за тях е Последната обител –

23. Градините Адн. Ще влязат в тях и те, и който е праведник сред техните бащи и съпруги, и потомци. И ангелите ще влязат при тях от всички врати:

 

 

______________________

Емине Садкъ е на двайсет и три години, родена е в Исперих, в момента учи ПР във "Велико Търново" и пише едни ето такива разкази.