Збигнев Херберт
Силата на вкуса
На госпожа професор Изидора Домбска
Съвсем не се искаше прекалено силен характер за нашия отказ несъгласие и упорство имахме частица от необходимата храброст но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус Да на вкус в който са вплетени фибри душа и хрущялчета съвест Кой знае какво би станало ако по-умело и красиво ни изкушаваха ако ни пращаха розовобледи жени гладки като парченца нафора или фантастични създания от картините на Йеронимус Бош но какъв беше адът в действителност влажен трап сляпа уличка за убийци барака наречена дворец на справедливостта домашно изпечен Мефисто в ленинска куртка изпращаше в терена внуците на Аврора момчета с картофеножълти лица много грозни червеноръки девойки Тяхната реторика наистина бе прекалено окаяна (Марк Тулий се обръщаше в гроба) вериги от тавтология няколко понятия като бухалки диалектика на палачи никаква изисканост на мисълта синтаксис лишен от изяществото на условността Тоест естетиката не е съвсем безполезна в живота не трябва да се пренебрегва науката за прекрасното Преди да дадеш своя глас трябва да проучиш внимателно стила на архитектурата ритъма на барабаните и пищялките официалните цветове недостойния ритуал на погребенията Нашите очи и уши отказаха послушание принцовете на нашите сетива избраха гордо изгнанието Съвсем не се искаше прекалено силен характер имахме частица от необходимата храброст но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус Да на вкус който те задължава да си излезеш да направиш гримаса да не спестиш подигравката дори ако затова трябваше да падне безценният капител на тялото главата
Превод: Вера Деянова
Збигнев Херберт, „Силата на вкуса. 100 стихотворения”, изд. „Стигмати” 2000. Първо издание - в стихосбирката „Рапорт от обсадения Град и други стихотворения”, Париж, Институт Литерацки, 1983.