Есето е част от по-голям труд "Примери как четенето и писането помагат в кризисни ситуации от човешкия живот." на Диана Петрова. "За четенето" можете да откриете тук.

Писането може да бъде опасно. Но може да носи и наслада. Не са малко авторите, които са посегнали към писането, след като са усетили завладяващата сила на думите.

Много често авторите започват да пишат в дневници. Фейсбук е нещо като дневник, особено, ако използваш настройката никой да не вижда какво пишеш. В дневника няма нужда да се стараеш много. Аз имам едни големи дневници в един куфар, в който съм писала с големи букви: Мраза Ангел, Мразя татко, Мразя мама. Просто изливаш онова, което ти е на душата в този момент и така я поосвобождаваш, поолеква ти. Дневниците често се препоръчват в психотерапията като сигурен отдушник. Интересното във воденето на дневник е, че когато мислите ти минават през ръцете, а не през говора или просто да си се въртят наум, те имат различно звучене, защото това е един друг канал, през който минават. Понякога сами може да се учудите, че мислите нещо, след като го напишете и препрочетете. Добре е да се използва този канал на ръцете, пък е и сигурно, че никой няма да ви прочете несвързаните изречения.

В подкрепа на това твърдение са известните експерименти на професор Джеймс Пенебейкър. Група студенти са помолени да разкажат писмено свои травматични преживявания за петнадесет-двадесет минути през няколко поредни дни. В същото време контролна група е помолена да опише обикновени събития по същия начин. Резултатите, които идват след физически изследвания и психологически тестове в продължение на месеци, показват забележима разлика във въздействието от писменото упражнение. При онези, които са писали за обикновени събития е нямало разлика във физическото и психическо състояние. Онези, които са писали за травматичните си преживявания, показват забележимо укрепване на имунната система, намаление на посещеняита при лекари и значително подобрение на психическото състояние. Показателите са измервани на база клетъчна активност, ензимни нива, мускулна активност и т.н., поведенчески маркери и доклад от самите участници в експеримента. Сега може би ви стана по-ясно защо много писатели обичат да пишат за травматичните събития от живота си. Ами да си вдигнат малко нивата на туй-онуй и да излязат по-здрави след написването на великото си произведение.

Съществуват и специални упражнения по писане, които могат да ви помогнат да разберете по-ясно какво точно искате и какво точно мислите.

Много харесвам едно от тези упражнения, което е част от т.нар. писмена терапия – също метод в психотерапията:

Упражнение 1

Опишете конкретна житейска ситуация, която е от ключово значение за вас върху лист хартия. След това обърнете листа и заменете всяко конкретно съществително или глагол с думи, които го обясняват и са абстрактни - доколкото това е възможно. Например, житейската ситуация е следната: „Влязох в класната стая. Учителката я нямаше. Олекна ми. Зачудих се къде са всички.” Абстрактно описание:  „Влязох в пространството за учене, но онова, което ме водеше и учеше не се виждаше. Олекна ми. Зачудих се къде са останалите неща, които също като мен идват тук, за да учат.”

Упражнение с писане в помощ при взимането на решение:

Упражнение 2

Оформяте две графи - „За” и „против”,  в които изреждате мотивите си в полза или против взимането на дадено решение. После изчислявате кои са с по-голям приоритет и като численост и по-лесно взимате решение.

Упражнение, което е за повдигане на самочувствието и усвояване на нови черти:

Упражнение 3

Вземете химикал и лист хартия. Важно е да пишете на ръка. Изберете си човек от същия пол, приятел, с който се чувствате в приятна компания. Опишете чертата, която най-много ви се нрави у него, без да правите сравнение със себе си. След това заместете името му или местоимението за него със своето собствено име. Щом упражнението приключи, вземете само онова, което пожелаете, без оглед на това дали е полезно за вас, дали ви харесва, дали е удачно и т.н. Това много помага за самочувствието ви.
 

Упражнение 4

Четенето на глас на нещо, което сами сте написали, помага много често при справяне със сценичната треска. То е и логопедична техника, която се прилага при заекващите. В продължение на час всеки ден се чете много бавно. Това се прави около шест месеца. Така заекващият се научава да слуша гласа си и заеква по-малко. 

Понякога е полезно да четеш думите си на глас след като си привършил с писането. Добре е да се намирате на сигурно място, някъде, където никой няма да ви чуе. Бъдете изразителни. Нека емоцията зад това, което сте написали излезе така, както я чувствате, без да се притеснявате как ще звучите. Гласът ви може да ви изневери, да се разплачете, разсмеете, да се въодушевите по начин, който презирате в общността, където живеете. Позволете си го. Това дава глас на писането ви и може да има лечебен ефект.

Ето и едно малко психодраматично упражнение. Психодрамата е разделение на психологията, в което се разиграва реална човешка ситуация по театрален начин:

Упражнение 5

Въпросник в бутилка. Спомняте ли си играта на бутилка? Всички участници от купона застават на земята в кръг, а в средата се поставя празна бутилка. Завърта се и към когото се падне дъното й - задава въпрос към онзи, който стои срещу отвора. Представете си, че сте наредили най-важните за себе си хора в подобен кръг. Имате право да им зададете по един въпрос.
Запишете своята игра - въпросите, които задавате и техните отговори, такива, каквито си ги представяте. След това поставете листа с отговорите им в бутилка. Напълнете я с вода и я изхвърлете. Хорските отговори не са вашите. Много освобождаващо упражнение и ни научава да слушаме другите и да не им приписваме наши думи.

И едно упражнение за напреднали:

Упражнение 6

Пъзел от класики. Опитайте се да разкажете за състоянието си, без да използвате свои думи. Потърсете откъси от класически текстове, които отразяват една или друга страна на проблемите ви, такива, каквито ги виждате. Съединете изреченията от различни класици в текст. Напълно изпълнимо е. Може да добавите и музика към компилацията. Този подход би могъл да бъде полезен, тъй като често се случва така, че човек вижда по-добре себе си през очите на другите.

Упражнение 7

Дневник на сънищата. Дневникът на сънищата представлява израз на двулицевата комуникация между родител и дете. Детето записва от едната страна: заглавие, герои и действие и разказва своя сън. Родителят предлага интерпретация на символите, без да намира връзка между тях. Детето само ще открие връзката. Подходящо е за деца от 9-12 г.

Как да отпушите мисълта да потече:

Упражнение 8

Напишете изречение. След това използвайте последната дума от изречението си като първа дума в следващото изречение. Не се старайте изреченията да са логически свързани в ясна концепция - те може да разказват различни вътрешни истории, започнати от различни места. Както и в други сесии, прочетете написаното, но не му се доверявайте преди да сте го прочели едва след седмица.

Писмената терапия се ползва много често и като метод в когнитивно-поведенческата терапия, която може да ни разубеди в някои наши предубеждения – че учителката не ме харесва, че съм твърде дебела или носът ми е твърде голям, че не запомням като другите, че не струвам нищо и т.н.