Яна Букова
Из цикъла "Drapetomania"*
*Drapetomania – неконтролируем импулс към бягство. “Психично заболяване”, с което медицината на Юга обяснявала бягствата на черните роби от плантациите.
*
Хората, живели в Рая, трябва да са имали отвратителен характер. Записки от острова: Паякът очаква да се покаже луната, за да започне да тъче. Лястовиците при дъжд летят, тръскайки крилете си. Дори и най-силният вятър не успява да отклони пътя на една пеперуда. Искам да разбера какво е това, което прави днес всяка ready made поезия толкова съмнителна.
*
(Където и да отида, откривам смисли, както, където и да отиде Поаро, стават убийства.)
*
Допирът с действителността произвежда голямо движение. Или както казва един мой приятел: нанасят си удари, защото им харесва да се докосват. Небето – станало ясно за Кеплер – не е похлупак, а обсада. Мисловната му луковица от Платонови съвършени форми се разпаднала. Оказало се математически доказуемо, че всяка орбита има два центъра и единият от тях е празното. (Кеплер проявил удивително хладнокръвие за някого, на когото за малко да изгорят майка му като вещица.) Едва далеч, далеч по-късно се появява науката икономика, според която безконтролното репродуциране на архетипите води до неизбежното им обезценяване. Така възникват термини като “светлинно замърсяване”.
*
Хората лекували с каквото могат. Радиоактивни дражета в началото на ХХ в. Фармацевтичен хероин от Байер за невротични домакини. Упорити, но непотвърдени остават слуховете, че по време на Терора във Франция се организирали соарета, на които гостите идвали облечени в дълги бели ризи като смъртници и с червена кърпа на врата, обозначаваща линията на отделяне на главата от тялото. Напълно документиран е обаче фактът, че късата прическа навлиза в женската мода за първи път именно през този период поради привичката на палача да реже косите на жертвата, за да не се изтъпява острието. Стилът бил наречен “à la guillotine”. Не е случайно, че смехът е заразителен подобно паниката. Това е само потвърждение на техния общ първоизточник. Мигът, когато писъкът е вече безпредметен и мишлето, приклещено в ъгъла, започва да издава някакъв друг, ситно накъсан пронизителен звук. Тук използвам случая, за да приложа студената етимология на думата revolution. От латинското revolvere: търкалям се обратно, въртя се в кръг, гравитирам.
*
(И е всеки път по нови начини злокобно, когато хората внезапно прекъсват работите си и вдигат поглед към небето.)
* Най-загадъчният разказ на Борхес е несъмнено “Сектата на Феникса”. Описва някакъв вид тайно общество, съществуващо до днес от най- дълбока древност. Негови членове е имало сред извършителите на всяко насилие в Историята. Негови членове е имало сред жертвите на всяко насилие в Историята. Посветените пазят своята Тайна. По нищо не се различават от всички останали хора. Описанието на ритуала на инициация не спомага за изграждането на по-ясна представа: ...някой роб, прокажен или просяк може да приеме ролята на посветител... възможно е даже дете да стане наставник на друго дете... самото действие е тривиално, кратко- трайно... материалите са корк, восък или гума арабика... тиня се използва също често... няма храмове... подходящи за целта могат да бъдат някоя развалина, зимник или пруст... Най-разпространената хипотеза сред литературните историци е, че Борхес има предвид сексуалния акт. (Собствената му неопределена сексуалност се намира в основата на това тълкуване.) Съществуват и по-ексцентрични предположения: за някаква тайна общност например, обединена около употребата на психотропни вещества. Аз предлагам унижението: Изгорен корк, гума арабика, тиня – неща, които цапат. Восък и смола – неща, които лепнат. Оскърблението може да бъде извършено от всекиго към всекиго, на всяко място, във всяка възраст. Пази се в тайна. Посвещението е неизбежно. Само Борхес би могъл да измисли една ерес, към която тайно да принадлежи цялото човечество. Сектата на опозорените.
*
Помежду палача и жертвата се отваря
една невъзстановима празнота, етичен вакуум. Симетрията се разпада. Палач е решение, жертва – случайност. Палачът е аморален, жертвата не е морална. Никакво съответствие не предоставя утеха. (При размяна на местата им празнотата се удвоява.) Това е точката на унижение за всеки силогизъм. Процепът, от който се процежда смислова ентропия. Мръсната тайна на хуманитарните науки.
*
(Още наблюдения от острова: Ако проследиш колоната от мравки, винаги ще стигнеш до нещо ужасяващо.)