Збигнев Херберт
Из ненаписана теория на сънищата
В памет на Жан Амери
Палачите спят спокойно сънуват розови сънища благодушни геноцидисти – чужди и родни – които опростила е вече късата памет човешка ласкав вятър обръща страници от семейни албуми къщни прозорци отворени в август сянка на ябълков цвят под която събрал се e почтеният род дядовата бричка ходене на църква първо причастие първа майчина прегръдка лагерния огън и небето звездно без поличби и тайни без апокалипсис прочее спят спокойно сънуват питателни сънища обилна храна питиета тлъсти тела женски с тях игри любовни в горски гъсталаци а над това всичко глас незабравим се носи глас бистър като извор като ек невинен за момъка роза зърнал на морава сред трънака камбаната на паметта не буди призраци нито кошмари камбаната на паметта безкрайно опрощение повтаря будят се сутрин рано пълни с воля за власт старателно бръснат търговските бузи остатъци от косата като лавров венец оформят под вода на забравата дето всичко измива телата си сапунисват със сапун марка Макбет 2 Защо сънят – убежище за всички хора – отказва милостта си на насилените жертви защо кървят нощем посред чиста постеля и в леглата си като в зала за изтезания влизат като в килия за смъртник като в сянка на бесило нали и те са имали майки и са също видели гора небе ябълков цвят роза кой прогони това всичко от ъглите на душата нали и те са преживели мигове щастливи а защо воят техен буди нощем невинното семейство и втурват се още веднъж във налудно бягство блъскайки глави в стената после вече не заспиват тъпо вгледани в часовник който нищо не променя камбаната на паметта безкрайния ужас повтаря камбаната на паметта тревога постоянно бие трудно e да се признае палачите са победили жертвите вече во веки веков победени са трябва сами да се справят с наказанието без вина с белега на срама с печата от пръсти по бузата с подлата воля да оцелееш с изкушението за прошка историята за ада вече правилно се смята за безвкусна няма вече място дето да повдигнеш обвинение невнятни присъди отсъжда трибуналът на сънищата
Превод от полски:
Ирма Димитрова
Бележка от Ирма Димитрова:
Със стихотворението се сблъсках, по-точно – то ме удари в главата, в New York Review of Books, в броя от 20 юни 2013. Ударът отекна така мощно, че започнах да търся оригиналния текст. Намерих го бързо – поместен в Gazeta Wyborcza, 3 ноември 2011. Заедно с три други неизвестни и съответно непубликувани дотогава стихотворения Из ненаписана теория на сънищата е разчетена от ръкописите на Херберт от друг голям полски поет – Ришард Криницки. (Сетих се тогава за Далчев, който някъде във фрагментите си отговаря иронично на обвинение, че печата само добрите си стихотворения, а лошите крие. „Не, моята хитрост е още по-голяма – казва Далчев, - аз пиша само добрите.“ Е, хитростта на Херберт очевидно е отивала още по-далеч – той дори и страхотните не винаги е публикувал.) Няколко дни по-късно издателството на Криницки а5 публикува том със заглавие Utwory rozproszone (Разпръснати произведения) с неизвестни или излизали в пресата, но невключвани дотогава в книги стихове на Херберт.
Жан Амери (Ханс Хаим Майер) е роден във Виена в семейство на баща евреин и майка католичка. Заради участието си в антинацистката съпротива в Белгия прекарва години в лагерите Форт Бреендонк, Аушвиц (Освиенцим), Бухенвалд, Берген-Белзен. Автор на редица книги, някои от тях обговарящи злото на Третия Райх, сред които вероятно най-значимата е Jenseits von Schuld und Sühne (буквално – Отвъд вината и възмездието; сигурно не е случайно обаче, че Schuld und Sühne e заглавието на стария превод на немски на Престъпление и наказание), публикувана в 1966. Самоубива се в 1978. Херберт е познавал Амери лично и високо е ценял текстовете му.